12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
[населено място], 10.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осми юни, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1920/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД против решение № 934//18.04.2018 год. по т.д.№ 6552/2017 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която със същото е потвърдено решение № 1777/21.09.2017 г. по т.д.№ 6706/2016 г. на Софийски градски съд, за уважаване предявените срещу дружеството от синдиците на „КТБ„АД / в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни qспрямо кредиторите на несъстоятелността на Банката, прихващанията извършени от същото дружество, с изявления с входящи по описа на Банката номера : вх.№ 11348/06.11.2014 г. , № 11349/06.11.2014 г., №11 466/07.11.2014 г. и № 11467/ 07.11.2014 г. .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - несъобразяване на всички доводи и възражения на ответника, досежно обосноваване на предпоставката „ знание за неплатежоспособността на банката „ , както и в противоречие с материалния закон, доколкото под „знание за неплатежоспособността” на ответника съдът е кредитирал обстоятелства относими към състояние на опасност от неплатежоспособност, в различие от предпоставките визирани в чл.36 ал.2 от ЗБН и без да съобрази специфичните предпоставки за неплатежоспособност, респ. обявяване на банка в несъстоятелност, спрямо несъстоятелността на търговско дружество, съгласно разпоредбите на ТЗ. Оспорва съображенията на въззивния съд, че под „ знание за неплатежоспособност „ следва да се изхожда от представата на средностатистическия гражданин за наличие на такава, изводимо от спиране на плащанията на изискуеми парични задължения към кредитори, каквито факти се предпоставят от публично разгласеното решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г., за поставяне на „ КТБ „ АД под специален надзор. Съществено процесуално нарушение, досежно формиране на извода за „знание за неплатежоспособност” , се обосновава с непроизнасянето на съда по заявените своевременно, с представени за това доказателства, обстоятелства относно циркулиралата в публичното пространство противоречива информация, след поставяне на Банката под специален надзор до, а и след , придобиване на вземанията – 10.07.2014 г., с които е извършено прихващането, от съдържанието на която, според ответника, не би могло да се формира обоснован и категоричен извод за неплатежоспособност, а единствено извод за налагане на временна, оздравима по предназначение, преодолима мярка. Касаторът намира, че съдът е обосновал извод за „знание за неплатежоспособност„ кредитирайки изцяло косвени доказателства, но за различни от относимите за обосноваване на неплатежоспособността на банка факти, визирани в чл.36 ал.2 ЗБН.По начало счита, че знанието за неплатежоспособност следва да бъде установявано като знание, съобразно предпоставките за неплатежоспособността на банка и в съответствие със специалната разпоредба на чл.36 ЗБН , която предвижда, освен знание за неизпълнение на изискуеми парични задължения в 7–дневен срок от падежа, и знание, че последното е пряко обусловено от финансовото състояние на банката, както и знание, че не може да се очаква изпълнение на задълженията в приемлив период от време. Доколкото поставянето под специален надзор не презумира всички тези предпоставки, бидейки оздравителна по съществото си мярка, същата касаторът отрича като факт, достатъчен за обосноваване „знание за неплатежоспособността на банката„, Касаторът счита, че средностатистическият гражданин е достатъчно социално зрял, информиран и активен , за да прави разлика между обикновено търговско дружество и банка, респ. да съобрази различията в правната уредба на неплатежоспособността им.Акцентира на обстоятелството, че предвид спецификата на банковата дейност, осъществявана под текущ надзор на специализиран държавен орган /УС на БНБ/, средностатистическият гражданин не е имал основание да се съмнява в правилността на констатациите на последния, които към 20.06.2014 г. не установяват неплатежоспособност, по смисъла на чл.36 ЗБН. Още повече, че противоречивата медийна информация , не е предпоставяла знание за причинност на спрените плащания с финансовото състояние на банката, вместо с масираните тегления на суми от вложителите при създалата се междувременно паника, които и стабилна банкова институция би се затруднила да удовлетвори. Според касатора релевантно е и „основанието” за обявяване на Банката в несъстоятелност – отрицателен собствен капитал – което е различно от предпоставката в чл.608 ал.4 ТЗ – спиране на плащанията, която презумпция въззивният съд практически е приложил в обосноваване на фактическия състав по чл. 59 ал.3 ЗБН. Прилагането по аналогия на чл. 608 ал.4 ТЗ, обаче, страната намира необосновано, тъй като не се касае за законова празнота, а и да би била налице такава в нормата на чл. 59 ал.3 ЗБН, то тя би била запълнена със съществуващи и адекватни за това други разпоредби на ЗБН, в качеството им на специални, спрямо общите разпоредби на несъстоятелността в ТЗ. Касаторът намира, че съдът неадекватно му е вменил във вина неполагането на грижа, равностойна на дължимата от осъществяващата надзор върху банковата дейност институция - БНБ, същевременно санкционирайки го за неустановяване на обстоятелства, при това само въз основа на неизчерпателната , достъпна за всички трети лица информация, които адължената за това институция също не е установила своевременно. По начало се оспорва обосноваването на извод за знание, с обосноваване дължимата от ответното дружество грижа за узнаване на конкретните обстоятелства , без доказателства за конкретно формирано у същото знание за тези обстоятелства.
