Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
София,12 октомври 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Даниела Атанасова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 1273/2012 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 13800/2009 година по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 1.12.2011 година, в частта в която е определено общо най-тежко наказание, на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК по това дело и по н о х д № 3025/2008 година, както и частична отмяна на определението, с което е постановено отделно изтърпяване на наказанието наложено по н о х д № 9060/2003 година
В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е определено общото наказание с определението за одобряване на споразумението и първоначалния режим за изтърпяване и вида на затворническото общежитие с второто определение.
В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането по изложените в него съображения.
Пред касационната инстанция осъденият Т. Д. се явява лично и със служебния си защитник - адвокат Р. К. от САК. Последната възразява срещу искането на Главния прокурор, като в писмена защита излага съображения срещу основателността на мотивите относно законосъобразността на определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието по активираната условна присъда и типа на затворническото общежитие.
В правото си на лична защита осъденият прави искане спрямо него да се приложи принципа за най-благоприятно групиране на присъдите подлежащи на кумулация.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно.
При проверката по делото се установи, че с определение от 1.12.2011 година постановено по н о х д № 13800/2009 година по описа на СРС е одобрено споразумение между осъдения Д., неговия защитник и прокурора от СРПр, с което той е признат за виновен в това, че на 24.05.2008 година в гр.София е отнел чужда движима вещ, на стойност 212 лева от владението на Р. А., при условията на повторност и в немаловажен случай-прест. по чл. 195 ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца, при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор.
Приспаднато е времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, като предмет на групиране са били две наказания – 1. това по цитираното определение за одобряване на споразумение и 2. наложеното по н о х д № 3025/ 2008 година по описа на СРС с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 2.11.2009 година, в размер на девет месеца лишаване от свобода.
В същото наказателно производство, с отделно определение съдът е привел в изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода в размер на девет месеца, отложено условно и наложено на същия осъден по н о х д № 9060/2003 година, по описа на СРС, ІV-ти наказателен състав с определение влязло в сила на 3. 01. 2007 година. На основание чл. 61 от ЗИНЗС определил за това наказание изтърпяване при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.
Това определение не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 16.12.2011 г.
1. Преди всичко, следва да се отбележи, че атакуваното определение за одобряване на споразумение, в частта му с която е извършено групиране на наказания, на основание чл. 25 ал. 1 от НК е постановено по време на действието на чл. 381 ал. 8 от НПК в редакцията му преди изменението на текста със ЗИДНПК, обнародван в ДВ бр.93/2011 година, в сила от 28.11.2011 година, която не предвиждаше изрично, че със споразумение може да се прилага само чл. 23 ал. 1 от НК. Затова от процесуална гледна точка не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
При проверката се установи основателност на искането на Главния прокурор за материалноправна незаконосъобразност при определяне на общото наказание, тъй като видно от изложеното по-горе, по-тежкото от двете наказания предмет на групиране е наложеното с размер от девет месеца лишаване от свобода, а не както е постановил съставът на СРС – седем месеца. Нарушена е нормата на чл. 23 ал. 1 от НК, във връзка с която е приложен чл. 25 ал. 1 от НК, в която изрично е предвидено, че при наличие на условия за групиране на наказанията, определени за всяко престъпление поотделно, се налага като общо най-тежкото от тях.
Наличието на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, налага по реда на възобновяването атакуваното определение за одобряване на споразумение да се отмени само в частта, с която е определено общото наказание на осъдения от седем месеца лишаване от свобода. Отмяната налага връщане на делото за ново разглеждане, от друг съдебен състав, който при това, с оглед действаща вече забрана за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 ал. 1 от НК, съгласно последната редакция на чл. 381 ал. 8 от НПК, следва да се произнесе в отменената част по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК. При това следва да се има предвид, че в случая е налице усложнена форма на множество престъпления, някои от които се намират едновременно в отношение на съвкупност и рецидив, при което за да се определи общо наказание следва да се приложи принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание /т.9 от постановление № 4/65 г. на ПлВС и решение № 11/87 на ОСНК на ВС/ Престъплението по н о х д № 13800/2009 е в съвкупност с престъплението н о х д № 3025/2008 година и едновременно в рецидив с това по н о х д № 9060/2003 година, а последните две дела са в съвкупност по между си.
2. Съгласно правилата на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, видът на режима, който трябва да се наложи при определено наказание лишаване от свобода е във функционална зависимост от типа на затворническото общежитие в което е постановено да се търпи това наказание. Съгласно т. 3 от чл. 61 от ЗИНЗС, общ режим се определя на осъдените, които се настаняват в затворническо общежитие от открит тип. За да е законосъобразно това, е необходимо или лицето да е осъдено за престъпление извършено по непредпазливост или да е осъдено на лишаване от свобода до 5 години, за първи път. В конкретния случай, особеното е това, че именно второто осъждане на Д. с обсъжданото в п. 1 определение на лишаване от свобода, ефективно, е основание да се активира първото осъждане на лишаване от свобода по н о х д № 9060/2003 година, на основание чл. 68 ал. 1 от НК. Осъждането по последното дело само формално е първо по ред осъждане, тъй като то се привежда за ефективно изпълнение поради това, че следващото осъждане е за деяние извършено в изпитателния срок на условно отложеното негово изпълнение. Това води до по-неблагоприятни последици за осъденото лице при определяне на режима, който следва да е строг, а не общ както е постановил проверявания съд, поради наличието на предпоставката по ЗИНЗС за изтърпяване на активираното наказание в затворническо общежитие от закрит тип /арг. чл. 61, т. 2, вр. чл. 59 ал. 1 ЗИНЗС/.
Поради изложеното, след отмяна на обсъдените определения постановени от СРС на 1.12.2011 година по н о х д 13800/2009 година по реда на възобновяването, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за законосъобразно пълно и цялостно групиране на наказанията наложени на осъдения Т. О. Д..
Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 13800/2009 година по описа на Софийски районен съд;
ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 1.12.2009 година за одобряване на споразумение, само в частта, в която е определено общо наказание на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК по това дело и по н о х д № 3025/2008 година;
ОТМЕНЯВА и постановеното по същото дело определение от същата дата, с което е постановено отделно изтърпяване на наказанието по н о х д № 9060/2003 година, на основание чл. 68 ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски районен съд, по реда на чл. 306 т. 1 и 2 от НПК, от стадия на съдебното заседание, при което да се изпълнят указанията в съобразителната част на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|