2 Р Е Ш Е Н И Е №. 50123 гр. София, 20.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 29 септември , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1387/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №10223 от 09.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в.гр.д. №2042/2020 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.12.2019 г. по гр.д. № 13 062/2019 г. на СГС, 1 ГО, 2-ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от 35 000 лева до размер от 70 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 21.02.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и за разликата между присъдените 1499,50 лева- и 2 999 лева-имуществени вреди. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: съдът необосновано е приел наличие на съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, на понесените вреди от страна на ищеца в обем на 50 на сто. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Позовава се на това, че и така определеният размер на присъденото обезщетение е необосновано висок, с оглед данни за заболявания на пострадалия ищец от хроничен етилизъм и епилепсия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения в мотивите на обжалвания пред ВКС акт: На 21.02.2017 г., рано сутринта, ищецът Г. – пътник в лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. Н 5064 ВВ , е увреден телесно при ПТП, причинено по вина на водача на автомобила. Виновното противоправно поведение на водача К. В. е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановено по НОХД № 5123/2019 г. по описа на Варненския районен съд. По делото не се спори, че лекият автомобил, управляван от виновния водач е бил валидно застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Бул инс“ АД. Към момента на ПТП водачът на МПС е бил с 2,34 %о концентрация на алкохол в кръвта. Не се спори също, че за лечението си ищецът е заплатил 2 999 лева за медицинско изделие за гръбначна стабилизация, която сума същият претендира като имуществена вреда. Допуснатият свидетел В. е разказал пред съда, че пострадалият е бил приет в болницата в тежко състояние – със счупен прешлен на гръбнака и там бил опериран. Същият го обслужвал, както в болницата, така и след изписването му. След операцията се раздвижил трудно, движенията му са ограничени, защото три прешлена са хванати в едно тяло. Болките в гръбнака били „ужасни“, продължили 4-5 месеца. Понастоящем не можел да си намери работа. В момента е пенсионер по болест с 50 % инвалидност. Чувствал се „отчаян и стресиран“, приемал обезболяващи лекарства. От данните по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице специалист-неврохирург, ищецът е получил: клиновидно-компресионна фрактура на тялото на девети гръден прешлен с лека дислокация на фрагментите; контузия на гръдния кош. В болницата му е било проведено 7-дневно лечение. Извършена е била транспедикуларна стабилизация на увредения гръбначен сегмент с 4 винта и 2 пръчки – под обща интубационна анестезия. Изписан е с клинично подобрение, без отпадна неврологична симптоматика. Травмата на гръбначния стълб е причинила трайно затруднение на движенията на тялото до 10-12 месеца. Възстановителният период при подобни фрактури продължава до 12-18 месеца при липса на усложнения. Контузията на гръдния кош е причинила болки и страдания до 30 дни. В представената медицинска документация, съставена в началото на 2019 г., са описани продължаващи следоперативно болки в гърба; оплаквания от болки и слабост в дясната подбедрица и ходило; силно ограничени и болезнени активни движения в гръдния отдел на гръбначния стълб; ограничено задно сгъване на дясното ходило; намалена сетивност в зоната на нервус фибуларис вдясно. При направената рентгенография на гръдните прешлени е установено значително снишаване на тялото на счупения прешлен. С експертно решение на ТЕЛК от 18.02.2019 г., за срок от 3 години на ищеца е определена 50 % загуба на работоспособност. Освен заради травматичните увреждания, ТЕЛК е определила неработоспособността и поради наличие на епилепсия, както и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – абстинентно състояние. Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна медицинска експертиза според данните от която , в периода 29.07. - 03.08.2020 г. ищецът е бил на болнично лечение в МБАЛ – Шумен, отделение по нервни болести. Описани са оплаквания от постоянни болки и скованост в гърба, принудително привеждане, затруднена походка, тръпнене на краката, слабост в дясното ходило. След извършените изследвания е поставена диагноза „други спондилози с радикулопатия-гръдно-поясен отдел“. От извършените актуални образни изследвания на гръбначния стълб е установена напреднала деформация на тялото на 9-ти гръден прешлен със снишаване на вертикалния размер на прешленовото тяло. Лечението е продължило медикаментозно, с физиотерапия и лечебна физкултура до 10.08.2020 г. Според експерта., описаните здравословни проблеми у ищеца след месец януари 2019 г. и прогресивно нарастващи до момента, са пряка последица от травмите, получени при процесното ПТП. Тези промени ще се усложняват с времето и напредването на възрастта, възможно е също така да се утежни неврологичната симптоматика в долните крайници. В допълнителното заключение е посочено също, че възстановителният период при подобни увреждания е до 12-18 месеца, но при ищеца този средностатистически срок е удължен с години. Експертът е заявил, че не може да се ангажира с точните причини за неблагоприятното протичане на оздравителния процес, но във всеки случай от значение са наличната остеопороза и алкохолната зависимост. В съдебно заседание пред въззивния съд същият е пояснил, че горните оплаквания са документирани 2 години след травмата и няма медицинска документация за това, какво е било състоянието на ищеца в този период. Относно алкохолната зависимост отново заявява, че тя несъмнено оказва влияние върху оздравителния процес, но не може да се каже категорично, в какъв процент алкохолната болест се отразява върху