Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 14 юни 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ил. Точев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 327/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест срещу въззивна присъда № 110 от 16.09.2022г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1888/2022г. по описа на същия съд. В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендират се нарушения на материалния закон, както и на процесуалния закон, свързани с превратно тълкуване на доказателствата по делото. Твърдят се нарушения и по чл. 14 от НПК, тъй като въззивният съд не е взел решението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и нарушение на чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като не е подложил на внимателна проверка и анализ всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В допълнението към касационния протест са изложени съображения, че въззивният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване, в мотивите към въззивната присъда било допуснато вътрешно противоречие относно обстоятелството дали свидетелката Н. е присъствала в апартамента, обитаван от подсъдимия по време на извършеното процесуално-следствено действие на инкриминираната дата. Твърди се, че съдът е основал съдебния си акт върху предположения, без съответната доказателствена опора. Изложени са съображения за това, че въззивният съд е постановил присъдата си при недостатъчно задълбочено, пълно и всестранно анализиране на събраните фактически данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП подържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. От негово име се явяват и упълномощените му защитници адвокатите В. М. и В. В., които претендират за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Твърдят, че в протеста и допълнението към него липсва аргументация на доводите, подкрепящи заявеното касационно основание. Подсъдимият също се присъединява към заявеното от защитниците му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 20212168/17.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 15806/2019г., РС – София е признал подсъдимия С. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК и съгласно чл. 55 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 2 500лв. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 55 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 1000лв. Била е приложена разпоредбата на чл. 23 от НК, като на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 2500лв. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към това наказание е било присъединено и наказанието глоба в размер на 1000лв. Бил е определен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание лишаване от свобода. На основание чл. 25 от НК съдът е извършил групиране на наказанията на подсъдимия К. по предходни присъди на РС - Варна, като му е наложил едно общо най-тежко наказание по тях в размер на една година и единадесет месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 2000лв., като отново е постановил това наказание да се изтърпи от К. при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл както по веществените доказателства, така и относно разноските по делото. По жалба на подсъдимия и протест на прокуратурата само относно режима на изтърпяване на наложените на подсъдимия наказания, с въззивна присъда № 110 от 16.09.2022г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1888/2022г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпленията по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354в, ал. 1 от НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, както и с направените разноски по делото. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият е основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, се явяват основателни. В съдебният си акт Софийски градски съд не е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. Решението на тази инстанция следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато присъдата на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно на чл. 339, ал. 3 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. По настоящото дело въззивната инстанция не е оценила доказателствените материали в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна несъставомерност на извършените от подсъдимия К. деяния по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354в, ал. 1 от НК, са изведени на базата на доказателствен материал, който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли, значими за неговата проверка за достоверност, а в резултат на това – почиват на предположения. В рамките на приетата от въззивния съд фактология е утвърдено, че на 02.09.2013г. между св. Н. като наемодател и подсъдимия К., свидетелите В., П. и К. е бил сключен договор за наем на жилище в [населено място], [улица], №89, ет. 4, ап. 7. В този апартамент св. К. живяла няколко месеца и го напуснала, а св. П., по онова време приятелка на подсъдимия, рядко посещавала жилището. Около Великден през 2015г. наемодателите Н. посетили жилището и видели направен от подсъдимия ремонт на същото, като той им обяснил, че св. В. в момента отсъства. Малко след Великден същата година В. напуснал жилището и заживял под наем при св. Р.. На 03.09.2015г. изтекъл срока за плащане на поредния наем, поради което св. Н. направили опит на 08.09.2015г. да осъществят връзка по телефона с подс. К., но не успели. Поради тази причина съпругът на св. Н. посетил жилището на следващия ден, но понеже вътрешните стаи били заключени, повикал ключар в лицето на св. А.. Като отворили стаите, вътре видели тръби, саксии, кофи с пръст, изсъхнали растения. Веднага А. Н. сигнализирал на тел. 112 и на място пристигнала полиция. Св. Н. също пристигнала в жилището, като дошли и разследващи органи. По време на извършване на следствените действия на място пристигнал и подс. К. и останал вътре в апартамента, а след н его дошла и св. И.,, която през цялото време била пред жилището заедно със св. Н.. Вече след извършване на необходимите действия полицаите поканили св. И. да влезе в жилището и да подпише протокол, като тогава тя видяла и подсъдимия, а също и че в жилището има тръби и растения. Въззивният съд е извел тази фактическа обстановка въз основа показанията на свидетелите Н., В., К., Р., А., И., Д., К., Д. и М., както и от заключенията на изготвените по делото експертизи. Контролираният съд в мотивите си се е позовал на недопустими доказателствени източници, каквито са „показанията“ на св. И., приобщени в съдебното заседание от 16.09.2022г. и намиращи се на л. 10, т. 1 от ДП. Изявленията на тази свидетелка, депозирани в досъдебното производство от дата 09.09.2015г. не могат да бъдат ползвани в наказателното производство, тъй като същите не са събрани по правилата на НПК и не представляват свидетелски показания. Това е така, тъй като са дадени пред некомпетентен орган-полицейски инспектор П. Г., който няма качеството на разследващ полицай. На следващо място съдът е изключил от доказателствената съвкупност протоколът за извършено претърсване и изземване от дата 09.09.2015г., като се е аргументирал с това, че св. Н. не е присъствала на това действие, че е налице дублиране на периоди, в които се е извършвало самото претърсване и изземване с времето на осъществени разпити на поемните лица И. и А., както и че в това действие по разследването е участвало само поемното лице А.. Аргументацията не може да бъде споделена. Съдът в мотивите си е пропуснал да констатира, че по време на извършване на претърсването и изземването на посочената дата и място не е (и не може да бъде) налице дублиране на времеви периоди, в които се извършва това действие по разследването, тъй като по това време няма провеждани по правилата на НПК пред разследващ орган разпити както на св. И., така и на св. А.. Въззивният съд е придал на изискването по чл. 162 от НПК значение, каквото то няма касателно присъствието на св. Н., като собственик на апартамента, по време на претърсването и изземването. В този смисъл споделяеми са изводите на първата инстанция, при уточнението, че на касационен контрол подлежи акта на въззивната инстанция. Впрочем контролираният съд сам се е лишил от някои доказателствени източници, като е пропуснал да приобщи показанията на св. Н., дадени пред друг състав на съда по нохд 3588/16г. на СРС и да ги съпостави след това с показанията й по нохд № 15806/19г. на СРС и ползвани от въззивния съд. Ако бе сторил това, би следвало да обърне внимание на наличното противоречие в тях относно това дали св. Н. е влизала в апартамента и дали е присъствала на претърсването и изземването, но и на заявеното от нея, че съпругът й е бил през по-голямата част от времето с полицаите. Впрочем, не само че не ги е приобщил, но и по недопустим начин се е позовал на тях -стр. 7 от мотивите, абзац първи. Не е било обсъдено и противоречието в показанията на тази свидетелка и заявеното от св. И. за това как е протекло претърсването и изземването и дали поемното лице И. е присъствала на това действие по разследването. Относно свидетелката И. съдът е приобщил нейните показания, депозирани пред друг състав на съда по нохд 3588/16г. на СРС, но е пропуснал да констатира заявеното от нея, че е била поканена на огледа, че е съобщила къде и какво е имало, макар и да й е убягнала конкретиката предвид изминалия период от време, но е заявила, че е влизала във всички помещения заедно с полицаите и с другото поемно лице. Ако ги беше съпоставил с показанията на св. А., съдът би могъл да стигне до други изводи, свързани с присъствие и на двете поемни лица на извършеното претърсване и изземване. Основателно е оплакването в протеста за превратно тълкуване на показанията на свидетелите Н. и В., направено от въззивния съд, относно обстоятелството дали само подсъдимият е ползвал жилището към месец септември 2015г. Съдът е аргументирал пространно тезата си, че освен подсъдимия и св. В. е живял в апартамента, тъй като му било известно правения ремонт в жилището през м. април около Великден на 2015г. Заявил е, че тези показания на В. се подкрепят и от поддържаното от Н. знание, че само едно от момичетата е напуснало първата година апартамента (св. К.). Приел е, че показанията на св. Н. в частта им, в която сочи само подсъдимия като наемател, имат характер на извод и съждение, а не на установено от доказателствената маса по делото обстоятелство. Допуснал е обаче и противоречие в мотивите си, като е приел, че не може да се установи от показанията на св. В. кога точно е напуснал жилището на Н., а в същото това време е приел, че поне към м. април 2015г. е бил в апартамента все още като наемател и се е изнесъл да живее в жилището на св. Р. в неустановен период след Великден 2015г. Не е обсъдил изобщо заявеното от св. В. обстоятелство, че е напуснал жилището след като е сключил договор за наем със св. Р., видно от който договор това е станало на 01.03.2015г. В мотивите към постановената от него въззивна присъда контролираният съд се е въздържал да даде еднозначен отговор на въпроса кой е живял в жилището на Н. след април 2015г., която дата се явява като последно приета от него, че св. В. също е бил там. Не става ясно от мотивите и какво отношение има напускането на В. през м. април 2015г. на това жилище и ползването на имота от подсъдимия към инкриминираната дата, тъй като съдът не е заел ясна позиция имало ли е и други наематели на апартамента на Н., освен самия подсъдим, към 09.09.2015г. Основателно е и оплакването в протеста, че в мотивите към присъдата се съдържат предположения относно причината за появата на подсъдимия на инкриминираната дата в жилището на св. Н., довело впоследствие и до неговото задържане. За това обстоятелство въззивният съд е отбелязал, че появата на подсъдимия „….може да се обвърже с телефонните повиквания към него…“. Този извод не може да бъде споделен, защото не почива на събрания доказателствен материал. Опитите на св. Н. и съпругът й за телефонна връзка с подсъдимия са били неуспешни. Следователно появата на подсъдимия на следващия ден в наетото жилище по време, когато там вече са били полицейските служители, като резултат от неприети телефонни обаждания от предния ден, не би могла да бъде приета по друг начин освен като едно незащитимо предположение на въззивната инстанция. По този начин са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, явяващи се основание за отмяна на постановения съдебен акт. Така за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд защо се отнася с кредит на доверие към едни доказателствени източници за сметка на други, което е довело до нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото. Известно е, че въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирала нито едно доказателство. С оглед изтъкнатото, заключението на съда за наличие на единствено възможен извод - че подсъдимият не е държал високорисково наркотично вещество, без надлежно разрешително и че не е отглеждал растения от рода на конопа, в нарушение на установените в закона правила, е направено в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо отмяна на постановената по делото въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане процесуалните недостатъци на отменената въззивна присъда следва да бъдат преодолени чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и при необходимост и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, както и посредством изготвяне на прецизен и мотивиран въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от НПК. Предвид констатираните пороци в дейността на въззивния съд, налагащи атакуваната по касационен ред въззивна присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане, възраженията по правилното приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационната инстанция. Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационния протест доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 110 от 16.09.2022г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1888/2022г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: