5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
гр. София, 27.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1838 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 201 от 23.03.2016г. по ч.т.д. № 118/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 4136 от 08.12.2015г. по т.д. № 1761/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.З ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че разпоредбата на чл.77 ДОПК определя изчерпателно случаите, в които следва да се подаде уведомление до НАП преди подаване на заявление за прекратяване на търговско дружество, като хипотезата на чл.517 ГПК не е сред тях. Счита, че подаването на исковата молба не означава, че действително ще се стигне до прекратяване на дружеството и сочи, че при завършване на производството с влязло в сила решение, постановяващо прекратяване на дружеството, това решение подлежи на вписване в Търговския регистър, следва да се извърши ликвидация и ликвидаторът по силата на чл.268, ал.З ТЗ има задължението да уведоми съответната териториална дирекция на НАП за започналата процедура. Поддържа още, че самият ищец не разполага с възможността да подава уведомления до НАП и НОИ от името на ответника в изпълнение на изискванията на чл.77 ДОПК и чл.5, ал.Ю КСО, тъй като не е сред лицата, които разполагат с правото и възможността да извършат тези действия. Представя изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, в което обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалпоправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Допустимо ли е прекратяване на производството по чл.517, ал.4 ГПК поради непредставяне от страна на ищеца на уведомленията по чл.5, ал.10 КСО и чл.77 ДОПК при положение, че са налице кумулативните предпоставки на чл.517, ал.4 ГПК?". Поддържа, че поставеният въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че съгласно диспозитива на решение от 18.03.2014г. по т.д. № 21/2014т. на Габровски окръжен съд подаването на уведомленията до НАП и НОИ се извършва от назначения ликвидатор, който има задължението да изпълни разпоредбите на чл.77 ДОПК и чл.5, ал.1 КСО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.З, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че положителното съдебно решение по предявения иск по чл.516 ГПК, с което се прекратява търговско дружество, подлежи на вписване на основание чл.14 ЗТР вр. пар.2 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до TP, след което се открива производство за ликвидация. Обсъдил е разпоредбата на чл.5, ал.10 КСО и е приел, че удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението за заличаване, постановено след проведено производство по ликвидация, съответно за вписването в търговския регистър. Приел е обаче, че съгласно нормата на чл.77 ДОПК при прекратяване на юридическо лице - търговец той или заявителят уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство, като ТД на НАП издава удостоверение за уведомяването, което се прилага към внесеното заявление за вписване и е условие за разглеждането му. Посочил е, че при предявяване на иска по чл.517 ГПК това уведомление до НАП следва да бъде приложено към исковата молба, с оглед на което е счел за правилни дадените от първоинстанционния съд указания за представяне на тези доказателства и последвалото прекратяване на производството поради неизпълнението им в определения срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на TP № 1/19.02.20 Юг. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.З ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос следва да бъде уточнен по следния начин: При предявен иск по чл.517 ГПК представянето от страна на ищеца на уведомление по чл.77 ДОПК изискване за редовност на исковата молба ли е и липсата на такова уведомление може ли да обуслови прекратяване на производството? Този въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото. Въпросът за необходимостта от представяне на уведомление по чл.5, ал.1 КСО не е обусловил крайния изход на делото, тъй като въззивният съд не е обосновал извода си за нередовност на исковата молба с липсата на удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, като е приел, че такова удостоверение следва да бъде представено с решението за заличаване на търговското дружество.
Настоящият състав намира, че не е доказано поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в представеното с частната касационна жалба решение от 18.03.2014г. по т.д. № 21/2014т. на Габровски окръжен съд, постановено в производство по назначаване на ликвидатор, този въпрос не е разрешавай. По поставения въпрос не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.З ГПК. За да е налице посоченото основание, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като това следва да е от значение за развитието на правото. По отношение на формулирания правен въпрос посочените предпоставки са налице, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По поставения въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 и ал.2 ДОПК в случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при прекратяване на юридическо лице - търговец, прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ, преобразуване по реда на глава шестнадесета от ТЗ, както и при подаване на заявление за ликвидация по §5а, ал.1 ПЗР на ЗТР търговецът или заявителят уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство, за което ТД на НАП издава удостоверение в срок от 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за уведомяване се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му. От тези разпоредби може да се направи извод, че уведомление до ТД на НАП следва да бъде отправено в случай на прекратяване на юридическо лице -търговец и удостоверение за това следва да бъде представено пред Агенция по вписванията с внесеното в нея заявление за вписване.
Съгласно постоянната съдебна практика, разпоредбата на чл.517 ГПК урежда реда за удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към длъжник - съдружник в О. чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество. Предмет на иска по чл.517, ал.З ГПК е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено на лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Предявяването на иск по чл.517 ГПК, макар да цели постановяване на съдебно решение за прекратяване на търговско дружество, не е сред посочените в чл.77 ДОПК обстоятелства, при чието настъпване се дължи уведомление до ТД на НАП. Противният извод не може да бъде изведен от предвиденото в чл.14 ЗТР вписване на решението за прекратяване на дружеството. С предявяването на иск по чл.517 ГПК само се поставя началото на производство, което може да приключи с постановяване на съдебно решение за прекратяване на търговско дружество - подлежащо на вписване обстоятелство, но самата искова молба не може да бъде приравнена на правните последици, които се целят със завеждането й. Разпоредбата на чл.77, ал.2 ДОПК не съдържа изискване за прилагане на доказателства за уведомяване на НАП преди внасянето на искова молба за прекратяване на търговско дружество по решение на съда като условие за разглеждането й, каквото изискване е предвидено изрично в чл.78, ал.2 ДОПК в случаите на подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, а поставя прилагането на удостоверение за уведомяване на НАП като условие за разглеждане на внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване на прекратяването на търговско дружество.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че предявяването на иск по чл.517 ГПК не поражда задължение за ищеца да уведоми за това НАП, с оглед на което представянето на удостоверение за такова уведомяване не е изискване за редовност на исковата молба.
С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са незаконосъобразни, поради което неизпълнението им не е основание по чл.129, ал.З ГПК за връщане на исковата молба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОТМЕНЯ определение № 201 от 23.03.2016г. по ч.т.д. № 118/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и потвърденото с него определение №4136 от 08.12.2015г. по т.д. № 1761/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: