О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 229 София, 16.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 841/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. А., чрез адв. С. П., срещу определение № 21 от 06.01.2022 г. по в. ч. гр. дело № 3746/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение частната ѝ жалба против определение № 274628 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 2455/2021 г. на Софийски градски съд. С последното е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК в частта по предявения от жалбоподателката срещу „Рос Паркет“ ООД иск за осъждането му да ѝ заплати сумата 55 265.63 лв., представляваща стойността на необходимите и полезни разноски, част от вземане на обща стойност 80 090.01. лв., за което е издаден изпълнителен лист от 17.01.2014 г. по гр. д. № 3186/2013 г. по описа на СГС и е признато право на задържане. За да постанови този резултат съдебният състав приема за безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д № 3186/2013 на СГС в полза на ищцата, като владелец въз основа на предварителен договор, е признато вземане за необходими и полезни разноски в размер на 80 090.01 лв. При издаден на 17.01.2014г изпълнителен лист , то е реализирано в приключил изпълнителен процес. Констатирано е, че вземането за което е образувано настоящото производство е за разноски, сторени именно в качеството ѝ на владелец преди ищцата да се легитимира от формална страна като собственик на същия имот То е съдебно признато , реализирано и освен това, не попада в приложното поле на чл. 177 ЗЗД. Понастоящем, искът е бил насочен единствено срещу длъжника по висящо изпълнително производство, с взискател „Инвестиционна компания „ АД. Принудителното изпълнение е насочено срещу имота ,върху който има и учредена ипотека в полза на банка От приложена справка , както и от твърденията на ищцата е установено ,че ипотекарният кредитор „Юробанк България АД е предявил искове по чл. 464 ГПК,че настоящата ищца и жалбоподателка не притежава вземането , и тъй като процесът по гр.д № 3186/2013 на СГС бил воден симулативно и е довел до нейно неоснователно обоганяване при разпределението по приключилото изпълнително дело. Образуваното гр.д № 16937/2017г е спор между взискатели ,провокиран от наличието на изпълнителен титул за В. А. Първоинстанционят съд водещо е изтъкнал ,че е недопустимо второ производство за същото вземане ,за да се издаде нов изпълнителен титул за него. Искът по чл.177 ЗЗД е за защита на лица със самостоятелни права при изпълнението и следва да се предяви едновременно срещу кредитора и длъжника.Срещу ипотекарния кредитор обаче преявеният иск е недопустим, поради отвод за висящ процес /126 ГПК/ Според въззивния съд е без значение срещу кого е насочен искът, след като самата ищца не разполага с надлежна легитимация. Неоснователното обогатяване за сметка на ищцата като владелец се регулира от нормите, уреждащи правата на владелеца за разноски /чл. 71-72 ЗС/, а не от нормата на чл. 177 ЗЗД, която не урежда правото ѝ да получи отново стойността на сторените от нея преди придобиване на собствеността разноски, но вече в качеството ѝ на собственик на имота.Именно с придобиването на това качество - към момента на завеждане на исковата молба ,ищцата обосновава допустимостта на иска си Според въззивния съд обаче ,вземането ѝ за процесните разноски е вече признато с влязло в сила решение ,поради това същото е противопоставимо на насрещните страни по облигационното правоотношение Касаторът оспорва постановеното определение като неправилно, моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение към жалбата поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по формулирани въпроси, които уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свеждат до: надлежно легитимираните страни в производството по иск с правно основание чл. 177 ГПК и задължението на съда да укаже на ищеца за констатираната нередовност, като му даде възможност в определен срок да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е депозирана в срок, но по отношение на нея не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посочените основания. Въпросът за надлежно легитимираните страни в производството по иск с правно основание чл. 177 ГПК е обусловил в известна степен решаващите изводи на въззивния съд , но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните от касаторката решения № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. и № 152 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г., I г. о. на ВКС не са относими към предмета на настоящия процесуалноправен спор и не засягат нито пряко, нито косвено поставения въпрос /в тях е разгледана възможността за прехвърляне на вземането за подобрения чрез цесия/. Решение № 219 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2019 г., III г. о., също е постановено във връзка с напълно различен правен спор – за обезщетение дължимо на собственик след възлагане от публичния изпълнител вследствие неоснователното ползване на имота задържан от лицето с погасено право на собственост , придобило собствеността от длъжника след учредената ипотека и за възможността това лице като ответник да прихваща със свое вземане по чл. 177 ЗЗД срещу купувача от публична пордан .