О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 гр. София,11.02.2016 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 5062 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 461 от 25.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 427/2015 г. по описа на Апелативен съд - П., ІІ гр.състав, е потвърдено определение № 3357 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 1573/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХV гр.състав. Определението на АС – Пловдив е обжалвано с касационна частна жалба вх.№ 6411 от 11.09.2015 г. на В. Т. К. чрез адвокат М. Г. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правен въпрос Приложима ли е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК при определяне цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Касаторът счита, че въпросът е обусловил волята на съда, като възприетото от въззивния съд становище за неприложимост на посочената разпоредба е формиран в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в приложените Определение № 348 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д. № 156/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 580 от 13.10.2010 г. по ч.гр.д. № 441/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 397 от 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 347 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 308/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. – допълнителен критерий за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима от гледна точка разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК. На основание чл. 130 ГПК препис от касационната частна жалба не е подлежал на връчване на посоченото като ответник по иска лице – Х. Д. Д.. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от В. Т. К. против Х. Д. Д. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД с мотив, че не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса, която в подобни случаи следва да се определя съобразно общото правило на чл. 71, ал. 1 ГПК, а не съобразно специалното такова по чл. 71, ал. 2 ГПК. С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че формулираният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос има изискваното с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което обосновава наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и допълнителен критерий за селектиране на касационната частна жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК при определяне цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - цитираните в изложението и приложени от касаторката определения на ВКС, която се споделя и от настоящия състав на съда. Прието, е че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК следва да се тълкува корективно - съобразно действителната воля на законодателя, като се прилага и за всички облигационни искове, при които цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, към който именно препраща разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Атакуваното определение противоречи на тези задължителни постановки, поради което следва да бъде допуснато неговото касационно обжалване. По съществото на частната касационна жалба: С исковата си молба В. Т. К. е заявила претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с цена на иска (съобразно издадената на 13.05.2015 г. данъчна оценка) 75 583,80 лева. При предявяване на иска на 23.04.2015 г. тя е представила и документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 774,70 лева – за образуването на делото и за 3 бр. удостоверения. Посочената сума е достатъчна, за да се приеме, че К. е изпълнила задълженията си по чл. 71, ал. 2 ГПК (възлизащо на сумата 755,84 лева) и по чл. 71, ал. 1 ГПК вр.чл. 23, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (общо 15 лева за трите удостоверения). По тази причина не е било налице основание да се изисква довнасяне на държавна такса за разликата над сумата 755,84 лева, съответно - за връщане на исковата молба в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК вр.чл. 128, т. 2 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определенията на апелативния и окръжния съдилища са неправилни, поради което следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 461 от 25.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 427/2015 г. по описа на Апелативен съд - П., ІІ гр.състав. ОТМЕНЯ определение № 461 от 25.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 427/2015 г. по описа на Апелативен съд - П., ІІ гр.състав, както и потвърденото с него определение № 3357 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 1573/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХV гр.състав. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив, ХV гр.състав за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: