Р Е Ш Е Н И Е №472 гр.С., 20.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 376/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 766 от 13.07.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 313 от 14.12.2009 год. по в.гр.дело № 89/2009 год. на Л. окръжен съд, втори граждански състав, с което е обезсилено решение № 141 от 15.12.2008 год. по гр.дело № 20/2008 год. на Т. районен съд поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решения: № 15 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5285/2007 год. на ВКС, ІV г.о.; № 1663 от 03.10.2003 год. по гр.дело № 109/2003 год. на ВКС, ІV г.о. и № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год. на ВКС, ІV г.о. Въззивният съд е приел, че въпреки наличието на решение № 15 от 03.02.1993 год. на ПК/сега ОСЗГ/-гр.А., не е налице приключило реституционно производство досежно земеделски имот - овощна градина от 14 декара, попадащ в урбанизирана територия – в регулационните граници на града, поради което е необходимо да се извърши процедурата по чл.11 и сл.ППЗСПЗЗ, в която да се определи застроената част от имотите, респ. свободната площ, за да се предвиди каква част от имота ще се възстанови реално, съответно – какъв ще бъде размера на дължимото обезщетение за частта от имота, за която са налице пречки за възстановяване. Прието е,че земеделската земя не е индивидуализирана, след като в решението на ПК границите на имота по т.17 са по стария кадастрален и регулационен план на кв.”О.” от 1932 год., а не по този от 1981 год., който е действал към момента на издаване на решението на комисията. Съдът е приел, че липсва интерес от ревандикационния иск и защото с влязло в сила решение № 177 от 16.07.2003 год. по адм.дело № 234/2003 год. на Л. окръжен съд бил отменен отказа на кмета на [община] да издаде исканите скици и удостоверения за земеделски земи в строителните граници на града; пречката за довършване на процедурата по чл.11 и сл.ППЗСПЗЗ била отпаднала и пътят на ищците за защита бил именно чрез изпълнение на влязлото в сила решение. Разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение противоречи на трите посочени решения на ВКС, ІV г.о. Според първото от тях, към момента на постановяване на решението на поземлената комисия, чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не е изисквал прилагане на скица за имота; във второто решение е посочено, че попълването на кадастралната карта с обособен по реда на чл.86 и 90 ППЗТСУ/отм./ имот в случаите на реституиране на земеделска земя по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ не е елемент от процедурата по възстановяване на собствеността, а според третото решение, реституционната процедура е приключила с влязлото в сила решение на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, като производството по чл.32, ал.1, т.2 З./отм./, а сега по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР не е предпоставка за допустимост на иска за собственост. С касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното въззивно решение противоречи на материалния закон. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че след като в т.17 от решение № 15/03.02.1993 год. на ПК/сега ОС”З”/-гр.А. границите на земеделския имот са по стария кадастрален и регулационен план на кв.”О.” от 1932 год., а не по този от 1981 год., който е действал към момента на издаване на решението на ПК, по отношение на ищците/сега касатори/ не е налице приключило реституционно производство досежно овощна градина от 14 дка. Според окръжния съд, възстановяването на собствеността ще приключи след извършване на процедурата по чл.11 и сл.ППЗСПЗЗ, при която ще се установи каква част от площта на процесния УПИ ХІІІ е свободна и би могла да се възстанови, и с последващо решение на ОС”З.”, в което да са отразени границите на същата тази площ. Прието е, че се търси съдебна защита на права чрез ревандикационен иск за земеделска земя, която все още не е индивидуализирана по предвидения от закона ред, а в исковото производство съдът не може инцидентно да определи имота, върху който ще следва да се възстановят правата на молителите, тъй като това е прерогатив на общинската служба по земеделие. Както сам въззивният съд е посочил, към момента на издаване на решение № 15/03.02.1993 год. на ПК, при тогава действащата редакция на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, все още не е бил приет режима на чл.11, ал.1 и сл.ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, нито пък е имало изискване за скица към решението. Едва след изменението и допълнението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.45 от 16.05.1995 год./ и на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр.48 от 26.05.1995 год./ е въведено изискването, предвидено с новата редакция на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, съгласно която решението на общинската служба „З.” за възстановяване на право на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии се постановява въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. В случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, след изменението и допълнението на ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 16.05.1995 год. и бр.48 от 26.05.1995 год./, индивидуализацията на имота се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, които съгласно ал.4 от същия правилник се прилагат към молбата до общинската служба „З.”, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. Следователно, щом решението на поземлената комисия /сега ОС”З”/-гр.А. за възстановяване на собствеността върху процесната овощна градина от 14 дка в м.”С. А.” в землището на[населено място] в съществуващи/възстановими/ реални граници, при съседи: Т. П., М. Н., гробища и път, е било постановено при действащата тогава редакция на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, би следвало да се приеме, че процедурата по земеделската реституция на имота е приключила с позитивното решение на административния орган по поземлената собственост. Обектът на спорното право в исковия процес за собственост се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае за недвижим имот, индивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /напр. защото имотът е бил индивидуализиран по стар план или е налице разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. В производството пред инстанциите по съществото на спора, няколкократно е допускано поискано от ищците/сега касатори/ уточнение на предмета на ревандикационната претенция. За последен път в заседанието на 14.04.2009 год. по в.гр.дело № 89/2009 год. въззивният съд е допуснал конкретизация на петитума на исковата молба съобразно приетото същия ден заключение на вещото лице арх.Т. П. Я.. Съгласно т.3 от това заключение, в границите на обособения в югоизточната част на УПИ ХІІІ в кв.47 по ПУП-ПРЗ на кв.О. от 26.04.2002 год. УПИ с площ от 1920 кв.м., графично отразен в приложение № 1 към заключението по гр.дело № 20/2008 год. на РС-Троян/л.108/, попадат около 1260 кв.м. от имот пл.№ 182 по стария кадастрален и регулационен план от 1932 год. Съгласно т.4 на заключението, графичното изображение на възможния за обособяване УПИ с площ около 1260 кв.м. за част от имот с пл.№ 182 по плана от 1932 год. е отразено в приложението към заключението /л.37 от в.гр.дело № 89/2009 год. на ЛОС/, а в т.5 вещото лице е посочило площта и границите на новообразуващия се УПИ с площ около 1260 кв.м. по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че между обстоятелствената част на исковата молба вх.№ 1865/22.11.2007 год. и петитума на същата е налице противоречие, което не е било отстранено в хода на първоинстанционното и въззивното производство. Ищците/сега касатори/ твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че с решението на поземлената комисия № 15 от 03.02.1993 год. им е била възстановена собствеността върху бивша овощна градина от 14 дка, в който имот попадат: УПИ Х, УПИ ХІ, УПИ ХІІ, УПИ ХІІІ и др. в кв.47 по сега действащия план на[населено място], кв.О.. Поддържат, че в УПИ ХІІІ в кв.47 е построена сграда-училище, но тъй като нормативно определената прилежаща площ на сградите не съвпада с площта на същия УПИ считат, че са собственици на площ от 1600 кв.м., която може да се обособи в самостоятелен УПИ от незастроената и неприлежаща към сградите площ. Следователно, обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения, че ищците/касатори/ са собственици по земеделска реституция на реална част от УПИ ХІІІ в кв.47 с площ 1600 кв.м., докато с петитума е поискано да бъдат признати за собственици на 1600 кв.м.ид.ч. от площта на УПИ ХІІІ в кв.47 и да бъде осъдена ответната община да им предаде владението на 1600 кв.м.ид.ч. от същия УПИ ХІІІ в кв.47, което искане предполага да е установена съсобственост върху УПИ ХІІІ в кв.47. Това противоречие не е било отстранено с последващите изменения и уточнения, засягащи само размера на претендираните идеални части. Изложеното дотук дава основание да се приеме, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че процедурата по реституцията на земеделската земя не е приключила с постановеното решение 15 от 03.1993 год. на ПК-гр.А. и че независимо от действащата към същия момент материалноправна регламентация /чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/, следва да се извърши процедурата по чл.11 и сл.ППЗСПЗЗ. С оглед на това, неправилно е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения ревандикационен иск. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и да даде на ищците срок за отстраняване на противоречието между обстоятелствената й част и искането/петитума/ на същата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 313 от 14.12.2009 год. по в.гр.дело № 89/2009 год. на Л. окръжен съд, втори граждански състав. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/