Р Е Ш Е Н И Е № 320 гр.София 21 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 964/2012 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. К. Ш. против присъда № 69 от 12.ІІІ.2012 год. по внохд № 767/2012 год. на Софийския градски съд,която е нова след отмяна присъдата на Софийския районен съд от 20.Х.2011 год. по нохд № 7992/2010 год. В допълнението към немотивираната жалба се правят оплаквания на посочените в чл. 348,ал.1,т. 2 и 3 НПК основания с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат от подалия ги защитник на подсъдимия. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и предлага оставянето й в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда Д. К. Ш. е признат за невиновен в това,на датите 24.ХІ.2005 год.,15.ХІІ.2005 год.,27.І.2006 год. и 1.ІV.2006 год. от жилище в [населено място],жк „М. ливади”,ул. „Й. Б.-С.” № 18,да е предлагал с описание на съдържанието им на файлове,съдържащи 4 порнографски видеоклипа с участие на деца,видимо малолетни или непълнолетни,като същевременно е давал указания за достъп до ползването и разпространението им на страницата „NAMGLA.net” на ИНТЕРНЕТ-сайта www.namgla.net посредством сървър,находящ се в Л. А.,К.,САЩ,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 159,ал.3 във вр. с чл. 26 НК. С обжалваната въззивна присъда подсъдимият е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и във вр. с чл. 2,ал.2 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода и с 4000 лв. глоба,като лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 4 години. В допълнението към касационната жалба защитникът коментира отношението на въззивния съд към доказателствената стойност на писмената справка от служителя в БТК Л. Г.,че IP адресът 87 за ползването на предлаганата от БТК услуга A. ,е предоставен на подсъдимия с посочване в справката на трите му имена,адрес и номер на стационарен телефон,което отношение защитникът счита за противоречиво и неясно;оспорва кредитирането показанията на свидетеля Я. К. в частта,в която свидетелят е предал разговора си с подсъдимия по време на извършена в дома на последния специализирана полицейска операция с претърсване; оспорва годността като доказателствено средство на изпратения от ФБР-гр. Л. А.,щат К.,САЩ оптичен диск на основание молба за правна помощ,отправена от отдел „Международно правно сътрудничество” при Върховната касационна прокуратура,вместо от Министерството на правосъдието;сочи противоречие в мотивите към обжалваната присъда,където едновременно се приема недоказаност и доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление :”предлагане” на порнографските материали,”конкретните произведения с порнографска съдържание”,”времевите параметри на деянието/деянията”.Възразява се и за явна несправедливост на всяко от кумулативно наложените наказания. Жалбата е неоснователна. Не може да се счита за основателно твърдяното от подалия жалбата защитник за объркване от въззивния съд,при това,”фундаментално”,на „ понятията доказателствено средство и доказателство”,относимо към посочената по-горе справка,още по-малко с последица целяната отмяна на проверяваната осъдителна присъда.Въпросната справка,дадена преди образуването на наказателното производство срещу Ш.,по арг. от чл. 105 НПК не може да бъде доказателствено средство,а представлява веществено,в частност,писмено,доказателство по смисъла на чл. 109 НПК,доколкото съдържащата се в нея,като предмет,информация способства „за изясняване на обстоятелствата по делото”.Неоснователен-все по повод на обсъжданата справка-е и доводът,че в „съдебния протокол” /защитата има предвид,вероятно протоколът за проведеното на 20.Х.2011 год. в първата инстанция съдебно заседание/ не било „отразено прочитането и приобщаването точно на тази справка към доказателствения материал”.Действително съдът не е конкретизирал,какво „ПРОЧИТА и ПРИЕМА”,което,макар и да не е препоръчително,от една страна,от друга обхваща всичко,изброено в чл.чл. 283 и 284 НПК. Неоснователно е възражението срещу кредитирането като цяло показанията на Я. В.К..В качеството си на служител на МВР,организирал и провел акцията,при която са били извършени оглед,претърсване и изземване в дома на Ш. на ул. „Й. Б.-С.” в[жк],К. може да бъде свидетел съгл. чл. 118,ал.1,т.3 НПК за всички известни му и от значение за фактическото изясняване на делото обстоятелства включително такива,следващи от направени пред него изявления на подсъдимия.Съобразяването от съда на такива показания не представлява нито, „явно игнориране на процесуалния правопорядък”,отнасящ се до даването на обяснения от заподозряно,уличено,обвинено лице,нито пък надхвърляща „всички задължителни стандарти по НПК” проява на „услужливостта на съда към полицията”,както твърде неконтролируемо защитникът на Ш. е коментирал тази част от доказателствения анализ на въззивния съд. Неоснователни са доводите срещу доказателствената годност на оптичния диск,съдържащ качените от подсъдимия 4 порнографски видеоклипа с ударение върху некомпетентността,според защитата,на поискалия правна помощ орган в лицето на Върховната касационна прокуратура и предоставянето на поисканата помощ от „полицейски орган с неустановен статут”,какъвто защитата очевидно намира да е такъв Федералното бюро за разследване на щата К.,САЩ.Срещу това възражение въззивният съд е изложил съображения върху повече от 3 страници на мотивите към присъдата си,процесуалната законосъобразност на които съображения ВКС изцяло споделя. Не е основателно и твърдението за противоречиви мотиви на въззивния съд,дали приема или не за установено,Ш. да е извършил престъплението,за което е осъден.Действително двете последователни изречения на с.19,абз. втори и трети от мотивите към въззивната присъда,които защитникът на подсъдимия има предвид за да поддържа това твърдение,са с диаметрално противоположни констатации за виновността на Ш..Противоречието,обаче,е само привидно и не сочи на несъответствия и колебания в решението на съда по въпросите,поставени в чл. 301,ал.1,т.1 и 2 НПК.Това е така не само защото съдържанието на записаното в посочения вече втори абзац е в очевидно несъответствие с всичко,записано дотогава.Липсата на противоречие се очертава още по-ясно-и намира обяснение-при сравняването съдържанието на втория абзац на с.19 от мотивите към въззивната присъда със съдържанието на последното изречение преди първия абзац на с.11 от мотивите към въззивната присъда,сочейки единствено на невнимателно използване от въззивния съд на възможностите на компютърната техника. В касационната жалба правилно е посочено,че наложената на Ш. кумулативна санкция е явно несправедлива,но привеждането й и,по-специално,привеждането на лишаването от свобода в съответствие с целите на чл. 36 НК,не би могло да се реализира по жалба на осъдения. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. P E Ш И : Оставя в сила присъда № 69 от 12.ІІІ.2012 год. по внохд № 767/2012 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: