Р Е Ш Е Н И Е № 258 С., 25.07. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1924 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на А. Б. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 05.Х.2009г. по в.гр.д. № 532/2009г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 934 от 13.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса по приложението на чл.328 ал.1 т.2 от КТ – посочването в предизвестието и в уволнителния акт само на общото правно основание по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, но не и на коя от двете съдържащи се в тази разпоредба хипотези се прекратява едностранно от работодателя трудовия договор, води ли до незаконност на уволнението. Ответникът по касационната жалба Р. и. о. /Р./ П. е заел становище за нейната неоснователност, считайки, че надлежен ответник по предявените искове е работодателя. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е отменил решението на Плевенския РС от 16.ІV.2009г. по гр.д № 146/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. И. срещу Р. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността „директор” на ОУ „Хр.Б.” [населено място] със заповед № ЛС-276/11.VІІІ.2008г., считано от 01.ІХ.2008г., на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ, което основание е поправено със заповед № 466/11.ХІ.2008г. на такова по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, е законно. И двете заповеди са издадени във връзка със заповед на министъра на образованието и науката № РД 142338/23.VІ.2008г. за преобразуване на ОУ „Хр.Б.” чрез вливането му с ОУ „В.Л.” [населено място], считано от 01.ІХ.2008г. Преди издаването на заповедите на ищцата са изпратени две предизвестия, че във връзка с преобразуването трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, с оглед на което тя е била уведомена надлежно за основанието, а посочването на друго в първата заповед представлява технически пропуск. Освен това още при започване на процедурата по прекратяване ищцата е била запозната, че се касае очевидно за хипотезата на закриване на част от предприятието, а не за хипотезата „съкращаване в щата”. При извършването на служебна проверка за валидността и допустимостта на въззивния съдебен акт ВКС намира, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искове, предявени срещу процесуално нелегитимирана страна. В исковата си молба А. Б.И. твърди, че по трудов договор, сключен с началника на Р., е заемала длъжността „директор” на ОУ „Хр.Б.” [населено място] и че със заповед № ЛС-276/11.VІІІ.2008г. трудовото правоотношение е прекратено „поради закриване на училището” във връзка със заповед № РД 14-238/23.VІ.2008г. на министъра на образованието и науката /ДВ бр.64/2008г., стр.124/ за преобразуване на ОУ „Хр.Б.” [населено място] и ОУ „В.Л.” [населено място] в ОУ „В.Л.” [населено място]. Изложени са и конкретни твърдения за незаконосъобразност на уволнението, в т.ч. за липса на основанието, на което то е извършено, с оглед приложимостта в случая на чл.123 ал.1 т.1 КТ, тъй като училището в [населено място] не се закривало, а се преобразувало с ОУ „В.Л.”. Иска се признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ. При тези твърдения се налага извод, че като засегнати страни по така заявения спор се сочат ищцата и работодателя й по прекратеното трудово правоотношение, а това обуславя и неговата процесуална легитимация по делото. Обстоятелството, че трудовия договор, който е за длъжност по чл.61 ал.2 КТ, е сключен, а уволнителния акт – подписан от началника на Регионалния инспекторат по образованието, не прави Р. работодател. В този смисъл се е произнесло ОСГК на ВКС с ТР № 1/2010г. от 30.ІІІ.2012г., което е задължително за съдилищата. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е следвало да извърши проверка в тази насока и с оглед предявяването на исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ срещу процесуално нелегитимиран ответник е следвало да укаже на ищцата да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник, като при неизпълнение на указанието да прекрати производството. Това, обаче, в разглеждания случай не е сторено, а произнасянето по исковете срещу ненадлежен ответник обуславя недопустимост на постановените съдебни актове /виж посоченото тълкувателно решение/. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното решение, както и отмененото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането на спора след отстраняването на констатираната нередовност. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, нито по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав, № 528 от 05.Х.2009г. по гр.д. № 532/2009г., както и отмененото с него решение на Плевенския районен съд № 834/16.ІV.2009г. по гр.д. № 146/2009г., и ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за разглеждането му от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: