4 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 28 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 266/2014 година Повод за касационната проверка по делото (с оглед на чл. 346, т. 2 НПК) е касационната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия Е. К. срещу новата (въззивна) присъда № 1 от 20 януари 2014 год. на Софийския градски съд по внохд № C-241/2013 год., която е била издадена спрямо подсъдимия К. след отмяна на оправдателната присъда на районния съд в същия град. И двете присъди – на първата и на втората (въззивна) инстанция, са постановени по едно и също обвинение - по чл. 290, ал. 1 НК: за това, че на 5.VIII.2008 год., в [населено място], [улица], в сградата на 01 РУ-СДВР, пред надлежен орган на властта – Л. И. К. – младши дознател при 01 РУ-СДВР, в качеството му на свидетел по досъдебно производство – дознание № ЗМ 3077/2008 год. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 24372/2008 год. по описа на СРП, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че за времето 28/29.VII.2008 год. лично управлявал л.а. „Б. К.”, с [рег. № МПС] на територията на страната, а в действителност л.а. „Б. К.”, с [рег. № МПС], е влязъл на 28.VII.2008 год. на територията на Република Турция през ГКПП I./Е. и излязъл през S./A. за Г., респ. е влязъл на 29.VII.2008 год. на територията на Г., като е бил управляван от D. S., роден на 17.V.1964 год. в И., с паспорт № L.. Софийският районен съд оправдал подсъдимия К., а Софийският градски съд го осъдил на лишаване от свобода в размер на една година условно (чл. 66 НК), с 4-годишен изпитателен срок. В касационната жалба се извършва позоваване на всички касационни основания (нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието). Поискана е отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия още във ВКС (макар че, от друга страна, последното е поначало недопустимо при нарушения на процесуалния закон – арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК) или, също направо от ВКС – изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание до минимален размер. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на ВКС от подсъдимия и упълномощения му защитник, а според прокурора пред ВКС, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ВКС намери, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила. Тя не е засегната от приписаните й недостатъци. Те най-напред са неточно свързани от жалбоподателя й с първото от касационните основания (по т. 1 на ал. 1 от чл. 348 НПК) – възраженията срещу осъдителната присъда по приложението на закона са изцяло от доказателствено, и следователно – поначало от процесуално естество, тъй като според подсъдимия и неговата защита, грешката във въззивната присъда се състои в това, че за доказване на лъжесвидетелстването от обективна и субективна страна не са били изчерпани всички възможности, а тъй като е настоявал за тяхното изчерпване, било ограничено и правото му на защита. В жалбата е изтъкнато, че: - районният и Градският съд неоснователно са отказали да допуснат до разпит лицата С. А. (A. S.), М. Л. (L. M.) и В. Н. В., за които прокуратурата твърди, че са влезли в страната съвместно с подсъдимия К.; - неоснователно е било отказано и отправянето на запитване до Република Турция, по силата на което съдът е следвало да установи по безспорен начин дали изложеното в справката за преминаване на МПС, модел "Б.", на посочената дата през Република Турция отговаря на действителната фактическа обстановка, дали не е допусната техническа грешка и дали става въпрос за същото МПС или за друго подобно; - въззивният съд неправилно е възприел за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Е. К. е извършител на деянието, за което е обвинен. Съдебният състав неправилно, по-конкретно, интерпретирал заключението на приетата по делото комплексна медицинска експертиза. В първата изтъкната от жалбоподателя насока той е проявил обяснимо пристрастие в представянето на собствената си теза, но нейната неубедителност изпъква ясно след съпоставянето й с обвинителната, която освен това е подкрепена от събраните доказателства (вж. по отношение на искането за разпит на три лица - л. 49 – 52 от внохд № C-341/2013 год., л. 17-18 от том І и л. 1 от том ІІІ на ДП ЗМ 313/09). Наистина, има известен формализъм в мотивите на СГС при отхвърлянето на искането за разпит като свидетели на посочени от защитата три лица: не било посочено например, „за какви обстоятелства” се иска тяхното призоваване - точно това е напълно ясно; или пък, че наличието на документи за спорните обстоятелства правели свидетелските показания „безпредметни” – мотиви, по-подходящи за граждански, а не за наказателен процес. Така или иначе, този довод очевидно не държи сметка за безспорни правомощия на съда, позволяващи му например, след правилна преценка да откаже събирането на ненужни доказателства. Приетият за установен факт относно преминаването на лекия автомобил „Б. К.” през границите на Република Турция е оценен еднопосочно и от двете съдебни инстанции. Отказът на въззивната инстанция да отправи съдебна поръчка до Република Турция е мотивиран в достатъчен обем (л. 35, 49, 53, 57 - 58 от внохд № C-341/2013 год., л. 129 - 130 от том І на ДП ЗМ 313/09). На с. 7/л. 53 от мотивите на СГС се съдържа убедителен аргумент за връзката между гражданството на подсъдимия и задължителността на граничната проверка, ако е бил с лек автомобил „Б. К.”. Доказването на престъплението от субективна страна не е разколебано от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, назначена по нохд № П-256/2010 год. (л. 53 - 60) по искане на защитата. Заключението на експертите е, че по време на визираната дата – 5.VIII.2008 год., освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите са разпитани на съдебното заседание на 5.V.2011 год. В рамките на въззивното производство им е проведен и допълнителен разпит - на 20.I.2014 год. Обясненията на подсъдимия за пълната липса на спомен за случилото се от времето след подаване на сигнала до тел. 112 са обсъдени от въззивния съд както с изводите на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, така и с писмените доказателства по делото, за да се разбере, че всъщност още тогава защитникът на Е. К. е получил отговорите на поставените и пред ВКС въпроси (вж. л. 54 - 55 и 58 - 60 от мотивите на последния). С това, въззивната инстанция е изпълнила задължението си да мотивира своята присъда съобразно чл. 339, ал. 2 НПК. Не е допусната и претендираната явна несправедливост на наложеното наказание, като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Във връзка с това основание е възразено относително конкретно само срещу неотчитането на „никакви смекчаващи вината обстоятелства” за личността на подсъдимия. При индивидуализацията на отговорността на подсъдимия К. обаче, като смекчаващи обстоятелства са били отчетени значението на съдимостта и характеристичните му данни, както и изминалият значителен период от датата на инкриминираното деяние до постановяване на присъдата (вж. л. 60 от мотиви по внохд № C-241/2013 год.). От друга страна, коригирането на размера както на наказанието, така и на изпитателния срок е без съмнение вън от приложното поле на цитираното касационно основание, което е свързано с „явна” (очевидна), а не с каквато и да е несправедливост (вж. и т. 8 от П.1/1981-Пл. на В(К)С, още повече при санкционните рамки, в които се иска да действа сега съдът – лишаване от свобода между 3 месеца и 1 година, изпитателен срок между 3 и 4 години). ВКС споделя крайния извод на предходната инстанция, че без такова санкциониране би пострадало постигането на общата му, спрямо останалите граждани, цел „да… въздейства възпитателно и предупредително” (чл. 36, ал. 1, т. 3 НК). Ръководен от всичко изложено и като не намери друго, заради което да отмени или измени обжалвания съдебен акт, ВКС-І наказателно отделение, с оглед още на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 1 от 20 януари 2014 год. по внохд № C-241/2013 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: