1 Р Е Ш Е Н И Е № 56 ГР. София, 23. 04. 2015 г. В ИМЕТО НА НАР ОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 март през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря В. П., Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5222/14 г., За да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР / ГД „ПБЗН”/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1022/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, след констатацията, че по въпросите за определяне на обезщетението по чл.252 ЗМВР отм. за служители от закритото Министерство на извънредните ситуации/МИС/, преминали на работа в МВР по силата на пар.64 от ЗИД на МВР, ред. 2009 г., какъвто е ищецът, и за приравненият стаж по чл.253 ЗМВР, отм. въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №2780/14 г. на четвърто г.о. на ВКС. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и моли да бъде отменено. Ответникът по жалба М. Ч. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: С въззивното решение е уважен в размер на 7425 лв. предявеният от М. Ч. срещу касатора иск по чл.252 ЗМВР, отм., Присъдената сума е обезщетение за прослужените при ответника по иска /сега касатор/ 8 г. 6 м. и 16 дни, за времето от 13.05.2000 г. до 29.12.09 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ищеца със закритото МИС и той е преминал на държавна служба в МВР. Прието е, че стажът на ищеца в закритото МИС следва да се приравни на прослужения в МВР, по служебно правоотношение при един и същ работодател по см. на пар.57 от ЗИД на МВР, ДВ бр.44/12 г. Със заповед от 11.12.12 г. служебното правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.245, ал.1,т.4 ЗМВР , отм., считано от 29.12.12 г. и на ищеца е изплатено обезщетение по чл.252 ЗМВР от две заплати, за двете прослужени в МВР като държавен служител години. По поставените въпроси: В практиката на ВКС по чл.290 ГПК- цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №2780/14 г. на четвърто г.о. и по –късно постановените р. по гр.д. №7769/13 г. и по гр.д. №3532/14 г. на трето г.о. - е прието, че нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), съгласно която стаж , придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/2009 г.) се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, е материалноправна и след като не й е придадено обратно действие, тя е приложима само занапред ,считано от влизането й в сила на 01.07.2012 г. (§ 70 от ПЗР към ЗИД ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.. Установената с нея фикция за идентичността на работодателя , респ. органа по назначаване във връзка със стажа, обаче няма връзка с предпоставките на чл. 253 от ЗМВР ( ДВ бр 17 от 24.02.2006 г., отм.) , а следователно и с приложението на чл. 252 ал.1 от същия закон. Съгласно цитираните разпоредби на ЗМВР от 2006 г. , от значение за еднократното възнаградително обезщетение (гратификация) при прекратяване на служебните правоотношения на служители от МВР са единствено реално прослужените години на длъжностите , изброени изчерпателно в ал. 1 на чл. 253 ЗМВР от 2006 г. , съответно условието на чл. 253 ал.2 ЗМВР от 2006 г. е приравненият стаж да е прослужен на изчерпателно посочените длъжности . Макар и не във връзка с правото на еднократно обезщетение и механизма за определянето му, тълкуваната норма на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР - обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г., изразява законодателното съобразяване с обстоятелството, че в течение на времето осъществяваната от държавата дейност по гражданска защита на населението е преминавала към различни държавни ведомства и органи по законодателен път, като във всички случаи между тях е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 87а от ЗДСл и чл. 123 от КТ, при запазване на служебните и трудовите правоотношения със служителите в системата на гражданска защита - Тълкувателно решение № 10/2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК. В посочените решения на ВКС и в сега обжалваното въззивно е конкретно проследено преминаването на дейността по гражданска защита на населението към различни учреждения –МИС, Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, Държавна агенция „Граждански защита”. При проследяване на поредицата от универсални правоприемства в резултат на законодателни промени, трудовите и служебните правоотношения на служителите в системата на гражданска защита са преминавали към различните държавни учреждения и държавни органи - работодатели или органи по назначаване, не по волята на страните по тези правоотношения и преминаването е уреждано с преходни правила на закона. Във връзка с указаното в ТР №10/14 г. пълно универсално правоприемство по чл.63 ЗМВР, може да се направи извод, че волята на законодателя не е служителите, работили без прекъсване в системата на гражданска защита, да получат при прекратяването на последното им, служебно (по ЗМВР от 2006 г., отм.) правоотношение, единствено и само обезщетението, полагащо им се съгласно чл. 252 във вр. с чл. 253 от този закон, като бъдат лишени от съответното обезщетение, което те биха получили по КТ, или по ЗДСл., ако не бяха универсалните правоприемства,настъпили независимо от волята на страните. Обратното тълкуване би поставило служителите на гражданска защита в неравностойно положение спрямо другите служители по трудово, респ. – по служебно правоотношение и ще е в противоречие с целта на законодателя , както вече се изтъкна.Освен обезщетението по чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) при прекратяване на служебните правоотношения с МВР, на тези служители от системата на гражданска защита, се дължи и разликата – в съответния брой заплати и до пълния размер на съответното обезщетение , което те биха получили по ЗДСл , или по КТ – в зависимост от вида на правоотношението им, за периода до преназначаването им в МВР , при наличието на съответните предпоставки за възникването на вземането и за размера на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма в цитираните общи закони. Когато такъв служител, получил по повод прекратяването на служебното му правоотношение с МВР обезщетение за прослуженото от него в ГД „ПБЗН”( респ. – ГД „ГЗ”) време, претендира по съдебен ред обезщетение за разликата в прослужените без прекъсване от него години в системата на гражданска защита, по служебно или трудово правоотношение в посочените по-горе държавните учреждения – универсални праводатели (МИС, МДПБА, ДА „ГЗ” и пр.), то искът ще има своята правна квалификация не само по чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), а и по съответната разпоредба от ЗДСл или от Кодекса на труда . По основателността на жалбата: касационната жалба е частично основателна. Този състав на ВКС споделя изводите по тълкуване и прилагане на закона в цитираните решения по чл.290 ГПК. Идеята преминалият на държавна служба работник или служител при пенсиониране да получи обезщетение за времето, през което е работил при същия работодател / в същата администрация/ по тр. правоотношение, когато това е по –благоприятно за него, е намерила законодателен израз и в изменението на чл.106, ал.3 ЗДСл. от 2003 г. / р. по гр.д. №601/07 г. на първо г.о. и по гр.д. №2288/08 г. на пето г.о. на ВКС/ В процесния случай служебното правоотношение е прекратено при действието на пар.57 от ПЗР на ЗМВР. За периода от 13.05.2000 до 29.12.09 г., преди да премине на държавна служба в МВР, ищецът е работил по трудово правоотношение в МИС / МДПБА/. Стажът му за периода от 13.05.2000 до 29.12.12 г., когато е прекратено служебното му правоотношение с МВР се счита за работа при един и същ работодател на осн. пар.57 от ПЗР на ЗМВР. Затова освен изплатеното обезщетение по чл.252 ЗМВР, отм. от три заплати, съответно на прослужените в МВР по служебно правоотношение три години /удостоверение за класиране и пенсия и банково извлечение на л.13-14 от първоинстанционното дело/, на ищеца следва да се присъдят още три заплати / общо 2620,80 лв./, съгл. заключението на вещото лице, като разлика до пълния размер от шест заплати на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. За остатъка до присъдените от въззивния съд осем заплати и половина в общ размер от 7425,60 лв. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1022/14 г. от 24.06.14 г. в частта, с която предявеният от М. Ч. срещу ГД „ПБЗН” при МВР е уважен за разликата над 2620,80 лв. до 7425,60 лв. и са присъдени разноски над 382 лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Ч. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, когато служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за сумата над 2 620,80 лв. до 7 425,60 лв., и искането за разноски над 382 лв. до 800 лв. като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част, с която искът е уважен до размер на 2 620,80 лв./ две хил. шестотин и двадесет лв., 80 ст./ и са присъдени разноски от 382 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: