Ключови фрази


- 9 -
РЕШЕНИЕ

№ 147

гр. София 16.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 15.05.2019 (петнадесети май две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1998 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 1679/20.03.2018 година, подадена от Н. Е. Б. и К. М. И., срещу част от решение № 10/05.02.2018 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 520/2017 година.
С посочената касационна жалба решението на Апелативен съд Варна се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 17/05.06.2017 година, поправено с решение № 789/19.09.2017 година, двете на Окръжен съд Разград, постановени по гр. д. № 139/2016 година в частта му, с която са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу Н. Е. Б. и К. М. И. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), за отнемане в полза на държавата, както следва: от К. М. И..: на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ-лек автомобил, марка „Б.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] , двигател № ..., рама № ....; - сумата 8750.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № **** АН, на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.); - сумата 2500.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.); от Н. Е. Б. на основание чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) сумата 250.00 лева представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № ... в „Банка ДСК” Е. [населено място], с титуляр Н. Е. Б.; - сумата от 187 365,19 лева (част от общо посочената в диспозитива на първоинстанционното решение сума от 207 325,33 лева), получени чрез международна система за парични преводи „У. Ю.”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.).
В касационната си жалба Н. Е. Б. и К. М. И. излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от КПКОНПИ@@9@ [населено място] искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 2604/02.05.2018 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискано същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди атакуваното с нея решение.
Н. Е. Б. и К. М. И. са били уведомени за обжалваното решение на 19.02.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 1679/20.03.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 183/06.03.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали получените парични суми, чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина представляват незаконен доход по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) или законен такъв по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.), както и какво е значението на порочното основание за придобиване на дохода.
Във връзка с този въпрос следва да се има предвид, че законен доход по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.) представлява възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистия доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на която е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране. Същевременно съгласно § 1, т. 2 от ДРЗПКОНПИ във връзка § 5, ал. 2 от ПЗРЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. В тази разпоредба за разлика от § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.), липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. От текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите е да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Това изискване не е изрично посочено в случаите, когато се касае за други доходи, приходи и източници на финансиране извън изброените в текста на разпоредбата, но с оглед вложения в нея смисъл трябва да се прилага и по отношение на тях. Начинът на получаването на парични средства-в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват законен доход. Законността на дохода се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. Наличието на доказателства за основанието, съответно липсата на доказателства за основанието определя правния извод за това дали даден доход е законен, или незаконен.
На отнемане по ЗОПДНПИ (отм.) подлежи имущество, а не доход (доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност. Затова първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност.
Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход, включително и получените парични суми, чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина, има законен характер. Този въпрос е винаги конкретен и следва да се преценява с оглед установените факти във всеки отделен случай, като от значение е основанието за получаването на дохода. Самото основание за придобиването на дохода може да страда от порок, който да води до нищожност, до унищожаването му, до относителна недействителност или висяща недействителност на същото. В тези случаи обаче получаването на дохода няма да е лишено от основание с оглед на целите на ЗОПДНПИ (отм.), стига порокът на основанието да не се дължи на забранени от закона действия на лицето или да е от такова естество, че всяко едно лице може да се позове на него.
В исковата молба ищецът може да признае кое е наличното имущество и каква е неговата парична равностойност в началото на изследвания период, а в тежест на ответника е да докаже, че паричната равностойност към този момент е по-голяма или е съществувало и друго имущество. Също в тежест на ищеца е да докаже, че паричната равностойност е по-голяма поради неправилно оценяване и/или поради съществуването на други имуществени обекти.
Отнемането е възможно при наличието на несъответствие. Несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер. Също в тежест на ответника е да докаже, че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната, а в тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство са повече от средните за страната.
Основанието за отнемане е несъответствието да е значително. В § 1, ал. 7 ДРЗОПДНПИ (отм.) е посочено значението на понятието „значително несъответствие”-онзи размер на несъответствието между имуществото (в края на проверявания период) и нетния доход, който надвишава 250 000.0длева, съответно 150 000.00 лева за целия проверяван период.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд Варна е неправилно по следните съображения:
Както първата, така и втората инстанция са приели, че с присъда № 64/10.09.2014 година на Окръжен съд Разград, постановена по н. о. х. д. № 264/2014 година Н. Е. Б. е призната за виновна в това, че в периода от 01.01.2008 година до 30.04.2012 година в [населено място], като данъчно задължено местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не подала данъчни декларации, изискуеми по чл. чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ: за придобити през 2007 година доходи в размер на 50.031,24 лева с данъчно задължение-11 323.50 лева, за придобити през 2008 година доходи в размер на 83.698,77 лева с данъчно задължение-8369.88 лева, за придобити през 2009 година доходи в размер на 26 157.27 лева с данъчно задължение-2.615,73 лева, за придобити през 2010 година доходи в размер на 26 855.70 лева, с данъчно задължение-2685.57 лева и за придобити през 2011 година доходи в размер на 37 395.47 лева с данъчно задължение-3739.55 лева, при общ размер на избегнатите данъчните задължения за целия период – 28.734,23 лева, което е престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е наложено съответно наказание. Със същата присъда Н. Е. Б. е призната за виновна и в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК в периода от 25.04.2008 година до 12.04.2012 година, при което е получила без правно основание чуждо движимо имущество в общ размер 1707.00 лева, като помощи по Закона за семейните помощи за деца и по Закона за социално подпомагане, собственост на АСП Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], с намерение да ги присвои, за което й е наложено съответното наказание.
В хода на производството Н. Е. Б. и К. М. И. са поддържали становището, че получените от първата от тях чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина суми представляват законен доход и следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на придобитото то тях имуществото. Това тяхно възражение не е било възприето от състава на Апелативен съд Варна, който е изложил мотиви за това, че доходи по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.), са възнаграждения, получени по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражнявана свободна професия, чист доход от предприемаческа дейност, дивиденти, лихви, доходи от недвижима и движима собственост, от селскостопанска дейност, търговия, залагания, лихви, приходи от продажба на имущество, застраховки, кредити, заеми, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране. Под „други" законът има предвид доходи, които не били изрично посочени, но все от видовете на вече изброените по-горе. В този смисъл получените от Н. Е. Б. парични преводи от трети лица от чужбина в значителен размер не съответствали на това понятие. По същество тя не сочела поради каква причина е получавала парите. Проведеното данъчно-ревизионно, съответно наказателно производство, според които е прието, че получените от нея суми следва да бъдат обложени с данък по ЗДФЛ, респективно ангажиране на наказателната й отговорност, не давали основание да се приеме, че е налице законен източник. При ревизионното производство предмет било единствено определяне на дължимия данък, а в наказателното производство била ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по конкретен текст от НК. В производството по ЗОПДНПИ (отм.) предмет на изследване се явявало именно незаконно придобитото от страната имущество, а то било такова, когато не отговаряло на посочените в закона критерии, т. е. такова, за което не бил установен законен източник за придобиването му. Установената като получена от Н. Е. Б. сума от 208 805.66 лева, намалена със сумите за покупка на МПС и вноски по сметки в банка се равнява на 191 480.59 лева, а общата сума на придобитото имущество била 208 805.66 лева. При това положение, несъответствието между нетния доход и имуществото се равнявало на 280 240.02 лева. Същото било над посочения от законодателя размер по действащата към момента на производството редакция на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.) „значително несъответствие”, т. е. над 250 000.00 лева за целия проверяван период.
