Р Е Ш Е Н И Е   №  330   София,  18 юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ЕЛЕНА АВДЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 267/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. С. Х. против въззивно решение № 36 от 10.03.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 21/2010г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска намаляване размера на същото. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице основания за намаляване размера на наказанието, поради което решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Великотърновският апелативен съд с решение № 36 от 10.03.2010г. по в.н.о.х.д. № 21/2010г. е изменил частично присъда № 29 от 20.11.2009г. постановена по н.о.х.д. № 520/2009г. на Ловешкия окръжен съд, като по отношение на подсъдимия М. С. Х. деянията по чл.354ал.1, изр.1-во предл.3 и 4 НК и по чл.354, ал.1 изр.1 предл.3, 4 и 5 НК са преквалифицирани като такова по чл.354а ал.1 , изр.3, 4 и 5 вр. чл.26, ал.1 НК и определено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500лв.; в частта с която на подсъдимия Х, за престъплението по чл.339, ал.1 вр. чл.58а НК е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което заменил с наказание „пробация” за срок от една година при следните пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител”. В останалата част, в която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.321, ал.3, предл.2,т.1 във вр. с ал.1 и чл.58а НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години; в престъпленията по чл.339, ал.1 НК и чл.354а, ал.1 НК, както и в частта относно наложеното на основание чл.23, ал.1 НК за изтърпяване общо наказание в размер на най- тежкото, а именно четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване присъдата е потвърдена. Единственият довод, наведен с касационната жалба, е за явна несправедливост на наказанието, което макар и определено в рамките под предвидените за престъпленията минимуми било завишено. Съображенията, изложени в подкрепа на довода не са конкретни. Твърди се, че касаторът е недоволен от въззивното решение, в частта му с която е потвърдена присъдата на първата инстанция и „ по точно в частта на решението, с което се определя едно най- тежко общо наказание в размер на 4/четири/ години”. Така изложени възраженията могат да се отнесат към допуснато нарушение при приложението на чл.23, ал.1 НК,а такова по същество не е налице. Касае се до извършването на няколко престъпления, за които подсъдимият се е признал за виновен и по негова инициатива съдебното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК „ Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл.371 т.2 НПК. Когато деецът е признат за виновен в извършването на няколко престъпления и са налице основания за групиране на определените му наказание съдът е длъжен при условията на чл.23, ал.1 НК да наложи за изтърпяване най- тежкото наказание, което в случая е четири години лишаване от свобода. А това наказание за извършеното от подсъдимия престъпление не е явно несправедливо. Реда, по който е разгледано делото е задължавал съда да съобрази и наказанието, което трябва да се наложи и в случая той не може да бъде упрекнат, че не е отчел всички обстоятелства от значение при решаване на въпроса за съответното и справедливо наказание. Наказанието за организираната от подсъдимия престъпна група за разпространение на наркотици не е завишено. Правилно е отчетена относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително е съобразено и семейното положение на подсъдимия, моралните задължения към близките си . В същото време не може да не се отчете и тежестта на обстоятелства обосноваващи високата степен на обществена опасност на извършените престъпления и всички те не позволяват по- голямо смекчаване на наказателната принуда по отношение на подсъдимия.   Поради изложените съображения и след като споделя изцяло съображенията на двете предшестващи инстанции касаещи въпроса за наказанието, настоящият състав намира, че не е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и решението следва да се остави в сила. Както и участващия по делото прокурор отбеляза единствения пропуск в атакувания съдебен акт касае определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието като „общ”, макар с оглед миналото осъждане и привеждане на основание чл.68, ал.1 НК на отложеното наказание лишаване от свобода за подсъдимия са били налице предпоставките за определяне на първоначален „строг” режим. Този пропуск обаче не може да бъде коригиран тъй като това би довело до влошаване положението на подсъдимия, а касационното производство е по негова жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 10.03.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 21/2010г. на Великотърновския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: