Р Е Ш Е Н И Е № 50066 гр. София,15.01.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1196 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. срещу решение №24 от 31.01.2022 г. по в.гр.д.№328/2021 г. на АС Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение №Р-71 от 16.06.2021 г. по т.д.№35/2020 г. на ОС Велико Търново, е отхвърлен предявеният от А. С. С. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за сумата от 28 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50184 от 18.04.2023 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен въпрос по делото е този за размера на дължимото от ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, обезщетение, за претърпените от ищеца, вследствие на ПТП, неимуществени вреди. Намерил е, че травмите, които ищецът е получил на лявата коленна става, могат да бъдат характеризирани като средна телесна повреда, която е съчетана с лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвонасядания, охлузна рана и отоци. Установил е, че ищецът е постъпил за болнично лечение на 06.04.2017 г. и е бил изписан на 10.04.2017 г./5 дни/, като след това е постъпвал за болнично лечение и рехабилитация в лечебни заведения за следните периоди: 09.05.2017 г. – 12.05.2017 г. /4 дни/; 30.05.2017 г. – 06.06.2017 г. /7 дни/; 26.06.2017 г. – 29.06.2017 г. /4 дни/; 14.12.2017 г. – 21.12.2017 г. /8 дни/, или общо болничен престой – 28 дни. Посочил е, че тези травми са били придружени с болки и страдания, особено интензивни непосредствено след ПТП и при първоначалния болничен престой на ищеца в лечебно заведение, както и след направената операция на лявото коляно, които болки впоследствие са отшумели постепенно. Приел е, че в рамките на лечението, ищецът е получил допълнителни усложнения, изразяващи се според вещото лице в частична контрактура в лява коленна става и хипотрофия на мускулатурата на ляв крак, което е удължило възстановителния процес, който е около шест месеца спрямо средната телесна повреда, което обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Установил е, че вследствие на получените травми временно се е променил начина на живот на пострадалия ищец, който е бил в отпуск по болест от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г., или общо 196 дни – малко повече от шест месеца, в който период му е правена и пластика на кръстна връзка. Като е взел предвид и: възрастта на пострадалия ищец – 36 годишен към момента на ПТП – сравнително млада възраст, при която възстановяването протича по-бързо; свидетелските показания на М. Обретенчева, която съжителства с пострадалия ищец, от които се установява, че при физическо натоварване ищецът е изпитвал болки, а след операцията на коляното ищецът е бил с поставена шина, която за периода на носенето й е създавала неудобства в бита на ищеца и се е изменил обичайният му начин на живот; икономическите условия в страната към момента на ПТП – 05.04.2017 г., които намират отражение в нивото на застрахователно покритие – което за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, така и съдебната практика в подобни случаи, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25 000 лв., но тъй като по делото са налице данни, че ответното застрахователно дружество е изплатило по банковата сметка на ищеца сумата 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е счел, че искът за заплащане на обезщетение в размер на още 28 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените от ищеца увреждания и характера им, но не е съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от тези увреждания и не е отчел в тяхната цялост визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В случая в резултат на ПТП, ищецът е получил вътреставно счупване на лява голямопищялна кост на лява коленна става; травматично увреждане на вътрешния мениск в лява коленна става; разкъсване на предна кръстна връзка в лява коленна става; мозъчно сътресение; кръвонасядания по главата, гръдния кош, по дясна мишница и предмишница, кръвонасядане с оток по дясно коляно, охлузна рана на ляво коляно с оток, които увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП. Посочените увреждания на колянната става са наложили болничен престой за лечение и рехабилитация през различни периоди от време, през който престой /в общ размер от 28 дни/ са осъществени две хирургически интервенции, като периодът на възстановяване е продължил над седем месеца /с оглед настъпило усложнение, изразяващо се в частична контрактура в ставата и хипотрофия на мускулатурата на ляв крак/, а за останалите травматични увреждания, вкл. за мозъчното сътресение срока за лечение и възстановяване е бил около 25 дни. Вследствие на получените травми се е променил начина на живот на пострадалия ищец, който е бил в отпуск по болест от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г. – след операциите на ищеца е поставена шина, създаваща неудобства в неговия бит, придвижването с ляв крак е било силно болезнено, затруднено и значително ограничено, като и понастоящем, след възстановяване на скъсаната кръстна връзка и зарастване на счупената кост, при натоварване на колянната става, ищецът изпитва болки. В този смисъл и отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на пострадалия ищец – 36 годишен към момента на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 54 000 лв. Предвид установеното по делото обстоятелство, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., въззивното решение в частта, с която искът за сумата от 28 000 лв. е отхвърлен се явява неправилно, поради което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 28 000 лв., ведно със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която А. С. С. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата над 564.34 лв. до присъдения размер от 857.58 лв., разноски за първата инстанция и сумата над 1290.38 лв. до присъдения размер от 2009.92 лв., разноски за въззивната инстанция. „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на А. С. С. сумата от 1522.30 лв., разноски за първата инстанция и сумата от 590 лв. разноски пред ВКС, както и да заплати на адвокат М. М. сумата от още 1037.42 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред първата инстанция, сумата от още 1037.42 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивната инстанция и сумата от 2890 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №24 от 31.01.2022 г. по в.гр.д.№328/2021 г. на АС Велико Търново в частта му, с която след частична отмяна на решение №Р-71 от 16.06.2021 г. по т.д.№35/2020 г. на ОС Велико Търново, е отхвърлен предявеният от А. С. С. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за сумата от 28 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която А. С. С. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата над 564.34 лв. до присъдения размер от 857.58 лв., разноски за първата инстанция и сумата над 1290.38 лв. до присъдения размер от 2009.92 лв., разноски за въззивната инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. С. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 28 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1522.30 лв., разноски за първата инстанция и сумата от 590 лв. разноски пред ВКС ОСЪЖДА Дженерали застраховане“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат М. М. М. от САК, личен номер [ЕГН] сумата от още 1037.42 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред първата инстанция, сумата от още 1037.42 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивната инстанция и сумата от 2890 лв., адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.