4 Р Е Ш Е Н И Е № 272 С., 17.10. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 49/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 799 от 05.06.2012 г. по касационна жалба на Н. А. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 20.10.2011 г. по гр. дело № 144/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено решение № 152 от 14.04.2011 г. по гр. дело № 1423/2010 г. на Силистренски районен съд и е отхвърлен иска на Н. А. Н. за заплащане на сумата 13 500 лв., с която ответницата Н. Димитрова Н. се е обогатила за негова сметка, като в качеството си на пълномощник на своята майка М. В. Н. е извършила банков превод от открита на нейна име банкова сметка за сумата 9561,26 британски лири, равностойни на 27 000 лв., и е закупила на 20.01.2006 г. на свое име жилище в [населено място], [улица], етаж 5, в която сметка са се съхранявали парични средства на ищеца Н. А. Н. и неговата (понастоящем бивша) съпруга В. Димитрова Н., заедно с обезщетение за забава 1 904,55 лв. в размер на законната лихва върху сумата за периода 13.03.2009 г.- 03.06.2010 г. и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 05.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - може ли да се предяви иск по чл. 59 ЗЗД срещу трето обогатило се лице, ако ищецът разполага с иск за същото вземане на договорно основание по отношение на друго лице, като разрешен в противоречие с т. 11 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Според посочената съдебна практика правилото на чл. 59 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно основание) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият се, се е освободил от своето задължение. Прието е с обжалваното решение, че за процесното вземане ищецът разполага с иск на договорно основание по отношение на М. В. Н. - влогоприемател на спестените пари на ищеца и съпругата му по време на задграничния им престой, които са й били превеждани да съхранява, поради което иска по чл. 59 ЗЗД против лицето закупило на свое име жилище с пари от банковата сметка на влогоприемателя, макар и да е било упълномощено за това, предвид субсидиарния характер на иска се явява предявен срещу ненадлежен ответник и подлежи на отхвърляне. В касационната жалба са наведени оплаквания за материланоправна незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Ответницата Н. Димитрова Н. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Обжалваното решение е неправилно. Жалбоподателят е предявил иск по чл. 59 ЗЗД спрямо обогатилото се лице закупило на свое име жилище с пари от банкова сметка, в която са се съхранявали парични средства на ищеца и неговата съпруга, влогоприемател по която е била майката на ответницата по иска и майка на понастоящем бившата съпруга на ищеца. Искът е в размер на 13500 лв., половината на 27 000 лв. продажна цена по нотариалния акт и левова равностойност на 9561,26 британски лири по извършен банков превод от сметката на влогоприемателя в деня на покупко - продажбата 20.01.2006 г. Предявен е и иск по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода 13.03.2009 г., когато ответницата е била поканена да възстанови на ищеца процесната сума (нотариална покана л. 45 г.д.№ 1423/10г.) до предявяване на исковата молба 05.07.2010 г. в размер на 1904,55 лв. Предвид цитираната съдебна практика със задължителен характер, възможността на обеднялото лице - ищец да се защити с иск на друго основание (в случая по договорно правоотношение с влогоприемателя на банковата сметка, в която са се съхранявали негови парични средства и на неговата съпруга към онзи момент) не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се (в случая ответницата закупила на свое име жилище с пари от банкова сметка, в която са се съхранявали парични средства на ищеца), връщане на полученото от него до размера на обедняването на основание чл. 59 ЗЗД. Това произтича от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД и предпоставката обогатяването да е настъпило за чужда сметка. За да е налице елементът „за чужда сметка”, не е необходимо да съществува пряко преминаване на актив от имуществото на обеднялото лице в имуществото на получателя. Последният може да се обогати, като получи нещо направо от трето лице, или като отпадне или се намали негов пасив, поради това, че трето лице даде нещо на другиго. В този смисъл, правна възможност на ищеца да се защити с иск на друго основание спрямо друго лице, не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него, т. е. получателят не се освобождава от задължението да заплати на обеднялото лице стойността на обогатяването, ако тя не надхвърля по размер стойността на обедняването. Предвид изложеното искът по чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер 13500 лв. Основателен е и иска по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода 13.03.2009г. - 03.06.2010 г. в предявения размер 1904,55 лв. - за този период има доказателство за изчислена лихва за забава. Ответницата е изпаднала в забава на 13.03.2009 г., след получаване на нотариална покана от ищеца - кредитор (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) и дължи лихва за забава до предявяване на исковата молба. С обжалваното решение въззивният съд е достигнал до обратен извод - за неоснователност на исковете. Решението е незаконосъборазно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново по същество от касационния съд за уважаване на исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата ще следва да заплати направените от ищеца разноски за проведеното съдебно производство пред три съдебни инстанции общо в размер на 4094,28 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 83 от 20.10.2011 г. по гр. дело № 144/2011 г. на Силистренски окръжен съд. ОСЪЖДА Н. Димитрова Н. [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 да заплати на Н. А. Н. [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 13500 лв., с която неоснователно се е обогатила за негова сметка на основание чл. 59 ЗЗД, със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба 05.07.2010 г. до изплащане на задължението, 1904,55 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.03.2009 г. - 03.06.2010 г. на основание чл. 86 ЗЗД и съдебни разноски 4094,28 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