4 Р Е Ш Е Н И Е 166 гр.София, 22.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 11 юни 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1994 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 24.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 56 по описа на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Министерството на правосъдието под вх. № 2117/4.09.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850, район на действие-СГС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да наложи дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител. Частният съдебен изпълнител А. Б. и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: Дисциплинарното производство е образувано по искане с вх. № 2117/4.09.2014 г. на Министерството на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител А. Б. заради твърдения за извършени по изпълнително дело № 20148500400277 три нарушения: 1. В противоречие с чл.428, ал.2 от ГПК частният съдебен изпълнител с поканата за доброволно изпълнение от 5.2.2014 г. не е съобщил на длъжника за наложения запор на трудовото му възнаграждение. 2. В нарушение на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил по делото изпълнителен лист, издаден по друго дело и е изпратил покана за доброволно изпълнение по този изпълнителен лист, въпреки че длъжникът е представил по делото пощенски запис за плащане на сумата по изпълнителния лист. 3. Частният съдебен изпълнител е намалил размера на адвокатския хонорар, без да има такова искане от другата страна, необходимо съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. От събраните по дисциплинарната преписка доказателства се установява, че на същата дата, на която съдебният изпълнител е изпратил призовката за доброволно изпълнение/5.02.2014 г./, той е изпратил и съобщение на длъжника, че е наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Видно от отбелязването на гърба на съобщението, длъжникът не го е получил не по вина на връчителя. Посредством съобщението изискването на чл.428, ал.2 от ГПК да се съобщи на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение и за наложените запори е изпълнено, поради което не е допуснато първото описано в искането нарушение. Съдебният изпълнител не е извършил и второто вменено му с искането на Министерството на правосъдието нарушение. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по гр.д. № 33835 по описа за 2008 г. на СРС за присъждане на 3 030 лв. разноски по делото, дължими от Г. Г. на Д. К.. Присъединен е и втори изпълнителен лист от 5.03.2014 г. по гр. д. № 8590 по описа за 2012 г. на СГС, ГО, ІІ «В» въззивен състав, за 1 500 лв. разноски. Длъжникът действително е представил с молба от 11.02.2014 г. доказателства, че с пощенски запис е превел на кредитора 1 500 лв. и още 700 лв., но от тези доказателства не е било ясно кое от двете задължения е погасил. Ето защо правилно съдебният изпълнител не е уважил веднага молбата за прекратяване на изпълнителното производство, а след като се е уверил, че задължението по втория изпълнителен лист е издължено. Няма допуснато нарушение на изискването на чл.78, ал.5 от ГПК намаляването на адвокатския хонорар да бъде извършено само по искане на другата страна. Според неоспорения протокол по изпълнителното дело от 4.03.2014 г. адвокатът на длъжника е поискал намаление на прекомерния адвокатски хонорар на другата страна. По тези съображения настоящата инстанция приема, че частният съдебен изпълнител не е извършил нарушенията, описани в искането на Министерството на правосъдието, поради което решението на Дисциплинарната комисия да не му наложи дисциплинарно наказание е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Министерството на правосъдието дължи на К. на частните съдебни изпълнители 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 56 по описа на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Министерството на правосъдието под вх. № 2117/4.09.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850, район на действие-СГС. ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на К. на частните съдебни изпълнители сумата 200/двеста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: