Р Е Ш Е Н И Е   №   570   София,  07 януари 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на осми декември  двехиляди и осма  година в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                             ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                  Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 581/2008 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Ц. В. П. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 6.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2008 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата от 30.05.2008 год. по НОХ дело № 113/2008 год. на Берковския районен съд. В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при съществено нарушение по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като се излагат съображения, че материалният закон е приложен неправилно с осъждането му при липса на доказателства. По същество се иска да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание осъденият не се явява и отказва да му бъде назначен служебен защитник. Гражданският ищец и частен обвинител моли искането да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда от 30.05.2008 год. постановена по НОХ дело № 113/2008 год. Берковският районен съд е признал подсъдимия Ц. В. П. за виновен в това, че на 2.11.2007 год. в гр. Б. подбуждал към расова омраза, като разпространявал агитационни материали, разобличаващи лидера на ПП”Атака”- В. С. като враг на циганите в България, поради което и на основание чл. 162 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по седем месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година и на обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по местната кабелна телевизия. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В. Н. С. сумата един лев, обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 2.11.2007 год. до окончателното изплащане. С въззивно решение от 6.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2008 год. Монтанският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна с. , в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения. Начинът по който осъденият е упражнил правата си затруднява извършването на проверката за правилността на влязлото в сила въззивно решение. В това производство се прилагат правилата за касационното производство, като осъденият, когато искането изхожда от него, е длъжен да посочи допуснатите съществени нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1-3 НПК и данните, които ги подкрепят. Искането не е изготвено по този начин, като част от съдържанието му касае обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка. В този смисъл е изложеното съображение в подкрепа на довода за незаконосъобразност, а именно, че по делото не са установени факти и обстоятелства, от които да се направи извод за участието му в деянието. Съдът проверява спазването на правилата, въз основа на които са направени фактическите констатации и правните изводи, а именно дали са налице достатъчно доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в премета на доказване, дали са събрани по надлежния процесуален ред и оценени съобразно действителното им съдържание и дали от тях са направени верни фактически и правни изводи. Нарушения на тези правила, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин, по делото не са допуснати. При разглеждането на делото в решаващите инстанции не е нарушен процесуалния ред за формиране вътрешното съдийско убеждение, а доколкото съдилищата са се позовали и на доказателства, които не са приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствените материали, нарушението не е съществено защото не се е отразило на крайния извод за доказаност на обвинението. Събрани са достатъчен обем доказателства, относими към предмета на доказване, като проверката и оценката им е извършена в съответствие с изискванията по чл. 107 ал.2 НПК. В дейността си по събирането на доказателствата първоинстанционният съд е бил затруднен от процесуалното поведение на страните, които при предварителното изслушване по реда на чл. 371 НПК са изразили съгласие да не бъде извършван непосредствен разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт в подкрепа на обвинението, с изключение на свидетелката Г, а от друга с. са поискали събирането на други гласни доказателства, което искане е уважено. В обвинителният акт са посочени осем свидетели и между тях не е разпитаният в досъдебното производство пред съдия М. Д. Разпитът му не е поискан и в проведените три съдебни заседания, в които е протекло съдебното следствие. В съдебното заседание на 16.05.2008 год. е поискано призоваването му като свидетел с оглед провеждането на очна ставка с подсъдимия и се е явил в следващото съдебно заседание, където това определение е отменено. При тези данни съдът не е имал основание да цени показанията му от досъдебното производство, които не са приобщени към доказателствените материали. К. е изградил фактическите си констатации за авторството на деянието и въз основа на тях е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Това нарушение в конкретния случай не е съществено защото освен тях са събрани достатъчно други доказателствени средства, които не са превратно изтълкувани, нито са изопачени съдържащите се в тях фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите Г, О. Р. , Д. Г. и А. П. , които са логични, последователни и взаимно допълващи се. Всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел във връзка с разпространените агитационни материали и отражението на съдържанието им върху живущите в квартала. Липсват данни за съмнение в тяхната обективност и безпристрастност и поради отсъствие на нарушения на правилата за оценката им, въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и да приеме тезата на подсъдимия, че не е автор на деянието. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорила на всички възражения на подсъдимия против правилността на присъдата и е посочила основанията, поради които ги отхвърля. Изложените съображения се споделят и от настоящия състав, като в допълнение следва да се посочи още, че доказването на обстоятелствата по чл. 102 НПК може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства, без нито едно от тях да се ползва с предварително определена доказателствена сила. Липсата на изготвен по реда на НПК протокол за изземване на листовки с инкриминираното съдържание, не води до невъзможност за доказване на съдържанието им с други доказателствени средства. Освен приложените на л.25-34 от досъдебното производство листовки, които са предявени на св. Г за които не е установено по какъв начин са се озовали в кориците на делото, листовка с напълно идентично съдържание е приложена и на л.12 към жалбата на В. П. Нейното съдържание е възпроизведено от свидетелите, на които е дадена вяра и които са установили от кого са я получили. При възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че подсъдимият разпространил агитационни материали със съдържание да не се гласува за определен кандидат за кмет, защото бил в коалиция с лидера на ПП”Атака”, който искал да изсели циганите и да ги направи на сапун и това създало етническо напрежение в квартала, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Извън довода за липса на доказателства, от осъдения не се релевират други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон в наказателната и гражданската част на въззивното решение, на които касационната инстанция е длъжна да отовори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения особено съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК и искането му следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения Ц. В. П. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 6.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2008 год. по описа на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата от 30.05.2008 год. по НОХ дело № 113/2007 год. на Берковския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: