Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * съкращаване на щата * трудово възнаграждение * закрила при уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 313

София, 21.10. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 973/2012 година.


Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 149/2012 г. с определение от 15. 04. 2013 г. по настоящото дело по въпросите за базата за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ и за допустимостта на съдебно решение при произнасяне по искания, направени извън сроковете, предвидени в ГПК.
Жалбоподателката Г. Г., ищца по делото, моли да бъде отменено решението, с което е отхвърлено искането й за сумата 360 лв., част от дължимото й се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, която сума се формира от неполучените месечни добавки по 60 лв. за храна за шестте месеца, през които Г. е останала без работа поради незаконно уволнение.
Жалбоподателят В. о – Р. моли да бъде отменено въззивното решение, с което са уважени исковете на Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
При касационната проверка се установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлено искането на Г. за сумата 360 лв. - добавка за храна по 60 лв. месечно, като е констатирал, че то е съобразено с относимите правни норми. Даденото от съда разрешение по въпроса, че добавката за безплатна храна по 60 лв. месечно не се включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е правилно. Въззивният съд се е съобразил с нормативната уредба, изрично посочена от първоинстанционния съд – чл. 298 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Текстът предвижда осигуряването на порционни пари за цивилните служители, при условия , по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната. В мотивите на първоинстанционното решение е посочена заповед на министъра на отбраната от 23. 03. 2010 г., че порционните пари не са елемент от брутното трудово възнаграждение. Това следва и от разпоредбите на самия закон, като в чл. 296 ЗОВС изчерпателно и конкретно са посочени седем допълнителните възнаграждения, изплащани към основното месечно възнаграждение, като порционните пари не са включени в това изброяване. В този смисъл е налице и аналогична съдебна практика – решение от 12. 10. 2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Следва да бъде оставено в сила въззивното решение в обжалвана част.
Основателна е жалбата на В. о – Р. в частта за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1 ГПК. Съдът не се е произнесъл по същество по въпроса за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а е счел уволнението за незаконосъобразно, като се е позовал на липсата на предпоставката по чл. 333, ал. 4 КТ - съгласие на синдикалния орган за уволнението на ищцата поради съкращаване на щата, както е предвидено в колективния трудов договор.
Произнасянето на съда е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснато е разглеждане по същество на искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Тя не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава искът за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Такова уточняване не е направено и в хода на съдебното производство, не е изяснено и с актовете на съда по чл. 140 и чл. 146 ГПК – определение на Омуртагския районен съд в закрито заседание на 08. 11. 2011 г.. В това определение е поставен въпроса извършено ли е реално съкращаване на щата, за което е назначена и счетоводна експертиза. В нарушение на чл. 147 и чл. 159 ГПК, след приключване на съдебното дирене, първоинстанционният съд е приел за разглеждане ново искане на ищцата за незаконност на уволнението – липса на съгласие от синдикалната организация и е уважил исковете само на това основание. Потвърдителното решение на въззивния съд е възпроизвело тази недопустимост на съдебното решение с произнасяне по иск, който не е валидно предявен – чл. 214 ГПК, а същевременно, произнасянето е относимо към нередовна искова молба, която не конкретизира релевантните факти, обуславящи незаконност на уволнението на ищцата. В исковата молба се съдържа само твърдението на ищцата, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, но не се посочват конкретните обстоятелства, които опорочават този акт на работодателя. При това положение, въззивният съд е следвало да остави без разглеждане исковата молба като нередовна и даде указания на ищцата за отстраняване нередовността по чл. 127, т. 4 ГПК и да обезсили първоинстанционното решение за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като постановено по непредявен иск. Съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика - т. 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., ОСГК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Търговищкия окръжен съд от 07. 06. 2012 г. по гр. д. № 149/2012 г., с което е потвърдено решението на от 02. 02. 2012 г. по гр. д. № 376/2011 г. на Омуртагския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Г. Г. против В. о – Р. , предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 360 лв.
ОБЕЗСИЛВА решението по гр. д. № 149/2012 г. на Търговищкия окръжен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за отстраняване нередовността на исковата молба по чл. 127, т. 4 ГПК, като се има предвид недопустимост на включване на основанието за незаконност на уволнението поради липса на съгласие на синдикалния орган.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: