Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 20.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Милена Панева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Илиян Точев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 387 за 2023 г. Касационното производство е образувано по протест на Разградската окръжна прокуратура и по жалба на частните обвинители Р. А. Д. и К. А. Д. против нова присъда № 4 от 22.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 357/ 2022 г. на Разградския окръжен съд. В протеста се излагат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. С него се твърди, че въззивният съд не е изследвал всички обстоятелства обективно, всестранно и пълно, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвинението – доказателствен анализ липсва, направен е преразказ на съдържащите се в показанията на свидетелите факти; едностранчиво е разгледана оправдателната версия, неглижирани са показанията на пострадалите и на други свидетели, отдадено е предпочитание на обясненията на подсъдимите и превратно са интерпретирани участията им в деянието, съобразно записите от камерите за видеонаблюдение вътре в заведението. Материалният закон е нарушен с приемането на хулиганските действия на подсъд. Е. Е. за административно нарушение и налагането на административно наказание по УБДХ, както и с незаконосъобразното оправдаване на другите двама подсъдими по обвинението по чл. 325 от НК. Жалбоподателите Р. А. Д. и К. А. Д. сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърдят, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на техните права с неправилния доказателствен анализ, при който показанията на пострадалите са отхвърлени като противоречиви, без самите противоречия да са конкретизирани, показанията не са съпоставени с останалите доказателства и не са обсъдени; съдът не се съобразил със задължителната съдебна тълкувателна практика и това дало отражение върху неправилните изводи за невиновност на подсъдимите, с което е нарушен материалният закон. Считат наложеното административно наказание от 200 лева глоба за несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подновява искането за отмяна на въззивната присъда като неправилна и незаконосъборазна, постановена при неизпълнени указания на касационната инстанция и допуснати съществени процесуални нарушения. Намира жалбата на частните обвинители за основателна и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители Р. А. Д., К. А. Д. и техният повереник адвокат Е. С., чрез писмено становище, поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Изразяват недоволството от погрешно изменената фактическа обстановка по случая и позоваването на „новосъздадени“ доказателства, каквито въззивната инстанция не е събрала, за липсата на мотиви защо отхвърля показанията на пострадалите, в какво се състоят противоречията им и защо основава фактическите си изводи на видеозапис, който не озвучен и не могат да се чуят обидните изрази. Твърдят още, че са пренебрегнати задължителните тълкувателни разяснения по т. 7 от ППВС № 2/ 1974 г., незаконосъобразно е оправдаването на подсъдимите за хулиганство, както и поведението на подсъд. Е. е преценено за административно нарушение. Подсъдимите Е. К. Е., М. Р. А. и техният защитник адвокат Д. Х. Д. в писмено становище оспорват основателността на постъпилите касационни протест и жалба. Считат атакувания съдебен акт за правилен, законосъобразен и като такъв предлагат да бъде оставен в сила. Подсъдимият П. Н. Т. и неговия защитник адвокат М. А. Й. не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест от прокурора и жалба от частните обвинители, изложените от страните съображения в писмени становища и писмени възражения, както и изказаните такива в открито съдебно заседание, и след като извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 4 от 22.02.2023 г., по в.н.о.х.д. № 357/ 2022 г., Разградският окръжен съд отменил частично първоинстанционната присъда № 24/10.06.2021 г., постановена по н.о.х.д №164/2020 г., по описа на Разградския районен съд, в наказателно-осъдителната и в гражданско-осъдителната им части, като - признал подсъдимия Е. К. Е. за невинен в това на 25.05.2018 г., в [населено място], в нощен клуб “С.“ и пред заведението, в съучастие като съизвършител с М. Р. А. и П. Н. Т., публично да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, предизвикал скандал, нанесъл побой над Р. А. Д. и Д. А. Д., и отправил обидни думи към Р. А. Д. и К. А. Д., наричайки ги “мърши и курви“, поради което го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложил на подсъдимия Е. К. Е., на основание чл. 1, т. 2 от УБДХ административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на същата дата и място извършил непристойни действия, изразяващи се в сбиване с Д. А. Д., с които нарушил общественият ред и спокойствие; - признал подсъдимите М. Р. А. и П. Н. Т. за невинни в това, че на 25.05.2018 г., в [населено място], в нощен клуб “С.“ и пред заведението, в съучастие като съизвършители помежду си и с подсъдимия Е. К. Е., да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикали скандал, нанесли побой над Р. А. Д. и Д. А. Д., и отправили обидни думи към Р. А. Д. и К. А. Д., като ги нарекли “мърши и курви“, поради което ги оправдал по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; - отменил първоинстанционната присъда в частта, с която тримата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Р. А. Д. обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди и отхвърлил изцяло предявения от нея граждански иск; - отменил първоинстанционната присъда в частта, с която тримата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец К. А. Д. обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди и отхвърлил изцяло предявения от нея граждански иск; - отменил присъдата и в частта за присъдените на частните обвинители Р. А. Д., К. А. Д. и Д. А. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева. Въззивното производство е второ по реда, след отмяна на предишната присъда № 24 от 10.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 164/ 2020 г., по описа на Разградския окръжен съд, с Решение № 164 от 14.12.2022 г. к.н.д. № 901/ 2022 г. на ВКС, ІІ н.о. Касационната жалба на частните обвинители Р. А. Д. и К. А. Д., както и касационният протест на Разградската окръжна прокуратура са процесуално допустими, подадени в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество протестът и жалбата са основателни. Атакуваната нова въззивна присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, което налага цялостната ъ отмяна, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. При повторното разглеждане на въззивното производство не са изпълнени указанията на отменителното решение № 164 от 14.12.2022 г. по к.н.д. № 901/ 2022 г. на ВКС, ІІ н.о. Това е така, защото Разградският окръжен съд и в новия си съдебен състав не е извършил самостоятелна доказателствена и правна оценка на инкриминираните събития, а е преписал с незначителни езикови промени мотивите на предишния въззивен състав, чийто акт е отменен. Отново е описал доводи и искания от въззивни жалби за престъплението по чл. 131 от НК, което не е предмет на разглеждане при второто въззивно производство (с. 12 от мотивите, л. 82 от в.н.о.х.д.). Не е било необходимо и съдът да описва на с. 5-11 от мотивите (л. 75-81 в.н.о.х.д.) предишния въззивен съдебен акт, защото същият е отменен с касационното решение. Фактическата обстановка се отличава от приетата от първоинстанционния съд по това, че са изключени факти, на които е основано осъждането. Във въззивните мотиви отново не е даден отговор на същностния въпрос дали тримата подсъдими са отправили към частните обвинители К. и Р. Д. обидните думи, посочени в първоинстанционната присъда и повдигнати в обвинение за хулиганство. Дължимият доказателствен анализ е заменен с последователен преразказ на показанията на свидетелите. Този преповторен подход показва порочно утвърдена местна практика. Доказателствата не са обсъдени всестранно и пълно, не е направена съпоставка помежду им. Показанията на пострадалите са изключени с довод за противоречия, но такива изрично не са посочени и не са анализирани. Разградският окръжен съд е отдал преимуществено предпочитание на записаните събития от камерата вътре в заведението, а това, което тя не е могла да отрази, поради динамичните промени в поведението на намиращи се в дискотеката лица, както и вербалната комуникация, защото записът е без звук, съдът без основание изключил от предмета на доказване. По този начин е обезличено провокативното поведение на подсъд. Е., описано като такова в първоинстанционните мотиви, неколкократно да опипа по гърба и по задните части свид. Р. Д. и което поведение поставило началото на конфликта между този подсъдим и братът на пострадалата Д. Д., последвалата намеса на останалите подсъдими в конфликта и оказаната помощ на непълнолетния пострадал от двете му сестри. Окръжният съд не е дал оценка на непристойното обръщение на подсъд. Е. към сирийския гражданин Д. Д. „стига си се бутал бе, циганин“, прието като факт по делото (с. 19 от мотивите; л. 89 от в.н.о.х.д.) и не са изследвани подбудите на непълнолетния да удари подсъд. Е., за чийто замах свидетелстват лицата от компанията на тримата подсъдими, но непосочен от свидетелите от другата компания. На формално основание изключил достоверността на показанията на пострадалите и на техните приятели за удара на подсъд. Е. към Д. Д.. Така въззивният съд описал фактическа обстановка с редица неизяснени факти от инцидента и формално проведен, но непълен доказателствен анализ. Описанието на събитията всъщност представя тримата подсъдими за пострадали от побой, нанесен им от двете девойки, сестрите Д., и техният 16-годишен брат, вместо сериозен, задълбочен и правдив анализ на инкриминираните събития, описани в първоинстанционната присъда. Продължението на побоя над пострадалите Д. Д. и неговите сестри пред заведението съдът пренебрегнал и оскъдно описал с думите „навън отново възникнал сблъсък между лица от компаниите на подсъдимите и пострадалите“. Не е изследван и поводът за възобновяване на конфликта отвън, когато отново над Д. Д. бил нанесен побой, а излизайки от заведението подсъд. Е. с ритник в главата му избил втори горен резец вдясно и му причинил сътресение (за причинената средна телесна повреда присъдата на районния съд е влязла в сила). Побоят и обидните изрази пред заведението също са предмет на обвинение, но за тях липсват мотиви. Окръжният съд не е обосновал вътрешното си убеждение, че хулиганското поведение на подсъд. Е. представлява административно нарушение по УБДХ, а не престъпление, и за което го санкционирал с 200 лева глоба. Изложените на с. 35-36 от мотивите (л. 105-106 от в.н.о.х.д.) съображения представляват само теоретични схващания за разликата между дребното хулиганство и съставът по чл. 325 от НК, но липсва убедителен анализ на действията на този подсъдим, на останалите съучастници, на степента на обществена опасност на деянието, както и за липсата на общ умисъл между тях. Съдът не е защитил убедено и категорично тезата си за извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. В изводите си омаловажил инцидента, принизявайки го на „неволни действия“ и „разменени реплики“ между „млади хора, които се веселят и танцуват в шумна среда“, подценил е сериозността на конфликта и накърнените с него обществени отношения. Правните изводи на съда за ниска обществена опасност остават опровергани от продължилото и след процесния инцидент враждебно отношение към пострадалите, данни за което се съдържат в делото. Допуснатите от Разградския окръжен съд процесуални нарушения са съществени, защото са довели до липсата на мотиви и до накърняване на процесуалните права на публичното и на частното обвинение – налице са касационните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, пр. първо от НПК за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт. Обективният, пълноценен и всестранен доказателствен анализ би довел до различни фактически и правни изводи, от изложените в оправдателната присъда на въззивната инстанция. Воден от изложените мотиви касационният съд счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Разградския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4 от 22.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 357/ 2022 г. на Разградския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.