неврологичната симптоматика. Обяснява, че алкохолната полиневропатия се изразява в изтръпване на долните крайници, но към момента на инцидента не е документирана такава симптоматика, въпреки че ищецът е алкохолик от дълги години, лекуван е и като епилептик. С оглед така установените факти , въззивният съдебен състав и приел , че справедливото обезщетение е 70 000 лева. Относно размера на съпричиняването, съдът е приел, че ищецът е допринесъл за уврежданията си в равна степен с водача на автомобила. Позовал се е на признание на ищеца, дадено пред органа на досъдебното производство, че заедно с водача на катастрофиралия автомобил започнали през нощта да пият водка , след което решили да се разхождат с автомобила . Ето защо, според въззивния съд, като е приел да пътува с водач на автомобил, с когото заедно са консумирали концентриран алкохол, ищецът е допринесъл в равна степен с делинквента за настъпване на вредите. По изложените съображения приетите за доказани размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са редуцирани с 50 на сто. С определение № 250 от 10.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обобщения правен въпрос за критериите при определяне на обема на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД на настъпилите вреди от страна на самия пострадал в хипотезата на знание за употреба от страна на водача на алкохолни напитки и съгласието да участва като пътник в автомобил управляван от такъв водач , с оглед проверка за противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- т.7 от ППВС 17/63 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В задължителната тълкувателна практика по цитираната разпоредба ВС и ВКС последователно приемат следното: обезщетението за неимуществени вреди може да се намали , ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като следва да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат- т. 7 ППВС 17/63 . В мотивите към т.7 на ТР № 1/2015 на ОСТК на ВКС се приема, че е налице такова основание и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. В настоящия случай, с оглед на това, че се касае за осъществяване на специфичната хипотеза на пътуване от страна пострадалия в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, по отношение на когото е налице знание от страна на самия пострадал за този факт, принципно е правилен изводът, че същият по този начин е спомогнал за собственото си увреждане. Доколкото, обаче, не се касае за поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на самото увреждащо събитие , а само за поемане на риск за настъпване на вредите, то следва да се приеме, че приетият от съда-50 на сто обем на съпричиняването е твърде завишен. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото се установява , че делинквентът е причинил виновно процесното ПТП в резултат на управление на автомобила с превишена скорост и неправилно боравене с уредите за управление на МПС, т.е. в нарушение на ЗДвП, поради което би било необосновано неговата отговорност за настъпилите от това вреди, основана на виновно противоправно поведение, респ. -тази на застрахователя на последната , да бъде приравнена на тази на увреденото от този деликт лице. Ето защо, настоящият състав на Първо т.о. на ВКС счита, че с оглед конкретните факти по спорното съпричиняване следва да се приеме обем на последното не повече от 30 на сто. При това положение , с оглед на това, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца се приема да е 70 000 лева , то същото следва да се редуцира с 30 на сто или с 21 000 лева при което дължимото обезщетение възлиза на 49 000 лева, поради което и решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени частично като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи частично, като се присъдят още 14 000 лева, с оглед отчитане на присъдения от САС размер от 35 000 лева. Така определеният размер е съобразен и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК за сравнително подобни случаи на телесни увреждания. По горните съображения същото се отнася и за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което от общодоказан размер от 2 999 лева при редукция с 30 на сто възлиза на 2100 лева или следва да бъдат присъдени още 600 лева и 50 стотинки. Върху допълнителния размер на всяко едно от обезщетенията се дължи и законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното плащане. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-в размер на 292 лева, както и сумата 1630 лева - възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред ВКС на касатора , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № №10223 от 09.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в.гр.д. №2042/2020 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.12.2019 г. по гр.д. № 13 062/2019 г. на СГС, 1 ГО, 2-ри с-в в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора Й. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от 35 000 лева до размер от 49 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 21.02.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и за разликата между присъдените 1499,50 лева- и 2 100 лева-имуществени вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД-С. да заплати на Й. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] сумите от: още 14 000 лева- обезщетение за претърпени болки и страдания в следствие на настъпило на 21.02.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и от още 600,50 лева-за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва за забава върху тези главници, считано от 24.11.2017 г., до окончателното плащане ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД-С. да заплати на адв. Н. Н. Д. от АК-Шумен, адв. номер [ЕГН] сумата от 1630 лева - възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касатора в производството пред ВКС , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД-С. да заплати държавна такса в размер на 292 лева по сметка на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.