Ответната страна - синдиците на „КТБ” АД, в качеството и на представляващи Банката, съгласно ТР № 1/20.12.2019 г. по тълк.дело № 1 / 2019 г. на ОСТК на ВКС - оспорват касационната жалба. Поддържат изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни, акцентирайки на обстоятелството, че в решението на УС на БНБ, поставянето на „КТБ„ АД под специален надзор е изрично обосновано с обстоятелството, че ликвидните активи на банката няма да бъдат достатъчни, за да може тя да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост. Алтернативно се позовават и на установено знание за неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане, считайки че момента на придобиването му е уведомяването на длъжника / Банката / за цесиите, легитимиращи ответното дружество като кредитор, а този момент следва датата на вписване решението на Централната банка, за отнемане лицензията на „КТБ „ АД за извършване на банкова дейност, т.е. е налице презумпцията за знание по чл. 59 ал.4 ЗБН.
С определение № 127/20.03.2019 г. касационното обжалване, в частта по предявените от синдиците на „ КТБ” АД / н. /и уважени срещу „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД искове, с правно основание чл. 59 ал.3 ЗБН, е допуснато по правния въпрос : Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова неплатежоспособност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка – в ЗКИ и ЗБН - „знание за неплатежоспособност„ , по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН , да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ , за поставяне на съответната банка под специален надзор? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид неяснота относно действително вложения от законодателя смисъл, доколкото поставянето под специален надзор не е законодателно обусловено от състояние на неплатежоспособност, по смисъла на ЗКИ, нито е уредено като елемент от производството по несъстоятелност на банка.
Въззивното решение, в частта, в която предявените главни искове, с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, са отхвърлени, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното :
Ищецът е предявил главни и евентуални искове срещу „ В&ВГД Оранжерии Петрич„ ООД . С главните искове – на основание чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН - ищецът е претендирал установяване за нищожни прихващания, предявени с уведомления на ответното дружество, входирани на 6 и 7 ноември 2014 год. в банката, на негови задължения срещу вземания, придобити от ответното дружество по силата на договори за цесия, с цеденти – вложители на Банката. С евентуалните искове - в случай на отхвърляне главните – се претендира обявяване прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност, на основание чл.59 ал.3 ЗБН. Главните искове са отхвърлени с първоинстанционното решение, а евентуалните - уважени, като първоинстанционното решение е потвърдено изцяло с въззивното. Евентуалните искове по чл. 59 ал.3 ЗБН са счетени за основателни, като е прието за релевантно обстоятелството по публичното разгласяване на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., с което Банката е поставена под специален надзор. Презумпцията на чл.59 ал.4 ЗБН е счетена неприложима, тъй като активните вземания са придобити на 10.07.2014 г., преди отнемане лицензията за банкова дейност на „КТБ„ АД . Доколкото, съгласно чл. 115 ал.1 ЗБН , поставянето под специален надзор е мярка, предприемана при „ опасност от неплатежоспособност”, както и предвид това, че с второ решение – от 16.09.2014 г. – първоначалният тримесечен срок за поставяне под специален надзор е удължен, поради „остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и изпълнение задълженията на банката към депозантите и другите кредитори”, съдът е счел, че тези обстоятелства са достатъчни да обосноват „знание за неплатежоспособност” у ответника, който и предвид публичното оповестяване на тези действия, с вписване в Търговския регистър, е могъл и следвало да ги узнае. В тази връзка, съдът е счел, че под „ знание за неплатежоспособност „ по смисъла на чл. 59 ал.3 ЗБН не следва да се счита знание за предпоставките за неплатежоспособност, съгласно чл. 36 ал.2 т.1 и т.2 от ЗБН, вкл. знание за отрицателен собствен капитал на банката, каквото е основанието за последващо отнемане на лицензията й за банкова дейност , а представата на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност, като знание за спиране плащанията към кредитори, т.