В случая спорният по делото въпрос е бил това дали получените от Н. Е. Б. чрез международна система за парични преводи „У. Ю.” от лица в чужбина суми от 187 365.19 лева следва да се отчетат като нейни доходи и дали същите са придобити от законен източник. Преди да се извърши тази преценка обаче следва да се има предвид, че въпросът за това дали даден доход е придобит от законен източник, или не; е въпрос, който следва да се преценява само след като бъде установено, превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в началото на този период. Съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото от лицето имущество. Кръгът на това имущество е очертан в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), като към него се включват и подлежащите на отнемане по чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.) имущества. Основанието за отнемане на имуществата по чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.) е това, че третите лица, в които това имущество се намира, са знаели или е следвало да знаят, че лицето е придобило това имущество по незаконен начин, като това имущество се отнема от третите лица, в чието владение се намира. Във всички случаи обаче се касае за имущество, което следва да е налично към края на проверявания период. Що се касае за онова имущество, което проверяваното лице е притежавало, но е отчуждило в полза на трети добросъвестни лица, което прави отнемането му невъзможно, то по силата на чл. 63, ал. 1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.) се отнема паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. За да е налице такова имущество, както се посочи по-горе, следва да е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период в сравнение с началото на същия. При това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), т. е. да може да надвиши със 150 000.00 лева нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период, с оглед действащата към този момент редакция на разпоредбата, а съгласно тази към момента започване на проверката 03.07.2014 година-250 000.00 лева. Несъответствието ще е значително и по смисъла на § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ във връзка § 5, ал. 2 от ПЗРЗПКОНПИ, ако имуществото надвишава със 150 000.00 лева нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период. Едва в този случай на проверка подлежи това какви са доходите на проверяването лице за периода, предмет на проверката, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество, или не.
В случая е постановено от Н. Е. Б. да бъде отнета сумата 250.00 лева представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № 1593730 в „Банка ДСК” Е. [населено място] и сумата от 187 365.19 лева, представляваща получени чрез международна система за парични преводи „У. Ю.”. За да се отнемат тези средства обаче, същите следва да са налични в края на проверявания период. Както е посочено в решение № 129/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5562/2013 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност. Както се посочи по-горе, предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. С оглед на всичко това, доколкото е установено, че секвестируемото имущество на проверяваната в началото на проверявания период е „нула”, паричните средства от 250.00 лева и 187 365.19 лева не са налични към момента на предявяването на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), поради което секвестируемото имущество на проверяваната и в края на проверявания период е „нула”. При тези установени факти няма никакво превишение, съответно не може да има несъответствие нито то да е значително. За да се извършва преценка за незаконност на доходите, тези парични средства трябва да налични, та да е възможно отнемането от Н. Е. Б.. Това налага обжалваното решение в тази част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният срещу Н. Е. Б. иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) да бъде отхвърлен.
С обжалваното решение от К. М. И., който живее на съпружески начала с Н. Е. Б. е постановено отнемането на лек автомобил, марка „Б.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] , двигател № ..., рама № ....; сумата 8.750,00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № ... и сумата 2.500,00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] . От събраните по делото доказателства се установява, че К. М. И. е притежавал лек автомобил, марка „Ф.”, модел „...”, с рег. № ...АК, който е бил придобит преди началото на проверявания период 18.11.2007 г. На 13.02.2008 година И. е сключил договор за замяна с А. Т. А., като му е прехвърлил правото на собственост върху този автомобил срещу правото на собственост на лек автомобил, марка „Ф.”, модел „...”, с рег. [рег.номер на МПС] . Доказателства за паричната равностойност на заменените автомобили няма, поради което следва да се приеме, че те са равностойни, доколкото няма данни при замяната да е плащано уравнение. Придобитият автомобил е бил отчужден от И. на 15.03.2010 година, като не са представени доказателства за паричната му равностойност към този момент. При липсата на доказателства за паричната равностойност на притежавания в началото на проверявания период автомобил и за паричната равностойност на придобития в замяна автомобил към 15.03.2010 година, според последиците от недоказването на отделните факти, следва да се приеме, че секвестируемото имущество на И. в началото на проверявания период е „нула”.
