Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2138 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба срещу решение №111 от 29.08.2013 г., постановено по ВНОХД №140/2013 г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдена присъда №41 от 15.04.2013 г., постановена по НОХД №23/2013 г. по описа на Окръжен съд- Варна. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият Е. Х. И. е признат за виновен в това, че за периода от 03.12.2001 г. до 04.04.2002 г. в [населено място], като длъжностно лице- управител на [фирма]- /населено място/ съзнателно сключил неизгодна сделка с [фирма]- [населено място]- договор за новация за сумата от 252 231, 05 лева и от това произлязла значителна вреда за [фирма] в размер на 173 599, 43 лева, като на основание чл.220, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева, като подсъдимият е признат за невиновен за това, че за същия период в същото качество не е положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на [фирма] и запазването на повереното му имущество, като от деянието са последвали значителни щети в размер на 497 745, 69 лева и е оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл.219, ал.3, във вр. с ал.1 НК. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 11.09.2000 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- управител на [фирма]- /населено място/, присвоил чужди пари в големи размери- общо 36 000 лева, собственост на дружеството, поверени му да ги пази и управлява, като на основание чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2011 във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание една години „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл.23, ал.3 НК, към определеното наказание „лишаване от свобода” е присъединено и наложеното за извършеното престъпление по чл.220 НК наказание „глоба”. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 3 309, 20 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуални правила и нарушения на материалния закон. Като съществени процесуални нарушения се сочат неточности при анализа и оценката на доказателствата по делото, като се твърди, че предходните съдебни състави са направили непълен и неверен доказателствен анализ. Поддържа се, че неправилно е ценено заключението на изготвената по делото съдебно икономическа експертиза и незаконосъобразно съдът не е отчел това, че ако не е бил сключен договора за новация, представляваното от подсъдимия дружество е щяло да дължи много по- голямо задължение от поетото с този договор. По обвинението с предмет чл.202, ал.2, т.1 НК се поддържа, че неправилно не са ценени показанията на свидетеля Ф. и не е отчетено обстоятелството, че средствата, които са му били предадени от подсъдимия са представлявали задължение на представляваното от И. дружество. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва и нарушаването на чл.16 НПК. Твърди се, че вината на подсъдимия не е била доказана и незаконосъобразно съдилищата са изхождали от презумпция за виновност. Конкретни нарушения на материалния закон не се посочват, като единствено се поддържа, че постановената осъдителна присъда е незаконосъобразна. На тези основания се предлага въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен и бъде постановен нов, изцяло оправдателен съдебен акт. В хода на касационното производство подсъдимият поддържа касационната жалба, като в писмени бележки възпроизвежда отново оплакванията си за неправилно приложение на материалния закон, въз основа на незаконосъобразно изяснени факти. Моли за оправдателна присъда. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за неправилен анализ на доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство. Касационният съдебен състав прецени, че въззивния съд правилно е възприел доказателствените изводи, направени от първостепенния съд. Законосъобразно съдът е анализирал и ценил доказателствените източници и е изяснил подробно и пълно основните факти, относими към обвиненията- предмет на производството. Не могат да бъдат възприети доводите, отразени в касационната жалба, по отношение на размера на задължението, дължимо от дружеството, представлявано от подсъдимия, преди и след сключване на договора за новация. Правилно са ценени заключенията на приетите основна и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи (допуснати в хода на съдебното следствие), от които се установява, че със сключването на договора за новация подсъдимият е поел нов ангажимент по отношение на представляваното от него дружество, с който предходни задължения на [фирма], представляващи главница по договор за лизинг, лихви и неустойки по същия договор, са трансформирани в задължение, което представлява единствено главница, като върху същото задължение са договорени отново лихви и нова неустойка за забава на плащането. Верен е и изводът на първостепенния съд, че с новият договор е договорена неустойка върху задължение от предходна неустойка. Няма никакво основание да се приеме, че с този анализ на доказателствата е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и неправилно са ценени обсъдените по- горе заключения на приети съдебно- счетоводни експертизи. Още по- малко е нарушена разпоредбата на чл.16 НПК. Касационният съд не възприе и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила по отношение на доказателствените изводи, относими към обвинението за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 НК. Съставомерните факти, релевантни към това обвинение- конкретно това, че подсъдимият е изтеглил сумата от 36 000 лева и не е внесъл същата в касата на дружеството, се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствените източници. Те не се и оспорват от подсъдимия И.. Ето защо не може да бъде споделена тезата за допуснати нарушения на процесуални правила при събирането и оценката на доказателствените материали и не са налице предпоставките за отмяна на постановения въззивен съдебен акт (с който са възприети посочените по- горе доказателствени изводи) и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.220 НК Касационният съд прецени, че правилно първостепенния съд е приел за възможно преминаването от обвинение по чл.219, ал.3, във вр. с ал.1 НК в такова по чл.220 НК, без да е изпълнена процедурата за изменение на обвинението по чл.287 НПК. При внимателен прочит на обвинителния акт, може да бъде направен извод, че в обстоятелствената му част са отразени всички факти, релевантни към сключения договор за новация на задължението на [фирма], които са съставомерни и по чл.220 НК. Верни са изводите на съда, че разпоредбата на чл.220 е специална по отношение на чл.219 НК, както и това, че първото престъпление е по- леко наказуемо от второто. Ето защо законосъобразно решаващият съд е преценил, че е допустимо да преквалифицира престъплението по чл.219, ал.3, във вр. с ал.1 НК в престъпление с правна квалификация по чл.220 НК. С постановяването на първоинстанционната присъда не са нарушени правата на подсъдимия И., тъй като той в цялото производство се е бранил именно по тези факти, които са съставомерни за престъплението за което е признат за виновен. Касационният съд възприе и правните изводи на предходните съдебни състави по отношение на осъщественото от подсъдимия И. престъпление по чл.220 НК. Правилно е преценен като неизгоден за представляваното от подсъдимия дружество инкриминирания договор за новация. Видно от приложените по делото писмени доказателства и от правилно кредитираните заключения на приетите съдебно- счетоводни експертизи се установява, че обективно тази сделка е неизгодна, защото параметрите й са по- неблагоприятни за [фирма] в сравнение с предходното допълнително споразумение по договора за лизинг. С процесния договор подсъдимият практически е признал за основно задължение (главница) предходни задължения на същото дружество, които в по- голямата си част са представлявали задължения за заплащане на лихва и неустойка. По този начин И. е създал възможност върху това основано задължение да бъде начислявана нова лихва и нова неустойка. Именно тези акцесорни плащания са договорени и включени в договора за новация, като по този начин подсъдимият е създал предпоставки дружеството да заплати (при неизпълнение) неустойка върху неустойка, което без съмнение не е в полза на дружеството. Като неизгодни за [фирма] трябва да бъде ценено и това, че по договора за новация договорените лихва и неустойка са били дължими въз основа на значително по- голяма главница от съществуващата до момента по договора за лизинг. Правилно предходните съдебни състави са приели, че така сключения договор не е породил благоприятен икономически ефект върху дружеството, като единствено е трансформирал едно задължение, което би могло да бъде оспорено (доколкото в по- голямата си част е било задължение за лихви и неустойки) в такова, което е било единствено за главница (при това по договор за заем). Със сключването на новия договор И. е практически не е съществувала ефективна възможност задължението да бъде оспорено. Посочените действия на подсъдимия правилно са преценени като съставомерни по чл.220 НК, тъй като те са виновно извършени (подсъдимият е съзнавал икономическите резултати от сключения договор) и осъществяват от обективна страна състава на това престъпление. По обвинението за извършено престъпление по чл.202 НК Касационният съд възприе изводите на предходните съдебни състави, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на това престъпление. При внимателен преглед на оплакванията на И., отразени в касационната жалба и допълнението към нея, може да бъде направен извод, че той не оспорва съставомерните факти, а именно- това, че е изтеглил на два пъти процесните средства (сумата от 36 000 лева), не е внесъл същите в касата на дружеството или в друга негова сметка и се е разпоредил с тях, като ги е предал на свидетеля Ф.. При тези обстоятелства, правилно подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК. За съставомерността на престъплението е без съществено значение мотива за извършването му, както и действията на подсъдимия с средствата, представляващи негов предмет след довършването му. Достатъчно е да е придобил предмета на престъплението и впоследствие да се е разпоредил с него, като със свой. В случая И. е придобил паричните средства и се е разпоредил с тях, като ги е предал на свидетеля Ф.. Обстоятелствата, че това негово действие не е оспорено от други управляващи и представляващи дружеството, както и че с него е погасен дълг на [фирма] нямат отношение към изводите за осъществяването на престъплението от обективна страна, а единствено към индивидуализация на наказанието. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че е осъществено продължавано престъпление, тъй като средствата са изтеглени на два пъти, при съществуването на материално правните предпоставки за приложението на чл.26, ал.1 НК, както и това, че размера на присвоените парични средства обосновава съществуването на квалифициращото обстоятелство „големи” размери по чл.202, ал.1, т.2 НК. Законосъобразно решаващите съдилища са преценили, че подсъдимият е извършил престъплението и от субективна страна, при форма на вината „пряк” умисъл, като е съзнавал, че се разпорежда със средства на дружеството в полза на трето лице, без да има правно основание за това. Доколкото и в касационната жалба и в допълнението към нея липсват оплаквания, относими към касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, за касационния съд не съществува необходимост да обсъжда вида и размера на наложеното на подсъдимия И. наказание, като единствено може да отбележи, че същото категорично не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и намаляването му би било неоправдано с оглед постигане на целите на специалната и генералната превенция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №111 от 29.08.2013 г., постановено по ВНОХД №140/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.