е. за неизпълнение на изискуеми задължения на банката. Предпоставките за „ опасност от неплатежоспособност „ , като основание за поставяне банката под специален надзор, се припокриват с презумпцията за неплатежоспособност в производството по несъстоятелност на търговци / чл. 608 ал.3 ТЗ / и именно от общите критерии за неплатежоспособност следва да се изхожда и в случая, независимо от спецификата на несъстоятелния търговец.
По правния въпрос :
Съгласно чл.115 ал.2 ЗКИ / редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г. /, „опасност от неплатежоспособност” е налице, когато: 1. отношението на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище ; 2. ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост ; 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори. Третата хипотеза на „опасност от неплатежоспособност на банка„ кореспондира с общата дефиниция за неплатежоспособност по чл.608 ал.1 ТЗ - невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения – и с презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.3 ТЗ.
Съгласно чл.36 ал.2 ЗКИ / редакция преди изм. ДВ бр. 62 от 2015 г./ лицензията за банкова дейност се отнема, поради неплатежоспособност: при неизпълнение повече от 7 работни дни на изискуемо парично задължение на банката, а к о това е пряко свързано с финансовото й състояние и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време / чл.36 ал.2 т.1 ЗКИ / или собственият й капитал е отрицателна величина / чл.36 ал.2 т.2 ЗКИ /. Презумпции за неплатежоспособност на банка законодателят не е въвел.
Състоянието на неплатежоспособност е винаги предмет на конкретна преценка, като в хипотезата на чл. 36 ал.2 т.1 ЗКИ , наред с обективния белег - спиране на плащанията - се оценява и способността на предвидените за стабилността на банковите институции специфични предпазни,понастоящем преструктуриращи / по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници / мерки да проявят благоприятно въздействие върху финансовото състояние на конкретната банка, преодолявайки ликвидната криза и възстановявайки нормалното й функциониране. Управлението на ликвидността на банка е подчинено на сложна система от правила, отнапред пригодена за гарантиране осъществяване дейността й, както при сценарий „действащо предприятие„, така и при сценарий „ликвидна криза„ / по смисъла на Наредба № 11 от 01.03.2007 г. за управлението и надзора върху ликвидността на банките / . Ликвидността е обект на постоянен държавен контрол, чрез надзорния орган – БНБ. Дали и кога една банка, въпреки сложната система от методи и мерки за управление и контрол върху ликвидността й, е в състояние на неплатежоспособност, е твърде сложна преценка, предоставена в изключителната компетентност на Централната банка. Дори съдът, съгласно чл.13 ал.1 от ЗБН обявява неплатежоспособността на банката и определя началната й дата проверявайки единствено формалното съответствие на искането на Централната банка на изискванията по чл.9 ал.2 и ал.3 ЗБН / редакция преди изм. ДВ бр.62 от 2015 г. / - да е посочено основанието или основанията по чл. 36 ал.2 ЗКИ, въз основа на които е отнет лиценза и да е приложен заверен препис от акта на Централната банка за отнемане на лиценза за банкова дейност, ведно с доказателство за влизането му в сила - чл.11 ал.5 ЗБН. Съдът не преценява предпоставките за състояние на неплатежоспособност, а единствено момента към който са установени от компетентния за това орган, в качеството на начална дата на неплатежоспособността. Установеното състояние на неплатежоспособност на банка от компетентния за това орган - БНБ, съгласно разпоредбите на ЗБН изключва оздравяването, за разлика от установената по съдебен ред неплатежоспособност на търговец, по реда на Част ІV на ТЗ. Обратното, обаче, не може да се сподели, т.е. че оздравяването на банка / с налагането на принудителната административна мярка „поставяне под специален надзор„ по чл.115 ал.1 ЗКИ, съответно мерките по чл.116 ЗКИ и конкретно тази по ал.2 т.2 / само по себе си изключва състоянието на неплатежоспособност на банката. С оглед особеното обществено значение на банковата институция и своевременното упражняване на възможните мерки за нейното възстановяване и стабилизиране, оздравителната процедура е регламентирана като предхождаща формалното установяване на неплатежоспособността, но самият законодател не изключва настъпването й в рамките на оздравителната процедура или преди това / видно и от чл.59 ал.5 ЗБН /. В този смисъл, между обективно състояние на неплатежоспособност и установено състояние на неплатежоспособност от компетентния за това орган, следва да се прави разлика. В хипотезата на „знание за неплатежоспособност„ по чл.59 ал.3 ЗБН законодателят очевидно не визира формално установеното състояние на неплатежоспособност / отнемане лицензията за банкова дейност /, доколкото същото е обект на презумпцията по ал.4 на същата разпоредба. Следователно, формулираният правен въпрос предпоставя отговор дали средностатистическият гражданин или търговец е могъл и е бил длъжен да установи обективното състояние на неплатежоспособност на банката и въз основа на какви обстоятелства, независимо от наложената оздравителна мярка „поставяне под специален надзор „ със „спиране на плащанията„, т.е. преди преценката на единствено компетентния за това орган, относно неплатежоспособността на банката, като сигурно и окончателно състояние .
Действително, от средностатистическия гражданин и търговеца обективно не би могло да се изисква обоснована преценка за наличие състояние на неплатежоспособност на банка , по смисъла на чл.36 ал.2 т.2 ЗБН, още повече, че преценката се формира въз основа на доказателства, съставляващи професионална тайна, по смисъла на чл.63 ЗКИ. Както състоянието „опасност от неплатежоспособност„ по чл.115 ал.1 ЗКИ, така и състоянието „неплатежоспособност„ по чл.36 ал.2 т.1 ЗБН, обаче, въвеждат един обективен белег, съобразяването на който е в обективните възможности на средностатистическия гражданин и търговец – неизпълнение на изискуемо парично задължение, за нуждите на неплатежоспособността – с минимална продължителност от поне 7 работни дни, обусловено от финансовото състояние на банката / доколкото не би била установена друга причина / и а к о по преценка на БНБ не може да се о ч а к в а изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време. Оздравителните мерки по чл.115 ЗКИ отразяват именно преценената като очаквана в ъ з м о ж н о с т, не и сигурност, за оздравяване. Оттук и правният въпрос предпоставя отговор за волята на законодателя : цели ли да санкционира кредитора, поставящ се в по-благоприятно, спрямо останалите кредитори, положение, за действия при знание за неплатежоспособността на банката, като окончателно и непреодолимо, изключващо оздравяването й или и за действия при знание за възможна неплатежоспособност ? Може ли в тежест на средностатистическия гражданин и търговеца да се вмени задължение да предвиди несъстоятелността на предприетите оздравителни мерки ?
Дали под „знание за неплатежоспособност„ законодателят е имал предвид „опасност от неплатежоспособност„, обективирана чрез спиране на плащанията, в смисъл на възможна неплатежоспособност, въпреки наложените оздравителни мерки, предполага да се тълкува разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗБН, съобразно принципите на тълкуване по чл.46 от ЗНА, доколкото подобно разбиране е в разрив с буквалното съдържание на нормата. По мнение на настоящия състав, предпоставки за такова тълкуване не предоставя нито чл. 59 ЗБН в цялост, нито разпоредбите относно попълване масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на банка, нито ЗБН в цялост, вкл. съобразно целта на прогласяване относителна недействителност на действия и сделки.
Чл.59 ал.4 ЗБН презумира знание при вписано решение за отнемане лицензията за банкова дейност на основание чл.36 ал.2 ЗКИ, т.е. при фактическо обективиране в правния мир на единствено обвързващата, вкл. съда, преценка за окончателна, непреодолима неплатежоспособност на банката, изходяща от Централната банка. Чл.59 ал.3 ЗБН предвижда относителна недействителност на прихващането и в хипотезата, когато към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът на банката е знаел „че е поискано производство по несъстоятелност „ . Очевидно не се касае за поискано производство по несъстоятелност след отнемане на лицензията за банкова дейност, на основание чл.36 ал.2 ЗКИ, тъй като същото е задължителна последица от отнемането на лицензията и би се обезсмислила презумпцията на чл.59 ал.4 ЗБН. Касае се за искане на Централната банка, отправено въз основа, и след преценка на основателността му , на уведомление от ликвидаторите / при доброволна ликвидация – чл.125 ЗКИ /, или от Фонда за гарантиране на влоговете в банки или ликвидаторите на банка / при принудителна ликвидация – чл.130 ЗКИ/, поради установена в хода на ликвидацията неплатежоспособност на банката. И в тази хипотеза се касае за материализирана преценка на единствено компетентния да установи неплатежоспособността, като окончателно състояние, орган – Централната банка. Следователно, във втората хипотеза по чл.59 ал.3 ЗБН и в чл.59 ал.4 ЗБН законодателят съобразява знание на кредитора за обективно съществуваща преценка на единствено компетентния надзорен орган - Централната банка - относно състоянието на неплатежоспособност, като окончателно и непреодолимо състояние. Липсва основание да се приеме, че законодателят би санкционирал, като еднакво укорими, наред с действия при знанието за сигурна и окончателна неплатежоспособност на банката / знание за актовете на БНБ /, и действия при възможна такава, въпреки предприетите оздравителни мерки / ако се приеме, че под „знание за неплатежоспособност„ в чл.59 ал.3 ЗБН е имал предвид опасност от неплатежоспособност. Нещо повече, дори Фондът, съответно ликвидаторите, не са оторизирани да предположат неплатежоспособност единствено въз основа на факта на спиране на плащанията по изискуеми парични задължения, а само след период от непреодоляно състояние на такава невъзможност за повече от 60 дни, респ. при отрицателен собствен капитал / при установена в хода на принудителна ликвидация неплатежоспособност – чл.130 ЗКИ /. Следователно, законодателят не обвързва еднозначно неплатежоспособността на банка със спиране на плащанията в хипотеза извън оздравителна процедура по чл.115 ЗКИ. На още по-голямо основание - при предприета оздравителна процедура - не би следвало факта на спиране на плащанията да би бил достатъчен. Ако се приеме, че знанието за неплатежоспособност, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, е изводимо само и единствено от факта на спиране на плащанията, остава безполезно съществуването на хипотезата на „знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност„ и логически необяснимо, защо в единия случай кредиторът би бил санкциониран с относителна недействителност на прихващания, извършени с вземания и задължения придобити непосредствено след спиране на плащанията, още повече че спирането е последица на оздравителна мярка по чл. 115 ал.1 вр. с чл.116 ал.2 т.2 ЗКИ, а в другия - не би бил санкциониран с относителна недействителност на извършени прихващания, ако би придобил вземането или задължението в периода от 60 дни от спиране на плащанията и до обективирането на искане за откриване на производство по несъстоятелност от компетентния надзорен орган. Съпътстващите спирането на плащанията на изискуеми парични задължения обстоятелства, каквото е и поставянето на банката под специален надзор, като оздравителна мярка, логично не следва да се считат ирелевантни при преценката на „знание за неплатежоспособност”.