Тази възможност е отречена ,тъй като не купувачът от публична продан , а длъжника по изпълнението който е учредил ипотеката, е длъжник при вземане по чл. 177 ЗЗД . Отговорът на материалноправния въпрос по решението не засяга процесуално легимираните страни в процес при иск като предявения , не е в подкрепа и на теза ,че вземане за увеличената стойност на имота поради необходими и полезни разноски , извършени от лице в положението на ищцата – жалбоподател , може да се установява спрямо всеки заинтересован поотделно По обвързващ начин, спрямо ипотекарния кредитор вземането не може да се установи срещу длъжника в съдебен процес,воден без негово участие. Установена практика в този смисъл се съдържа в решение № 60167 от 30.07.2021 г. по т. д. № 2314/2019 г., II т. о,споделяно и от настоящия състав на ВКС . Що се отнася до решение № 2617 от 17.12.1958 г. на ВС по гр. д. № 7498/ 1958 г., I г. о., в него единствено се подчертава правото на купувача на недвижим имот,обременен с ипотека, да получи преди кредиторите увеличената стойност на имота вследствие на извършените от него подобрения, без да разглежда в частност въпроса за надлежната процесуална легитимация на страните в производството по иск с правно основание чл. 177 ЗЗД . Ищцата – жалбоподател е предявила иск единствено срещу длъжника по изпълнителното дело ,като от изложените твърдения може да се направи извод ,че последният не е заинтересован да го оспорва.За оспорвания от жалбоподателката извод по допустимостта на иска е от решаващо значение констатацията на съда, че за същото вземане ищцата вече има изпълнителен титул , както и че въпреки това е висящ спор относно съществуването на самото право, по иск на ипотекарния кридитор ,който има правния интерес и правната възможност да оспори вземане,чието съществуване би накърнило привилегията му . Изводите на въззивния съд са аргументирани с практика на ВКС, обективирана в решение № 60167 от 30.07.2021 г. по т. д. № 2314/2019 г., II т. о. и приетото в него, че искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД следва да бъде предявен срещу ипотекарния кредитор и длъжника, чийто дълг е обезпечен с имущество, собственост на ищеца. Като е констатирал, че към момента на извършване на подобренията ищцата е с признато качество на добросъвестен владелец , а не собственик на имота (като последващо придобиване на собствеността не я легимира в друго качество,относно същото вземане ) ,въззивният съд не е отрекъл легитимация за водене на иск по чл. 177 ЗЗД в общия случай .Съответен на дължимата преценка по процесуалните предпоставки за допустимост на иска е извод ,че търсената от ищцата материалноправна защита вече е постигната с постановяването на решение по гр. д. № 3186/ 2013 г. на СГС /влязло в сила/, по което ѝ е признато право на задържане до заплащане увеличената стойност на имота, които права са реализирани /в проведен изпълнителен процес/ ,а евентуално и при определени предпоставки ,ищцата би се ползва с привилегия спрямо ипотекарен ,или хирографарен кредитор съгласно чл.136,ал. 1,т.4 ЗЗД и в друг изпълнителен процес. Съществено е и обстоятелството,че съществуването на вземането, което се заявява с иск , понастоящем е оспорено от кредитора и искът се разглежда паралелно в друго съдебно производство, образувано по- рано . В този смисъл въззивното определение е съобразено с установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика и липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Поставените в изложението трети и четвърти въпрос, по отношение на които се поддържа да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не обосновават наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както са очертани в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Пита се: „В кои случаи възниква несъщинска солидарност и на основание на възникнала такава има ли право едно и също лице да претендира едно и също свое вземане от различни длъжници на различно основание при промяна на неговото качество и съответно неговата активна процесуална легитимация в най-общ случай и конкретно в настоящия случай от добросъвестен владелец със съдебно признато право на задържане в собственик на същия ипотекиран недвижим имот“ и „при промяна качеството на ищеца от владелец към момента на извършване на необходимите разноски и подобренията в имота на собственик на имота към момента на внасяне на исковата молба за предявяване на сумата вложена за необходими разноски и подобрения срещу главния длъжник, за обезпечаване на чието задължение е ипотекиран процесният имот, налице ли е активна процесуална легитимация за предявяване на иск по реда на чл. 177 ЗЗД?“. Касае се за различна формулировка на един и същи въпрос, чийто отговор няма да обуслови друг извод по допустимостта на иска ,тъй като случаят не отговаря на тезисите във въпроса . В настоящия случай няма различни длъжници,на различни основания.Вземането е парично , за разноски – необходими и полезни ,до увеличената стойност на имота и активно легитимиран по него може да бъде както добросъвестният владелец , така и собственик,който не може да запази правата си върху ипотекиран и изнесен на публична продан имот, който е подобрил . При втората хипотеза ,текстът на чл. 177 ЗЗД недвусмислено сочи като легитимирано лице собственика, като има предвид „негови“ полезни разноски, увеличили стойностна на имота т.е разноски които собственикът е направил в това качество.Ясно е, че като правна връзка собствеността върху имота е от значение към момента на извършване на разноските , а не към момента на предявяване на иска .Едно и също лице не може да извърши и брани с иск едни и същи разноски в две качества – веднъж като добросъвестен владелец и втори път - като собственик. Няма основание за отстраняване на непълнота, неяснота или противоречие в закона и не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Отправянето на указания до страната за конституиране на надлежен ответник се изиква и в случай , че ищецът не е посочил с исковата молба всички задължителни необходими другари, като ответници по иска .Ако процесът би бил недопустим и след отстраняване на тази нередовност , както е констатирано в случая , указания не се дължат . Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 от 06.01.2022 г. по в. ч. гр. дело № 3746/2021 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.