Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 15 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1545 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. С. Т. (озаглавено молба) за възобновяване на наказателното производство по НОХД №427/2013 г. по описа на Районен съд- [населено място]. С присъда №91, постановена на 18.03.2014 г. по НОХД №427/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Радомир осъденият Т. е признат за виновен в това, че на 18.06.2013 г. в от гараж в [населено място], [улица] отнел противозаконно от владението на Б. Г. М. чужди движими вещи на обща стойност 160, 70 лева, без негова знание и съгласие, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като същото е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, в затвор от „закрит“ тип. С присъдата Т. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 107 лева. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се поддържат, че неправилно са обсъдени доказателствените материали по делото, като съдът е направил погрешни изводи, относно релевантните факти. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е разгледал делото при условията на чл.269 НПК, като не е съобразил, че осъденият не е имал възможност да се яви пред съда, тъй като е бил задържан в затвор в Република Австрия. Поддържа се, че с провеждането на изцяло задочно съдебно производство са нарушени основни принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в процеса и конкретно е засегнато правото на защита на Т.. На тези основания се предлага искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановената присъда да бъде отменена, е делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Като съществено нарушение на процесуални правила сочи и това, че първостепенният съд не е издирил и призовал за съдебното заседание упълномощения защитник на осъдения, а е разгледал делото в присъствието на служебен защитник. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. Моли да бъде отчетено това, че осъденият е напуснал страната, като е нарушил мярката си за неотклонение и по този начин сам се е поставил в невъзможност да бъде призован и да участва в разглеждането на делото. Предлага искането да не бъде уважено. Осъденият моли да бъде уважено искането му. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №427/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Радомир се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При внимателен преглед на оплакванията, отразени в искането може да бъде преценено, че се него са направени оплаквания, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка с анализа на доказателствените материали (основание за възобновяване на производството по чл. 422, ал.1, т.5 НПК) и такива за незаконосъобразно проведено задочно производство (основание по чл.423 НПК). Ето защо касационният съд трябва да се произнесе и по двете групи оплаквания. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствения материал: Касационната инстанция прецени, че единственото оплакване, отразено в искането, свързано с основанието за възобновяване на приключило наказателно производство по чл.422, ал.1, т.5 НПК, е изразеното общо недоволство от направения от решаващия съд анализ на доказателствените материали и конкретно това, че съдът се е доверил на противоречиви доказателствени източници. При прегледа на материалите по приключеното наказателно производство и конкретно събраните доказателства и доказателствени средства касационният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния по отношение на това, че в хода на производството са събрани множество, непротиворечиви доказателства, установяващи факта на извършеното престъпление и авторството на осъдения Т.. От показанията на свидетелите М. и Н. се установява факта на извършване на престъплението- мястото, начина на отнемането на вещите, тяхната стойност и авторството на Т.. Показанията на тези свидетели кореспондират помежду си и установяват по несъмнен начин релевантните по делото факти. Обвинителната теза се подкрепя изцяло и от показанията на свидетелката А., която е категорична, че е била с осъдения Т. в момента на извършване на престъплението, възприела е действията му и знае, че впоследствие той е скрил отнетите вещи. Тези доказателства са достатъчни да бъде направен несъмнен извод, че именно осъденият е автор на извършеното престъпление- предмет на производството и правилно е била ангажирана наказателната му отговорност. Доколкото в искането не са посочени конкретни противоречия между доказателствените източници и касационната инстанция не констатира такива, а напротив прецени, че доказателствата са еднопосочни съдът прие, че по делото не са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. По оплакването за възобновяване на наказателното производство, поради неучастието на осъдения в разглеждане на делото: Касационният съдебен състав намира, че не са налице предпоставките, очертани в разпоредбата на чл.423 НПК за възобновяване на наказателното производство. От материалите по делото се установява, че осъденият Т. е привлечен в качеството си на обвиняем с постановление от 20.06.2013 г., като същото е било предявено на него и избран от него защитник. Със същото постановление по отношение на обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 200 лева. В производството пред първостепенния съд осъденият Т. не се е явил, като решаващият съд е предприел действия по откриването му и уведомяването му за развиващото се съдебно производство. На посочения от осъдения адрес, той не е бил открит, като съдът е изискал и получил справки, че Т. не е бил задържан в следствените арести и затворите на страната, както и сведения от служители на МВР, че същият не живее на известния по делото адрес и се намира извън страната. Касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е изчерпал възможните начини за откриване на осъдения и осигуряване на възможността той да участва в производството. При невъзможност това да бъде направено правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.269 НПК за задочно разглеждане на делото, тъй като присъствието на Т. не е било необходимо за разкриване на обективната истина по делото. Настоящият съдебен състав се запозна с пространните мотиви, отразени в искането, в това число и посочената практика на ЕСПЧ и намира за необходимо да отбележи, че нито едно от оплакванията за проведено в противоречие с процесуалния закон задочно производство не може да бъде възприето. Решаващият съд няма изискване да търси и получава информация от различни органи на държавната администрация- НБД „Население“ или осигурителните служби, с оглед откриване на осъдения. Съдът дължи единствено да го призове по указания в НПК ред от посочения от него известен адрес, да провери дали той не е посочил друг, на който може да бъде открит, както и да провери дали привлеченото към наказателна отговорност лице не е задържано или дали не изтърпява наказание, наложено му по друго производство. Всяко едно от тези действия съдът е извършил, като дори е изискал от органите на МВР да проверят известния адрес на Т. и докато е траела проверката е отложил разглеждането на делото. Касационният съд изцяло споделя доводите на осъдения за това, че съдебната фаза е централна за наказателното производство и евентуалното неучастие на подсъдимия в нея може да бъде преценено като нарушение на правата му и конкретно на тези, отразени в чл.6, т.1 от КЗПЧОС, но приема, че това нарушение се допуска когато съдът не е положил усилия да уведоми подсъдимия за воденото наказателно производство. Когато е невъзможно той да бъде уведомен, тъй като сам е напуснал адреса, нарушил е мярката си за неотклонение и е поставил в невъзможност органите, ангажирани с наказателното производство да го издирят и уведомят за извършваните процесуални действия не може да бъде преценено, че е допуснато нарушение на правата му, респективно, че е засегнато правото му на защита. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че решаващият съд няма задължение да изисква информация дали и кога привлеченото към наказателна отговорност лице е задържано извън границите на страната, тъй като той няма никаква информация дали то е напуснало страната, къде пребивава, респективно от коя страна да изиска тази информация. Ето защо и оплакването, че Т. е бил задържан в Република Австрия (дори тази информация да е вярна) не може да доведе до извод за основателност на искането. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал. 3 НПК и задочното съдебно производство е проведено при спазване на процесуалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №427/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Радомир. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.