Вярно е, че ако знанието за неплатежоспособност по чл.59 ал.3 ЗБН се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност, обективирана със спиране на плащанията, би се разширил кръга на атакуеми прихващания, в полза на всички кредиторите на несъстоятелността на банката и масата на несъстоятелността. Тази разширена, спрямо буквалното съдържание на чл.59 ал.3 ЗБН, защита, обаче, следва да е изводима като воля на законодателя. Относителната недействителност е санкция за недобросъвестното поставяне на търговеца в благоприятно спрямо останалите кредитори положение. Неизводима е такава недобросъвестност при съобразяване с обстоятелства, които по смисъла на закона и съобразно компетентната преценка на оправомощения за това орган, са призвани да възстановят финансовата стабилност на банката и предотвратят обявяването на неплатежоспособността й. Средностатистическият гражданин и търговеца не следва да носят последствия от проявеното доверие в компетентността на надзорния орган .
Ако се приеме, че поставянето под специален надзор обективира знание за неплатежоспособност и придобиването на вземания и задължения, с цел прихващане, след този момент, е недобросъвестно, тази недобросъвестност следва да е окончателна и непререшаема, като субективно отношение на кредитора. Извод за недобросъвестност, обаче, би бил напълно нелогичен, ако определената от съда по несъстоятелността дата на неплатежоспособност е последваща спрямо датата на поставяне банката под специален надзор, с налагане на мярка спиране изпълнението на задължения. Недобросъвестността следва да се санкционира, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗБН, еднозначно, а не и в зависимост от предпоставка извън нейното съдържание – реално определената последващо дата на неплатежоспособност.А да се санкционира с относителна недействителност на прихващанията му кредитора, независимо от действителната дата на неплатежоспособност, спрямо която да се преценява момента на придобиване на вземането или задължението му, би било в противоречие с целта на законодателя, поради което и предложеното от ищеца тълкуване не би могло да се сподели. Затова само от факта на поставяне банката под специален надзор не може да се обоснове знание за неплатежоспособност.
Под „знание за неплатежоспособност„ в хипотезиса на чл. 59 ал.3 ЗБН , по мнение на настоящия състав , следва да се разбира узнаване на обективно формирано от компетентния за това надзорен орган становище за неплатежоспособност, в която и да е от двете й хипотези, съгласно чл. 36 ал.2 ЗКИ / редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г./ , преди формализирането му в акт за отнемане лицензията за банкова дейност. Установяването на неплатежоспособността, предпоставящо анализ на изключително голям обем информация , обективно би следвало да намери материален израз и предходно на предприемане окончателните действия по нейното заявяване и именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация би следвало законът да санкционира. Така в публично достъпния доклад на БНБ от 27.10.2014 г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ„ АД и ТБ „Виктория„ ЕАД, е включено становище недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото не би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и съществуващите механизми за възстановяване на ликвидността. Аналогични са съображенията, в отговор на идентичен правен въпрос, в междувременно постановеното решение по т.д.№ 3109/2018 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, които, както и даденият в същото отговор, настоящият състав напълно споделя: Знание за неплатежоспособност, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ, за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115 ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116 ал.2 т.2 ЗКИ.
С оглед предходно проведеното разграничение между установено състояние на неплатежоспособност / от компетентния за това надзорен орган, което не подлежи на ревизия от съда / и обективно състояние на неплатежоспособност, знание за такава, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, би било обосновано и при обективирано спиране на плащанията за поне 7 работни дни, когато не е съпътствано от налагане на оздравителни мерки, вкл. не е проявление на такава по чл.116 ал.2 т.2 ЗКИ, до отнемане на лицензията за банкова дейност, ако в този период кредиторът е придобил вземането или задължението, с което прихваща. Само в такава хипотеза би било обосновано знание за неплатежоспособност, по смисъла на чл.36 ал.2 т.1 ЗКИ, тъй като именно оздравителните мерки по чл.115-116 ЗКИ биха изключили изискуемата от чл.36 ал.1 т.1 предпоставка - спирането на плащанията да е непосредствена последица от финансовото състояние на банката и да е изключено очаквано изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, по преценка на БНБ.
Несъстоятелен е довода за прилагане на чл.608 ал.3 ТЗ по аналогия. Разпоредбата съдържа презумпция за неплатежоспособност, а не за знание за неплатежоспособност, поради което дори за прилагането на чл.648 ал.3 ТЗ - разпоредба аналогична по съдържание с чл.59 ал.3 ЗБН - не би могло със знание за спиране на плащанията да се обоснове „знание за неплатежоспособност„, като обективно състояние, при наличието на което следва да са предприети визираните от хипотезиса на нормата действия, доколкото неплатежоспособността би могла да бъде установена към различна, от узнатата дата на спиране на плащанията, дата .
По основателността на касационната жалба.
С оглед отговора на правния въпрос, касационната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД се явява основателна и въззивното решение в частта му, с която със същото е потвърдено решение № 1777/21.09.2017 г. по т.д.№ 6706/2016 г. на Софийски градски съд, за уважаване предявените срещу дружеството от синдиците на „КТБ„АД / в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на Банката, прихващанията извършени от същото дружество, с изявления с входящи по описа на Банката номера : вх.№ 11348/06.11.2014 г., № 11349/06.11.2014 г., №11466/07.11.2014 г. и № 11467/ 07.11.2014 г., следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Активните вземания са придобити на 10.07.2014 г. / датата на договорите за цесия е потвърдена с факта на осчетоводяването им / , вкл. преди публично оповестения и коментиран по-горе доклад на Централната банка пред 43-то Народно събрание на Република България от 27.10.2014 г. , а доказателства, за установяване на знание за неплатежоспособността на банката , в смисъла възприет от настоящия състав, не са представени.
Несъстоятелен е алтернативния довод на ищеца, за приложимост на чл. 59 ал.4 ЗБН, защото релевантен за възникване на вземанията на ответното дружество, с които е извършено прихващането , бил момента на уведомяване банката – длъжник за цесиите. С решение по т.д.№ 986 / 2017 г. на настоящия състав вече е даден отговор ,че в хипотезиса на чл. 59 ал.3 и ал.4 ЗБН, под „придобиване на вземането„ от кредитор – цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл.99 и чл.100 ЗЗД смисъл – сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията.
По разноските : Ответното дружество е доказало понесени разноски единствено в първоинстанционното производство, в размер от 750 лева – депозит за експертиза, от които първоинстанционният съд, съобразно отхвърлянето на исковете по чл. 3 ал.3 ЗБН , е присъдил в полза на същото 175 лева, в която част първоинстанционното решение е потвърдено с въззивното и не е предмет на касационното производство. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и своевременно отправеното искане за възмездяване на разноски от ответника, за всички инстанции, следва да се присъди на същия остатъка от сумата на внесения депозит, в размер на 575 лева. „КТБ „ АД / в несъстоятелност / следва да бъде осъдено да заплати държавна такса, в частта по отхвърлените искове по чл.59 ал.3 ЗБН, с оглед цената им - 257 646 лева, както следва: 10 305,85 лева – за първа и по 5 152,93 лева – за въззивна и касационна инстанции.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 934//18.04.2018 год. по т.д.№ 6552/2017 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която със същото е потвърдено решение № 1777/21.09.2017 г. по т.д.№ 6706/2016 г. на Софийски градски съд, за уважаване предявените от синдиците на „КТБ„АД / в несъстоятелност / против „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН , за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на Банката, прихващанията извършени от същото дружество, с изявления, с входящи по описа на Банката номера : вх.№ 11348/06.11.2014 г. , № 11349/06.11.2014 г., №11 466/07.11.2014 г. и № 11467/ 07.11.2014 г., вкл. в частта по присъдени в тежест на „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД държавни такси за първа и въззивна инстанция и разноски за първа инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „КТБ„АД / в несъстоятелност / против „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на Банката, прихващанията извършени от същото дружество, с изявления, с входящи по описа на Банката номера: вх.№ 11348/06.11.2014 г. , № 11349/06.11.2014 г., № 11 466/07.11.2014 г. и № 11467/ 07.11.2014 г..
ОСЪЖДА „КТБ„ АД / в несъстоятелност / да заплати на „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД разноски за първоинстанционното производство , в размер на 575 лева .
ОСЪЖДА „КТБ„ АД / в несъстоятелност / ,на основание чл. 59 ал.7 ЗБН, да заплати , чрез събиране от масата на несъстоятелността, държавна такса за производството, в общ размер от 20 611,70 лева .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|