През проверявания период на 05.12.2008 година И. е закупил лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № ... с парична равностойност 9000.00 лева, като е отчужден на 01.04.2009 година. Лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] е бил придобит на 02.07.2010 година с парична равностойност 3500.00 лева, като е бил отчужден на 07.02.2011 година. С тези сделки имуществото на И. не се променя, тъй като придобиването на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] е след продажбата на лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № ... като цената на първия е по-малка от тази на втория. Към края на проверявания период в патримониума на К. М. И. се намира единствено лек автомобил, марка „Б.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] , двигател № ..., рама № ...., който е придобит на 16.01.2011 година и чиято пазарна стойност към момента на придобиването му е била 7000,00 лева. С придобиването на този автомобил имуществото на И. се увеличава не с придобивната цена 7000.00 лева, а с 1500.00 лева-разликата между неговата цена и остатъка от цената на продадения на 01.04.2009 година лек автомобил марка „Б.”, модел ...”, с рег. № ... , след приспадане на цената на закупения на 02.07.2010 година лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] (9.000 – 3.500 = 5.500) лева.
При тези установени факти паричната оценка на притежаването от И. имущество в края на проверявания период е 10 500.00 лева, т.е. налице е превишение; но не следва да проверява дали това превишение съставлява несъответствие, тъй като дори това да е така, очевидно евентуалното несъответствие не би било значително. Такова то би могло да бъде само ако размерът му надхвърля сумата 150 000.00 лева съгласно § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), поради което и имуществото няма да подлежи на отнемане.
Затова и тъй като не се твърдят други налични в края на проверявания период имущества на Н. Е. Б. и К. М. И., като и не се претендира равностойността на имущества, които те са прехвърлили през проверявания период на трети лица, не са налице предпоставките за уважаването на предявения срещу тях искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). Това налага решението на Апелативен съд Варна, в частта му, с която исковете са уважени да бъде отменено и да се постанови друго, с което те да бъдат отхвърлено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това КПКПКОНПИ [населено място] ще трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 4156.50 лева държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 10/05.02.2018 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 520/2017 година в частта му, с която са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу Н. Е. Б. с Е. [ЕГН] и К. М. И. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е. С. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), за отнемане в полза на държавата, както следва: от К. М. И..: на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ – лек автомобил, марка „Б.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] , двигател № ..., рама № ....; - сумата 8750.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № ..., на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.); - сумата 2500.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.); от Н. Е. Б. на основание чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) сумата 250.00 лева представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № ... в „Банка ДСК” Е. [населено място], с титуляр Н. Е. Б.; - сумата от 187 365,19 лева (част от общо посочената в диспозитива на първоинстанционното решение сума от 207 325,33 лева), получени чрез международна система за парични преводи „У. Ю.”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.). , като Н. Е. Б. и К. М. И. са осъдени да заплатят на КПКОНПИ [населено място] сумата от 405.50 лева разноски по делото, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 17/05.06.2017 година, поправено с решение № 789/19.09.2017 година, двете на Окръжен съд Разград, постановени по гр. д. № 139/2016 година за осъждане на Н. Е. Б. и К. М. И. да заплатят на КПКОНПИ [населено място] разноски в производството пред окръжния съд в размер на сумата от 1205.60 лева и с която са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на сумата от 8 234.60 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу С Н. Е. Б. с Е. [ЕГН] и К. М. И. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е. С. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на ДЪРЖАВАТА на следното имущество:
· от Н. Е. Б. на основание чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) сумата 250.00 лева представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № ... в „Банка ДСК” Е. [населено място], с титуляр Н. Е. Б.; - сумата от 187 365,19 лева (част от общо посочената в диспозитива на първоинстанционното решение сума от 207 325,33 лева), получени чрез международна система за парични преводи „У. Ю.”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.);
· от К. М. И., на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ-лек автомобил, марка „Б.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] , двигател № ..., рама № ....; - сумата 8750.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Б.”, модел „***”, с рег. № ..., на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.); - сумата 2500.00 лева, представляваща приход от продажбата на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.).
ОСЪЖДА КПКПКОНПИ [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата от 4156.50 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.