Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
С о ф и я , 02 декември 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 о к т о м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Марияна Петрова
с участието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 835/2016 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. Х. И. от [населено място], област Б. адв.Г.Г. от АК-С. З. срещу решение № 139 от 30.06.2016 г., постановено от Апелативен съд-Варна по ВНОХД № 66/2016 г. с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, алтернативно за оправдаване по предявеното му обвинение от касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият М. И., редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Г. моли жалбата му да бъде уважена.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 28 от 09.12.2015 г. по НОХД № 312/2015 г. на Окръжен съд-Шумен подсъдимият М. Х. И. от [населено място], област Б. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.278, ал.6 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК и при условията на чл.54 и чл.23, ал.1 от НК е наказан поотделно за всяко от тях и общо за съвкупността от престъпления с наказание с по 1 година лишаване от свобода, а за първото и с наказание глоба в полза на държавата в размер на 2000 лв, присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК към общото му наказание, като лишаването от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.278, ал.7 от НК в полза на държавата са отнети откритите и иззети археологически обекти, като на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК в полза на държавата е отнет и процесният металотърсач, като предмет на второто престъпление, държането на който без съответната регистрация е забранено.
В тежест на подс.И. са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 320 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Г. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и в хода на съдебното и заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда, с която той да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения, алтернативно за връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални пропуски при разследването и с внасянето на порочен обвинителен акт в съда.
С обжалваното решение № 139 от 30.06.2016 г. по ВНОХД № 66/2016 г. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия наново са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от въззивния съд и за неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Като приповтаря тезите си от съдебните прения пред окръжния съд и във въззивната си жалба касаторът упреква апелативния съд за липсата на отговор на наведените му доводи за неяснотата в обстоятелствата, при които подзащитният му е обвинен в осъществяване на двете престъпления, на фактически и правен анализ при извеждане на правно значимите факти от предмета на доказване и за приложимото право, с което се стигнало до несправедливото му осъждане с претенциите за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на този съд, алтернативно за правилно приложение на правото от ВКС, което да доведе или до оправдаване на подс.И., или до преквалификация на едно от деянията му в по-леко наказуемо престъпление по чл.278, ал.1 от НК, при възприемане наличие на обективните и субективни признаци на това престъпление. В подкрепа се позовава на съдебна практика на ВКС и ВАС, с която съдът не се съобразил и не изложил основанията за отхвърляне на доводите им, в голямата си част преповторени и в касационната му жалба. В пренията пред настоящата инстанция изразява недоволство от липсата на конкретизация на периода на незаконното държане от подсъдимия на металдетектора и на процесните археологически обекти, което било от съществено значение за съставомерността на деянията като предявените му или водещи до по-леко наказуеми състави на такива престъпления.
ВКС не намира опора на развитите от защитника оплаквания в мотивите на обжалваното решение. Наистина, могат да се предявят претенции за тяхната пестеливост, но от изложението на съда става ясно вътрешното му убеждение по утвърдените факти и по приложимото право.
От друга страна, и в цитираните от защитата решения на състави на ВКС е изяснено, че макар инкриминирана вещ, специално техническо средство (в случая, металдетекторът) да е с двойно предназначение, т.е. и за постигане на разрешени от закона цели, държането му без съответната регистрация е неправомерно и при наличие у държателя му на знание или най-малкото на обосновано предположение то да е предназначено или да е послужило за търсене на археологически обекти е наказуемо съгласно чл.277а, ал.7 от НК.
За придобиването на металдетектора от подс.И. защитникът му се е позовал и във въззивната си жалба на приложени по делото писмени доказателства (фактури, гаранционна карта), което сочи на държането му като негов собственик без надлежна регистрация противоправно, за срок много над допустимия по чл.152 от ЗКН за изключване съставомерността на поведението му. Предназначението на този уред е изяснено от експертите по изслушаната и възприета СТЕ (чието заключение не е оспорено), като за осъществяване на престъплението не е необходимо той реално да е ползван за търсене на археологически обекти. А за наличието на субективния елемент на коментираното престъпление съдът е изложил аргументи, свързани с поведението на подс.И. преди осъществената от св.П.Т. и св.К.М. проверка и с намереното в носения от него чувал, както и с откритите при обиска в дома му предмети. Изследвани впоследствие от вещите лица по назначената съдебно-археологична и нумизматична експертиза (САНЕ), е установено, че три от тях е следвало да бъдат подложени на задължителна идентификация и регистрация по ЗКН и цитираната Наредба № Н-3/2009 г. Съдът не е пренебрегнал и показанията на свидетелите Р., М. и Б., така и обясненията на подсъдимия, като е приел, че тези обекти са били във владението му продължително време, както и че не е потвърдено да ги е намерил или да са били намерени при събаряне на постройка (сайвант) в [населено място], където живели преди години близките му. Именно чрез тези доказателства и доказателствени средства е изведено знанието му за предназначението на металдетектора и за търсене на археологически обекти, с каквото понятие борави наказателния закон НК, но чието съдържание се извежда от специалния закон ЗКН и относимите подзаконови нормативни актове. Или, от значение за наказателната отговорност на дееца са обстоятелствата относно дължимото се от него поведение спрямо тези обекти и спрямо държани и/или ползвани такива предмети, оръдия, технически средства, което той виновно не е спазил. Такива в достатъчна степен са били ангажирани от прокурора в обвинителния му акт и по тях подсъдимият се е защитавал.
ВКС приема, че обстоятелствата от кръга на чл.102 от НПК са били изяснени от съда въз основа на всестранен, взаимосвързан и обективен анализ на доказателствените източници, проверени с допустимите доказателствени способи и средства. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, събраните са съобразени според действителното им съдържание, като въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, макар и лаконично, да отговори на доводите на защитата. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възлагане на повторна въззивна проверка на първоинстанционната присъда, още по-малко, при така установените по делото фактически обстоятелства подс.И. да бъде оневинен по предявените му обвинения.
Неправилното приложение на материалния закон касаторът извежда поради неправилното му „тълкуване” от съда съобразно практиката на ВКС и „задължително за окръжните съдилища” решение на ВАС по конкретно административно дело, цитирайки доводи от пледоарията си пред ОС за липсата на задължителни правила в специалните норми за дължимо се от подс.И. поведение, но подминати без коментар и от апелативния съд в правните му изводи.
Тази теза на защитата не държи сметка на заключението на САНЕ, изготвено от специалисти по археология и нумизматика (л.38-41 от ДП) и компетентно защитено пред съда, така и на изводите в заключението на СТЕ за състоянието на металдетектора, годността му да се ползва по предназначение (особено по въпрос 2) и възможностите за закупуване на такъв само от специализиран магазин. А задължителните правила за идентификация и регистрация на движими вещи като археологически обекти и за регистрационния режим при металдетектора са изяснени както в отговора на заместник-министъра на културата, така и в посочените в постановлението за привличане и в обвинителния акт норми от специалното законодателство. Съобразявайки ги, съдът законосъобразно е извел обективните и субективни елементи на съставите на двете престъпления, в които е обвинен и осъден подс.И., като е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налично и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, поради което няма основание за намеса на касационната инстанция за оневиняването му или за преквалификация на деянията в по-благоприятна за него насока, каквато е претенцията на защитника му.
Няма касирано основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК със съответно искане и ВКС не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 30.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 66/2016 г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |