? ? ? ? ? ? ?

Ключови фрази
прогласяване на недействителност * общинска собственост * право на строеж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр.София, 23.03.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №1226 по описа за 2009 год.

И за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1* от 07.10.2009 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009 год., постановено по гр.д. № 1813/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което след като е отменено решението от 03.11.2006 год. по гр.д. № 5126/2005 год. на Районен съд гр. В., е отхвърлен предявеният от О. Д. чифлик срещу Е. „ Н. К. - Н. ”, представляван от собственика Н. С. К. гр. В. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот № 280 от 01.07.2005 год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр. В. на 04.07.2005 год.1 том Х, №255, входящ регистър № 1* осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД..

За да допусне касационно обжалване ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че с въззивното решението съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос досежно условията, при които може да бъде приложен пар.1,ал.3 от ПЗР на ПМС № 235/1996 год., който е от значение за развитието на правото, доколкото по този въпрос липсва създадена съдебна практика/основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.

В касационната жалба се правят оплаквания , че решението е неправилно и не кореспондира със събраните по делото доказателства . Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което съдът да прогласи нищожността на процесната сделка .

Ответникът по жалбата Е. Н. С. К. с фирма „Н” не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното:

Производството по делото е образувано по иск за нищожност на договор сключен между О, действаща като Е. „Н” , гр. Д., с който е извършена продажба на недвижим имот частна общинска собственост по АОС №847/22.04.2004 год. , а именно имот № 0* от 6 436 дка, находящ се в с. Ш., общ. Долни Чифлик , обл. Варна, местност „М”, попадащ в кв. V по плана на селото, поради противоречие със закона – пар.1,ал.3 от ПЗР на ПМС №235/1996 год., доколкото купувачът по договора или неговите праводатели не са придобили правото на строеж върху имота до 13.07.1991 год. и доколкото с договора е продаден имот, който има земеделски характер, както и поради нарушение на чл. 46 Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, съгласно който за разпореждане с имот , частна общинска собственост следва да има решение на Общинския съвет , след което да се проведе търг или конкурс, които изисквания в случая не са спазени.

За да отхвърли предявеният иск на първото посочено основание, въззивният съд е приел, че са изпълнени изискванията на пар. 1,ал.3 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996 год., с която разпоредба се дава възможност на лицата , придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 год. за обекти ,които не са жилищни или вилни , както на техните наследници, роднини по права линия и правоприемници на юридическите лица , на които е прехвърлено правото на строеж, да придобият правото на собственост върху земята като подадат молба до областния управител, съответно до кмета на общината по местонахождението на имота. Съдът е приел, че правото на строеж на върху процесното място е било реализирано като още през 70 години ППК „Б”, която се явява праводател на ответницата - търговец, е построила в имота три сгради със стопанско предназначение . Това обстоятелство е приравнено на изискването в пар.1,ал.2 от ПЗР на ПМС №235//19.09.1996 год. за придобито право на строеж до 13.07.1991 год. Посочено е, че ответницата като правоимащото лице е подала и молба до кмета на общината по местонахождението на имота, поради което фактическия състав на пар. 1,ал.3 ПЗР на ПМС №235/19.09.1996 год., е изпълнен.

Тези изводи не могат да бъдат споделени.

Не се спори по делото, че с нотариален акт № 1* том ІV, рег. № 6* дело № 645 от 2004 год. ответницата като Е. е закупила от М. В. М. , Н. С. П. , Р. П. М. и Д. П. П. следните недвижими имоти: пивница „М” със застроена площ 320 кв.м., сладкарница със застроена площ от 160 кв.м. и плод- зеленчук със застроена площ от 50 кв.м. , всичките изградени върху общинско дворно място , съставляващо парцел ****, квартал ІV по плана на с. Ш., местност „М”, заедно с правото на строеж върху мястото, като сделката е изповядана на 01.10. 2004 год.

От представените пред въззивната инстанция нотариален акт №84, том І, рег. № 4* дело №60/1999 год. и нотариален акт №129, том ІІ, рег. № 1* нот.дело № 235/1999 год. се установява, че праводателите на ответницата -, Н. С. П. , Р. П. М. и Д. П. П. са придобили, в последствие прехвърлените от тях обекти , от Производствено потребителна кооперация „Б” , с. С., като сделката за сладкарница със застроена площ от 160 кв.м. и плод -зеленчук със застроена площ от 50 кв.м., е извършена на 04.03.1999 год. , а за пивницата от 320 кв.м. на 16.04.1999 год.

С договор за покупко- продажба на недвижим имот № 280/01.07.2005 год. на осн. пар.1, ал.3 ПЗР на ПМС №235/1996 год. и Заповед № 1370/30.06.2005 год. на Кмета на О. Д. чифлик, последната е продала на Н. С. К. , действаща като Е. „Н”, общински поземлен имот № 0* от 6 436 дка, находящ се в с. Ш., общ. Долни Чифлик, обл. Варна, местност „М”, попадащ в кв. V по плана на селото. Не се спори по делото , че в имота, предмет на тази продажба се намират сградите, които преди това са били закупени от ответницата с посочените нотариални актове.

За да обоснове твърдението си, че при сключване на този договор са спазени изискванията на пар. 1,ал.3 ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 год., ответницата се позовава на представения по делото списък на обектите в ППК „Б”, с. С., които са построени и въведени в експлоатация , който удостоверява, че обект Сладкарница в с. Ш. е построен през 1975 год., обект „М” през 1971 год., а обект Зеленчуков магазин – с. Ш. през 1977 год., като твърди ,че това са обектите, понастоящем нейна собственост и находящи се в процесния имот. По делото са представени заповеди , съответно № 4* и 493 всички от 22.09.1993 год. на Кмета на О. Д., с които е признато право на строеж на ППК „Бряст” върху парцел **** ,кв. ІV по регулационния план на Курортен комплекс „Ш” в местността „ М. ухо” за всяка една от построените вече три процесни сгради, както и сключени въз основа на тези заповеди 3 броя договори от 06.10.1993 год. между К на О. Д. и ППК „Б” за признато право на строеж , в които е определена стойността на правото на строеж на сградите .

Върховният касационен съд ,състав на 3 г.о. счита , че за да е налице предвиденото в разпоредбата на пар.1,ал.3 ПМС № 235/19.09.1996 год. право , лицата собственици на сгради следва да установят, че те или техните праводатели са придобили право на строеж за тяхното построяване до 13.07.1991 год.. като това е станало по предвидения към момента на придобиването ред. Ако ответницата черпи правата си от обстоятелството, че първоначалния собственик на сградите - ППК „ „Б” е придобила правото на строеж през 70-те години , когато са изградени процесните сгради, следва да установи, че това е станало или по реда предвиден в Правилника за държавни имоти / обн. в ДВ бр. 59/ 15.07.1952 год. и действащ до 1975 год. или по реда предвиден в Наредбата за държавни имоти / обн. вД. В. бр.79 от 14.10.1975год. в сила от 01.11.1975 год.,/. При действието на ПДИ правото на строеж върху държавна земя може да бъде отстъпено на кооперации по решение на Министерския съвет, взето по доклад на съответния министър , а за земи , предоставени на народните съвети – по доклад на Министъра на комуналното стопанско и благоустройството / чл. 38 ПДИ/отм./ като исканията за отстъпване право на строеж следва да се направи от Изпълнителния комитет на съответния народен съвет пред Министъра на комуналното стопанство и благоустройството /чл.30 ал.1 ПДИ/ отм./ При действието на НДИ правото на строеж върху държавна земя се отстъпва въз основа на заповед на Председателя на изпълнителния комитет на общинския /районния / народен съвет по местонахождението на имота, одобрена от председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. Възможността право на строеж да се отстъпва в полза на кооперации е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 15 от Закона за собствеността /редакция Д.в. бр. 87/1974 год./. По делото не са представени визираните от двата нормативни акта документи, установяващи надлежното отстъпване на правото на строеж за изграждане на процесните сгради . Изготвените и представени по делото съответно заповеди на Кмета на О. д. и последващи ги договори между него и ППК Б. на практика не отстъпват право на строеж, не създават и не могат да създадат такова ограничено вещно право в патримониума на кооперацията нито към момента на тяхното изготвяне, нито към предишен момент , доколкото такъв законов ред за учредяване право на строеж, не съществува. Доколкото по делото не е установено , че ППК „Б” е придобила право на строеж до посочената в закона дата – 13.07.1991 год., ответницата като неин правоприемник, не би могла да се ползва от предвидената ПМС №235/19.09.1996 год. възможност за придобиване собствеността върху земята . Още повече, че при липса на яснота върху каква земя е отстъпено право на строеж , не може да се определи и обема на нейното право на изкупуване / чл. 64 ЗС./В случая община Д. съвсем произволно е прехвърлила собствеността върху 6 436 декара имот като по делото има данни, че на тази площ са разположени и сгради на други собственици.

Предвид изложеното, процесният договор е нищожен като сключен в противоречие със закона във визирания вече аспект.

Решението в частта, в която искът за нищожност на първото основание е отхвърлен е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени като вместо него се постанови ново решение , с което , бъде уважен.

На останалите две основания искът е неоснователен.

Приетата по делото техническа експертиза установява по несъмнен начин, че имотът е включен в ЗРП от 1990 год., което изключва земеделския му характер. Същевременно предвид особения ред за придобиване на имот, частна общинска собственост, предвиден в ПМС № 235/19.09.1996 год., прилагането на действащата към момента на сключване на процесния договор Наредба за реда за придобиване , управление и разпореждане с общинско имущество, е изключено. Поради това не може да се твърди, че договорът е сключен в нарушение на тази наредба.

С оглед на това, решението в частта, в която искът за нищожност на тези две основания е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №331/18.03.2009 год., постановено по гр.д. № 1813/2008 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от О. Д. срещу Н. С. К. , действаща като Е. „Н” , гр. Д. иск за нищожност на договор сключен между нея и О. Д., с който е извършена продажба на недвижим имот частна общинска собственост по АОС №847/22.04.2004 год. , а именно имот № 0* от 6 436 дка, находящ се в с. Ш., общ. Долни Чифлик , обл. Варна, местност „М”, попадащ в кв. V по плана на селото, поради противоречие със закона – пар.1,ал.3 от ПЗР на ПМС №235/1999 год.- няма отстъпено право на строеж до 13.07.1991 год.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. К. , действаща като Е. „ Н. КУЛИКОВА – НИКОЛ”, гр. Д., че сключеният между нея и О. Д. договор за покупко - продажба на недвижим имот № 280/01.07.2005 год. , вписан в на 04.07.2005 год., том Х, №255 е НИЩОЖЕН като сключен в противоречие със закона - пар.1,ал.3 от ПМС № 235 от 19.09.1996 год., доколкото няма отстъпено право на строеж до 13.07.1991 год.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: