Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 28.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3230/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 767 от 18.10.2016 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 7 състав, въззивно решение № 1236 от 10.06.2015 г. по в. гр. д. № 885/2015 г., с което след отмяна на решение № 17670 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 3454/2012 г. на Софийски градски съд, І-7 състав, е отхвърлен предявеният от Б. Й. С. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ за заплащане на сумата 70 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.04.2008 г. пътно - транспортно произшествие, и са присъдени разноски на Гаранционен фонд в размер на 6 360 лв. Решенията са постановени при участие на П. А. П. като подпомагаща страна на страната на ответника Гаранционен фонд. В касационната жалба на Б. Й. С. от [населено място] се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от проявилата се вследствие на произшествието симптоматична посттравматична епилепсия е неоснователен, тъй като тези вреди са претендирани в по-рано заведеното гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд и с решението по делото е присъдено обезщетение за тях. Касаторът твърди, че с исковата молба по посоченото дело не е претендирал обезщетение за неимуществени вреди по повод на проявилата се в по-късен момент епилепсия, а искането му за изменение на иска чрез включване на претенция за заплащане на обезщетение за такива вреди е оставено без уважение. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е основал преценката си за предмета на спора по гр. д. № 11496/2010 г. на мотивите към невлязлото в сила решение по същото дело, вместо на исковата молба, с която е индивидуализиран предмета на спора, и в резултат на това неправилно е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които не са включени в предмета на делото. Ответникът по касация Гаранционен фонд - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.10.2015 г. и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила. Подпомагащата страна П. А. П. от [населено място] не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че макар да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от Б. Й. С. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ за обезщетяване на вреди от ПТП от 13.04.2008 г., реализирано виновно и противоправно от участващия като подпомагаща страна водач П. А. П., управлявал превозно средство без наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ответникът Гаранционен фонд не дължи обезщетение за претендираните по конкретното дело неимуществени вреди - болки и страдания от проявила се вследствие на произшествието симтоматична посттравматична епилепсия, тъй като тези вреди са взети предвид при постановяване на решение от 24.07.2012 г. по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд, с което на ищеца е присъдено обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от същото произшествие. Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд, че обезщетението за неимуществени вреди от проявилата се епилепсия се претендира под формата на обезщетение за вреди от ексцес, които не са били предмет на по-рано заведеното гр. д. № 11496/2010 г. Без да анализира съдържанието на исковата молба, по която е образувано неприключилото с окончателен съдебен акт гр. д. № 11496/2010 г., Софийски апелативен съд е направил извод, че „прочитът на решението на СРС, вкл. и на диспозитива на този акт” сочи, че наличието на епилепсия е взето предвид при решаване на спора по предходното дело. В зависимост от този извод искът по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ е преценен като неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен за целия предявен размер от 70 000 лв. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело. Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно съществуването или несъществуването на претендирано или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, съдът е задължен да се произнесе относно съществуването или несъществуването на спорното право със съдържанието, индивидуализирано в исковата молба, в пределите на търсената с иска защита. Когато искът е допустим, съдът се произнася с решение, с което признава или отрича въведеното като предмет на делото спорно право. След влизането му в сила решението формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на правото и по аргумент от чл.299 ГПК препятства възможността за повторно сезиране на съда с иск за разрешаване на същия правен спор. Според разясненията в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на влязлото в сила решение, който очертава спорното право, а не мотивите към решението. Мотивите към решението отразяват решаващата правораздавателна дейност на съда по преценка на доказателствата и установяване на правнорелевантните факти и неговите фактически и правни изводи по съществото на правния спор, но не формират сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на спорното право и не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението. Постановките на цитираното тълкувателно решение са залегнали и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика в решение № 49/14.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на ВКС, І т. о., и решение № 43/13.02.2012 г. по гр. д. № 229/2011 г. на ВКС, І г. о., според която констатацията на съда относно спорното право се съдържа в диспозитива на решението, който е източник на силата на пресъдено нещо и въз основа на който се преценява забраната на чл.299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. При предявяване на иск между същите страни за разрешаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което има влязло в сила съдебно решение по друго дело между страните или друго висящо дело помежду им, сезираният с иска съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело, респ. съдържанието на исковите молби по двете дела, и по този начин да прецени дали има съвпадение между предмета на делата - с оглед произтичащите от чл.299 ГПК и чл.126 ГПК забрани за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, и за паралелно разглеждане на дела с идентични страни и предмет. Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС и е неправилно. С подадената пред Софийски градски съд искова молба, по повод на която е образувано гр. д. № 3454/2012 г., ищецът - касатор Б. С. е предявил против Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 13.04.2008 г. пътно - транспортно произшествие, причинено виновно и противоправно от водач на превозно средство, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за физически и психически болки и страдания, които търпи и ще търпи за в бъдеще вследствие на проявила се симптоматична посттравматична епилепсия, възникнала в резултат на получените при произшествието травматични увреждания в областта на главата и наложила хоспитализирането му в лечебно заведение, а впоследствие и определянето на 80 % нетрудоспособност за срок от 2 години с решение на ТЕЛК № 0396/23.02.2011 г. Въз основа на изложените твърдения ищецът е формулирал петитум да бъде осъден Гаранционен фонд да му заплати обезщетение за неимуществените вреди от проявилата се посттравматична епилепсия в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 07.01.2012 г. до окончателното плащане. С определение в съдебно заседание на 26.11.2013 г. Софийски градски съд е допуснал увеличение на размера на иска от 50 000 лв. на 70 000 лв. при направено от процесуалния представител на ищеца твърдение, че болките и страданията, които са претърпени и продължават да се търпят от ищеца, са в по-голям от първоначално претендирания размер. Неправилен е изводът на въззивния съд, че неимуществените вреди от посттравматичната епилепсия са включени в предмета на по-рано заведеното от ищеца гр. д. № 11496/2010 г. по описа на Софийски районен съд. Предметът на посоченото дело е очертан с исковата молба, с която ищецът - касатор е предявил против Гаранционен съд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2 б.”а” КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от същото пътно - транспортно произшествие. От представеното в производството пред Софийски градски съд копие от искова молба е видно, че с по-рано предявения иск ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди под формата на физически и психологически травми с непредвидим неблагоприятен ефект, изразяващи се в психологически шок от преживяното, счупване на лява очница без засягане на елементи на лявото око, счупване на носни кости, разкъсно - контузни рани на носа и лявата лицева половина, мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, ръбцови изменения на лявата лицева половина и носа и невъзможност за пълно притваряне на лявата очна цепка. В исковата молба липсват твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на проявила се посттравматична епилепсия, а съответно и петитум за присъждане на обезщетение по повод на такива вреди. Твърдения за проява на епилепсия, намираща се в причинна връзка с получената при произшествието черепно - мозъчна травма, са въведени с допълнителна молба от 14.03.2011 г., с която ищецът е поискал да се допусне увеличение на иска и да му бъде присъдено допълнително обезщетение за влошаване на здравословното му състояние след завеждане на делото с оглед диагностицираната през 2010 г. епилепсия с проява на епилептични пристъпи, световъртеж и болки в главата и обусловената от нея намалена трудоспособност 80 %, призната с експертно решение № 0396/23.02.2011 г. на ТЕЛК. С определение от 15.11.2015 г. Софийски районен съд е оставил искането за изменение на иска без уважение с мотив, че е направено извън преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК и че няма пречка ищецът да защити правата си, предмет на изменението, в самостоятелно производство. Постановеното в този смисъл определение е препятствало въвеждането на неимуществените вреди от епилепсията в предмета на спора по гр. д. № 11496/2010 г. - обстоятелство, констатирано от Софийски апелативен съд с определение № 1066 от 14.5.2014 г. по ч. гр. д. № 607/2014 г., с което е отменено определение на Софийски градски съд за спиране на производството по гр. д. № 3454/2012 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд. В мотивите към определението съдът е приел, че след отказа да се допусне поисканото с молбата от 14.03.2011 г. изменение на иска Софийски районен съд е останал сезиран само с първоначално заявените като основание на иска обстоятелства, които не включват проява на епилепсия и търпени от ищеца неимуществени вреди от нея, и че обезщетение за тези вреди не е включено в присъденото с невлязлото в сила решение по гр. д. № 11496/2010 г. обезщетение в размер на 13 000 лв. При постановяване на обжалваното с касационната жалба решение въззивният съд е основал извода си, че неимуществените вреди от епилепсията са включени в предмета на гр. д. № 11496/2010 г., на мотивите към постановеното по това дело решение, което към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство не е било влязло в сила. Посочването в мотивите към невлязлото в сила решение, че при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът съобразява и настъпилата впоследствие епилепсия, е в противоречие със съдържанието на исковата молба по гр. д. № 11496/2010 г., в която са конкретизирани неимуществените вреди, за които е претендирано присъденото с решението обезщетение от 13 000 лв. и които не включват проявилата се след завеждане на делото епилепсия, както и с определението от 15.11.2011 г., с което не е допуснато изменение на иска чрез прибавяне на претенция за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от епилепсията. Отсъствието на надлежно разгледана и уважена от районния съд претенция за неимуществени вреди от епилепсия е установена и от Софийски градски съд при постановяване на решение от 11.12.2013 г. по гр. д. № 4540/2013 г., с което е осъществен инстанционен контрол върху решението по гр. д. № 11496/2010 г. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е определил предмета на спора по гр. д. № 11496/2010 г. въз основа на мотивите към невлязлото в сила решение по делото, вместо да анализира исковата молба, съдържаща индивидуализацията на спорното право и конкретно - на неимуществените вреди, чието обезщетяване е претендирано с предявения по това дело иск. Допуснатото процесуално нарушение е довело до необосновани и незаконосъобразни изводи за удовлетворяване на исковата претенция по настоящото дело с присъденото по предходното дело обезщетение за неимуществени вреди, а оттук - и до неправилност на обжалваното решение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция. В производството пред Върховния касационен съд не се оспорва изводът на въззивния съд, че ответникът Гаранционен фонд е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от касатора иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от реализираното на 13.04.2008 г. пътно - транспортно произшествие на основание чл.288, ал.1, т.1, б.”а” КЗ /отм./. Гаранционната отговорност на Фонда обхваща както първоначално проявилите се неимуществени вреди от произшествието, така и неимуществените вреди от последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалия, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с получените при произшествието травми - чл.51, ал.1 ЗЗД. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че в периода 2009 г. - 2010 г. ищецът Б. С. е постъпвал в болнично заведение заради оплаквания от болки в главата, световъртеж и получаване на епилептични припадъци. След проведени изследвания на същия е поставена диагноза „епилепсия”, която е обусловила трайно намалена трудоспособност 80 %, определена с експертно решение на ТЕЛК № 0396/23.02.2011 г. Според неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, епилепсията при ищеца се характеризира с чести, фармако - резистентни, пристъпи с тенденция за вторична генерализация със загуба на съзнание и при несвоевременното им овладяване, когато са продължителни и в серии, прогнозата е неблагоприятна, с непредвидим изход; епилепсията се намира в пряка причинно - следствена връзка с претърпяната черепно - мозъчна травма и се е проявила няколко месеца след произшествието. При проведения личен преглед на ищеца вещото лице - лекар е констатирало, че епилептичните пристъпи продължават и към 2012 г., като са придружени от пристъпно главоболие, замайване, загуба на съзнание и последващо треперене на главата и крайниците без спомени за случилото се. Вещото лице е посочило, че след визуализиране локализацията на епилептичното огнище в мозъка посредством проведена томография епилептичните пристъпи са показани за оперативно лечение, което позволява контролирането им до 90 %. В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел С. С., която живее с ищеца на семейни начала. Свидетелката е обяснила, че около шест месеца след произшествието ищецът е започнал да получава епилептични припадъци по няколко пъти на ден с продължителност около 10 - 15 минути, като след получаването на пристъп той не може да говори и да се движи, не е контактен, понякога губи съзнание. Във въззивното производство е приета при условията на чл.266, ал.2 ГПК епикриза от Неврологично отделение при С. [фирма] - [населено място], от която се установява, че на 25.10.2014 г. ищецът е приет за лечение по повод зачестили епилептични пристъпи и е продължена назначената му по-рано антиепилептична терапия. Преценени в съвкупност, експертното заключение и свидетелските показания установяват по категоричен начин проявлението на епилепсия, причинната връзка между нея и получената при произшествието на 13.04.2008 г. черепно - мозъчна травма, както и проявлението на неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на нея. Проявлението и диагностицирането на епилепсията няколко месеца след произшествието дават основание тя да се квалифицира като влошаване на здравословното състояние на пострадалия ищец, което поради причинно - следствената си връзка с първоначално получената травма представлява основание по чл.51, ал.1 ЗЗД за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди. Възражението на ответника, че ищецът не е претендирал обезщетение за вреди от ексцес, е неоснователно, тъй като още в исковата молба ищецът е посочил, че пристъпите на епилепсия са се проявили няколко месеца след произшествието и че са диагностицирани в по-късен момент спрямо установените непосредствено след произшествието травми, за които е претендирано обезщетение с иска по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД, при съобразяване на възприетите с ППВС № 4/1968 г. критерии и отчитане на всички обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай. Съобразявайки възрастта на пострадалия, който по време на произшествието е бил на 28 г., естеството и външните проявления на възникналото усложнение на здравословното му състояние, неблагоприятните изживявания по повод проявата на епилептичните пристъпи, тяхната честота и продължителността на търпените по повод на тях болки и страдания, които според вещото лице могат да бъдат ограничени само в случай на проведено оперативно лечение, както и обусловеното от епилепсията ограничение на трудоспособността на ищеца, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер от 70 000 лв. Обезщетението в посочения размер е съобразено и с липсата на благоприятна прогноза за пълно оздравяване и възстановяване, която предполага неимуществените вреди от епилепсията да се търпят и за в бъдеще за неопределено време. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и обществено - икономическите условия в страната по време на проявление на вредите от влошаване на здравословното състояние на ищеца, които според задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК не са самостоятелен критерий за прилагане на принципа за справедливост, но са релевантни за справедливото обезщетяване на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Д. на ответника, че ищецът е могъл да ограничи вредите чрез оперативна интервенция, не обосновава намаляване на обезщетението, тъй като няма доказателства ищецът обективно да е имал възможност да се подложи на такава интервенция, но да не се е възползвал от нея. В зависимост от изложеното след отмяна на въззивното решение искът с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ следва да бъде уважен изцяло като ответникът Гаранционен фонд бъде осъден да заплати на ищеца Б. С. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние по повод получената при пътно - транспортното произшествие на 13.04.2008 г. черепно - мозъчна травма и проявилата се посттравматична епилепсия в размер на сумата 70 000 лв., ведно със законната лихва от 07.01.2012 г. до окончателното плащане. С оглед крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Гаранционен фонд да бъде осъден да заплати на касатора - ищец направените пред първата и пред касационната инстанция разноски за експертизи и държавна такса в размер общо на 1 800 лв., както и адвокатско възнаграждение в полза на адв. О. К. /с когото касаторът е сключил договор за правна защита и съдействие от 12.03.2012 г./ за осъществена по делото безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 6 856 лв. за трите съдебни инстанции /по 1 850 лв. за първа и въззивна инстанция и 3 156 лв. за производството пред ВКС/. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1236 от 10.06.2015 г. по в. гр. д. № 885/2015 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, и вместо него постановява : ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ на Б. Й. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. М., кв. Изток, [улица], сумата 70 000 лв. /седемдесет хиляди лв./ - обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца по повод претърпяно на 13.04.2008 г. пътно - транспортно произшествие чрез проява на посттравматична епилепсия, ведно със законната лихва от 07.10.2012 г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лв./ - разноски по делото. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. О. К. със служебен адрес [населено място], [улица], ет.4, сумата 6 856 лв. /шест хиляди осемстотин петдесет и шест лв./ - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА за оказана безплатна адвокатска защита пред съда. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на П. А. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника Гаранционен фонд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :