4 Р Е Ш Е Н И Е № 90 София,27.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря София С. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 35/2013 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 214 от 18.09.2012 г., постановено по в. гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 214 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 2233/2011 г. на Хасковски районен съд, е признато за установено, че И. Г. К. дължи на [фирма] сумата 1 581.75 лв., изплатена на трето лице като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 231090063928 във връзка със застрахователно събитие на 10.11.2009 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 97.02 лв. - мораторна лихва за периода 10.08.2010 г. - 14.03.2011 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 969/2011 г. на Хасковски районен съд. Молителят поддържа, че решението по в. гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд противоречи на влязлото в сила решение № 219 от 12.10.2012 г. по в. гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 211 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против него иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на регресно вземане по повод на същото застрахователно събитие, за което е издадена заповед № 544/10.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 775/2011 г. на Хасковски районен съд. По съображения, че е недопустимо при идентични факти и доказателства да съществуват различни по смисъл и съдържание съдебни решения, молителят прави искане за отмяна на решението по в. гр. д. № 503/2011 г., което счита за неправилно и несъобразено с уеднаквената практика на съдилищата. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Изразява становище, че ако се приеме за осъществено основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като неправилно следва да се отмени решение № 219 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него решение по гр. д. № 2233/2011 г. на Хасковски окръжен съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молителят е обосновал искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд с основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК предполага субективно и обективно тъждество в страните и предмета на делата, по които са постановени сочените за противоречиви съдебни решения. Тъждество в предмета на делата е налице както в случаите, когато предметът на едното дело се припокрива изцяло с предмета на другото дело, така и когато предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, стига спорът да се отнася до съществуване на едно и също субективно право, претендирано или отричано на едно и също правно основание. С влязлото в сила решение № 214 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане на [фирма] към И. Г. К. за сумите 1 581.75 лв. и 97.02 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 969/2011 г. на Хасковски районен съд. Вземането съставлява регресно вземане по чл.274, ал.1, т.1 КЗ, претендирано по повод изплатено на лицето М. Н. М. застрахователно обезщетение по щета № 0410-630-0026-209 г. за причинени на собствения му лек автомобил „Фиат П.” с рег. [рег.номер на МПС] имуществени вреди при ПТП на 10.11.2009 г., реализирано след употреба на алкохол от ответника И. К. като водач на превозно средство, застрахован в [фирма] със застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 231090063928. С влязлото в сила решение по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд, потвърдено с решение № 219 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Г. К. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане, формирано от сумите 880.60 лв., 84.19 лв. и 30 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 775/2011 г. на Хасковски районен съд. Вземането произтича от регресна претенция на застрахователното дружество по чл.274, ал.1, т.1 КЗ за изплатени застрахователни обезщетения по сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за други причинени при произшествието от 10.11.2009 г. имуществени вреди, както следва : Обезщетение, изплатено по щета № 0410-630-0027-2009 г. на Н. Т. Т. за нанесени имуществени вреди на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] ; Обезщетение, изплатено по щета № 0410-630-0027-2009 г. на Д. Д. З. за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. [рег.номер на МПС] . Съпоставяйки предмета на двете дела, по които са постановени определените като противоречиви съдебни решения, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице обективно тъждество в спорния предмет на делата като елемент от фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. С решенията е формирана сила на пресъдено нещо относно съществуването на различни парични вземания на застрахователното дружество - ищец, произтичащи от различни регресни претенции по чл.274, ал.1, т.1 КЗ и заявени в различни заповедни производства по реда на чл.410 ГПК. Разликата в съдържанието на регресните вземания предопределя и разлика в спорния предмет на всяко от делата, с решенията по които е формирана сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземанията. При отсъствие на идентичност между предмета на спора по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд и предмета на спора по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд не би могло да има противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК между постановените по двете дела съдебни решения. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд при предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството за отмяна на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на сумата 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 214 от 18.09.2012 г., постановено по в. гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд. ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.5 , сумата 150 лв. /сто и петдесет лв./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :