Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София 22.03.2017 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 2225 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Министерство на околната среда и водите [населено място], чрез гл.юрисконсулт М.С. срещу решение № 1403/17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.12.2014 г. по гр.дело № 49934/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е възстановена ищцата Ц. Н. М.-Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при МОСВ на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя по делото е установено, че е налице срочно трудово правоотношение между ищцата Ц. Т. и МОСВ, чиито срок е до 31.08.2015 г. Посочил е, че първоинстанционният съд с решение от 29.12.2014 г. е уважил предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че към момента на съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене срока на трудовото правоотношение не е изтекъл и с оглед на това епотвърдил първоинстанционното решение. Поддържа също, че към момента на постановяване на въззивното решение срокът на трудовото правоотношение е изтекъл и същото е прекратено. В жалбата се сочи, че за уважаване на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е необходимо работникът или служителят да бъде и носител на потестативното право за възстановяване на предишната работа, което не е така ако междувременно в хода на делото е изтекъл уговорения в срочния му трудов договор срок, тъй като изтичането му е факт, който е от значение за възникването и съществуването на това спорно потестативно право и който съдът следва да вземе предвид независимо от настъпването му след предявяване на този иск съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК. Според жалбоподателя в случая уволнението на ищцата по първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено, а в сключеният между страните трудов договор е уговорен срок до 31.08.2015 г. на действието му по смисъла на чл.68,ал.1,т.1 КТ. Счита, че редовността на трудовото правоотношение е преюдициален въпрос спрямо искането за възстановяване на работа, че възстановяване на предишната работа не би могло да се осъществи с оглед срочността на договора. Позовава се на т.решение № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС и поддържа, че съдът е следвало служебно да се произнесе по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ, като вземе предвид обстоятелството, че срока на трудовото правоотношение е изтекъл. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ, че когато уволнението е признато за незаконно и е отменено, но към датата на постановяване на съдебното решение по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ уговореният от страните срок на договора е изтекъл работникът или служителят не се възстановява на предишната работа. Сочи, че изтичането на срока на трудовия договор, настъпило след предявяване на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е нов факт от значение за спорното право и при постановяване на решението по иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ съдът е длъжен да вземе предвид настъпването на този факт съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК. Поддържа, че с изтичането на срока на договора, сключен за определено време материалното потестативно право на незаконно уволнения работник или служител за възстановяване на предишната работа вече не съществува и с оглед на това съдът макар и уважил иска по т.1 и отменил уволнението като незаконно следва да отхвърли иска за възстановяване на предишната работа по т.2. Искането е за отмяна на решението на въззивния съд в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ и вместо това постановяване на друго, с което този иск да се отхвърли. Ответницата по касационната жалба Ц. М.-Т., чрез адв.А. Т. в писмен отговор е изразила подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 656/19.09.2016 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение от 17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ по правния въпрос: по основателността на предявен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивното решение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. в частта, с която е потвърдено решението от 29.12.2014 г. по гр.дело № 49934/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените искове от Ц. Н. М.-Т. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационната жалба, подадена от ответника е въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да се потвърди, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Последният съд е приел за безспорно по делото наличието на срочно трудово правоотношение между страните по делото – до 31.08.2015 г. по силата на което ищцата е заемала длъжността „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” в дирекция „Фондове на ЕС и околна среда” на МОСВ. Прието е, че със Заповед № 209/25.03.2014 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ трудовия договор е прекратен, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчване на заповедта – 15.07.2014 г. От правна страна въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ следва уволнението да е отменено като незаконосъобразно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното дирене. Прието е, че в случая от приложените пред първата инстанция доказателства е установено, че тези предпоставки са налице. Формиран е извод, че с оглед на това искът е основателен и ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала. По правния въпрос: Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при нарушение разпоредбите на чл. 68, ал.4 КТ, вр.чл.344,ал.1,т.2 КТ. Неправилен е извода на въззивния съд, че в случая освен наличието на предпоставката за уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ - уволнението на ищцата Ц. Т., извършено със заповед № 209/25.03.2014 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение в щата е признато за незаконно и заповедта е отменена е установена и втората предпоставка, а именно трудовото правоотношение е срочно, като срокът не е изтекъл към момента на заседанието, в което е приключило съдебното дирене. От събраните по делото доказателства е установено, а и е безспорно между страните по делото, че ищцата Ц. Н. М.-Т. е заемала длъжността „Г. сътрудник по управление на европейски проекти и програми” в дирекция „Фондове на ЕС и околна среда” на МОСВ въз основа на срочен трудов договор. С трудов договор № 1078/01.06.2011 г. на основание чл.68,ал.1,т.1 КТ, вр. чл.70,ал.1 КТ, вр.чл. 7а, ал.6 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/01.03.2004 г. ищцата е назначена на посочената длъжност със срок до 31.12.2013 г. С допълнително споразумение към трудовия договор № 1309/15.08.2013 г. трудовото правоотношение е продължено с нов срок до 31.08.2015 г. за същата длъжност на основание чл.68,ал.4,вр.ал.1,т.1 КТ. Както се отбеляза по-горе въззивното решение от 17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.дело № 49934/2014 г. в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това се налага извода, че с влязло в сила съдебно решение уволнението на ищцата със заповед № 209/25.03.2014 г. е признато за незаконно. Решението на Софийски градски съд е постановено на 17.02.2016 г., а съдебното заседание на което е даден ход на устните състезания е проведено на 02.11.2015 г. Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ответника. Към 02.11.2015 г., когато е приключило съдебното дирене пред въззивната инстанция срокът на трудовия договор на ищцата Ц. Т. е изтекъл. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд и към момента на постановяване на въззивното решение ищцата не е носител на потестативното право за възстановяване на работа и искът за възстановяване на работа в тази хипотеза следва да се отхвърли. На основание чл.235,ал.3 ГПК въззивният съд е следвало да съобрази този факт, съответно да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е уважен и вместо това да отхвърли този иск като неоснователен. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения иск от Ц. Т. с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ следва да се отмени. Вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността заемана до уволнението следва да се отхвърли. По разноските. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя-ответник не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя решение № 1403/17.02.2016 г., постановено по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.12.2014 г., постановено по гр.дело № 49934/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е възстановена на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Ц. Н. М.-Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] на заеманата преди уволнението длъжност „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], както и в частта, с която е осъдено Министерство на околната среда и водите, [населено място] да заплати по сметка на Софийски районен съд над сумата 326 лв. държавна такса и разноски и вместо отменената част постановява Отхвърля предявения иск от Ц. Н. М.-Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] против Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица] правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението със заповед № 209/25.03.2014 г. „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при Министерство на околната среда и водите [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: