Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * Кражба, представляваща опасен рецидив * щателно издирване * право на защита * право на лично участие по наказателно дело * задочно производство * първоначален строг режим на изтърпяване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

556

 

С  о  ф  и  я, 12 януари 2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  17  н о е м в р и  2008  година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                          БЛАГА ИВАНОВА

 

при секретар Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова  

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 604/2008 година.

 

Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Направено е искане от името на осъдения С. К. Х. от с. П., област Л. , в момента в затвора Варна, по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 152/27.03.2008 г. по НОХД № 3426/2007 г. на Районен съд-Варна поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. Б. М. от САК.

 

Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 152/27.03.2008 г., постановена по НОХД № 3426/2007 г. на Районен съд-Варна отговорността на подсъдимия С. К. Х. от с. П., област Л. , в момента в затвора Варна, е ангажирана за извършено на 24.01.2007 г. във Варна, престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 12.04.2008 г.

В искането за възобновяване от осъдения се навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото поради непризоваването му по съответния ред и на посочения от него телефон за връзка, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

 

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423 ал.1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не само по изложените в него съображения:

Досъдебното производство срещу осъдения С. К. Х. е приключило фактически на 17.05.2007 г., като същия ден му е предявено обвинението, извършен разпит и са му предявени, в присъствието на служебен защитник, материалите по делото, като е признал вината си и е изявил желание наказателното производство да приключи със сключване на споразумение с прокурора. При снемане на самоличността му е посочил два адреса за призоваване в с. Л. и във Варна, като за последния е посочил и телефон за връзка. По това време същият е излежавал наказание в затвора София. След заключително постановление на дознателя от 29.05.2007 г., прокурорът е внесъл обвинителен акт в Районен съд-Варна на 16.07.2007 г., но делото е било разгледано от съдията-докладчик едва на 10.09.2007 г. и е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2007 г. За подсъдимия Х е била изпратена призовка до затвора София, откъдето е отговорено, че е бил освободен от пенитенциарното заведение на 16.08.2007 г. “по изтърпяване”. Впоследствие е бил призован на двата адреса - в с. Л., откъдето е отговорено, че от 20 години не живее в това населено място, както и на адреса във Варна, където призовката е получена от лице на име Ц. А. , приела я в качеството й на “хазяйка” и със задължение да му я връчи. На 06.11.2007 г. производството по делото е било отложено поради неявяването на подсъдимия и за назначаване на защитник. При изпълнение на определението на съда за принудителното му довеждане, при проверката от служител на ОЗ “О”-Варна е установено по данни на друго лице – А. Й. А. , че подсъдимият не е познат на адреса и не живее там. Въпреки тези противоречиви данни, не е била използвана възможността да бъде потърсен и призован на посочения от него телефон във Варна. Това обаче е дало основание на съда на 24.01.2008 г. да промени мярката му за неотклонение в “задържане под стража” и обявяването му за общодържавно издирване. Последното е станало с телеграма от 11.02.2008 г. на ГД “П”. Както за заседанието на 28.02.2008 г., за която няма върната призовка от адреса във Варна, така и за това на 27.03.с.г., за която дата той изобщо не е бил призоваван, няма запитване от съда до ОДП-Варна и върната информация до него дали издирването на подсъдимия е дало някакъв резултат. Не е събрана информация и дали лицето не е задържано в местата за лишаване от свобода – затвор или арест, на някакво друго основание. Въпреки това, на 27.03.2008 г. делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от НПК и е постановена атакуваната осъдителна присъда.

При тези данни за призоваването и издирването на осъдения Х. ВКС намира, че искането му за отмяна на присъдата на основание чл.423 ал.1 от НПК и възобновяване на наказателното производство е основателно. Съдът не е изпълнил задълженията си да установи дали наистина той е напуснал посочения на досъдебното производство адрес във Варна, както и не се е убедил, че е било осъществено “щателно издирване” на същия в страната, за резултатите от което дори не е поискал и съответно получил необходимата информация.

Между основните права на обвиняемия в наказателния процес по чл.55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на искания и пр. Правото на защита обаче има диспозитивен характер. То не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие чрез затормозяване постигането на целите, посочени в чл.1 от НПК. Институтът на "задочното производство", установен в чл. 269 НПК, несъмнено представлява едно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, което обаче е съвместимо с нормите на чл.31 ал. 4 и чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие.

За обвиненото лице по делата от общ характер наказателното производство започва от предявяване на обвинението, съответно конституирането му като уличен в полицейското производство, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на присъдата. Във всяка отделна фаза на процеса, а и във всеки отделен негов стадий, съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. Няма пречка досъдебната фаза да е започнала и приключила с участието на обвиняемия, но предпоставките по чл. 269 от НПК да са възникнали впоследствие - в съдебната фаза. От друга страна, обвиняемият не е длъжен да следи какви действия е предприел прокурора след приключване на досъдебното разследване и в частност, внесъл ли е обвинителен акт в съда или не. Затова не може да има съмнение, че при всяко положение, включително и когато досъдебното разследване е приключило при условията на чл.206 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен отново да провери дали е налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.

Когато процесуални действия в наказателното производство са проведени без участието на подсъдимия, но за тях той е бил редовно призован и присъствието му при гледане на делото в съдебно заседание не е било задължително съгласно чл.268 ал. 1 от НПК, но е осигурено от съда чрез редовното му призоваване, той не може да се ползва от правото на задочно осъдения за възобновяване на делото. По същия начин не може да се ползва от основанието по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна на осъдителен първоинстанционен или въззивен съдебен акт и тогава, когато в съответната фаза на процеса е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за това съдебния орган, укрил се е или е напуснал страната и местоживеенето му в чужбина е неизвестно. Всяко друго обективно установено незнание от негова страна за продължаването на наказателното производство в съответната процесуална фаза дава право на осъдения да иска възобновяване на наказателното дело.

В случая, извън поведението на осъдения, съдът не е изпълнил прецизно задълженията си по установяване на местонахождението му в страната и призоваването му, както и за “щателното му издирване” от съответните органи на МВР, поради което следва да се приеме, че е нарушено правото му да участва лично по делото и да се защити, включително и да претендира пред прокурора да постигнат споразумение за осъждането му като способ за приключване на наказателното производство срещу него за инкриминираното деяние или да се съгласи на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, каквото е било първоначалното виждане на съдията-докладчик.

ВКС намира, че искането на осъдения следва да бъде уважено и присъдата му бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство пред първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

На основание чл.423 ал.4 от НПК ВКС се занима и с мярката за неотклонение на осъдения, която като “задържане под стража” не следва да бъде променяна с оглед множеството му осъждания за деяния из цялата страна, очертаващи го като лице с утвърдени престъпни навици.

Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 152/27.03.2008 г. по НОХД № 3426/2007 г. на Районен съд-Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :