Р Е Ш Е Н И Е №.620 гр. София, 17 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 678/2010г. Производството е инициирано по искане на осъдения И. З. за възобновяване на НОХД №446/2007г., по описа на Районен съд /РС/ – Асеновград и на ВНОХД №1436/2010г. на Пловдивски окръжен /ОС/, и отмяна на обявения и влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В депозираното искане се визират нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. Очертаната позиция се мотивира с подробни съображения за пороци в реализираната от съдебните инстанции дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствата, довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения и на негодни доказателствени средства. Поставя се акцент на повърхностното и изолирано обсъждане на обясненията на Н. Д., индициращи на „оговор” спрямо З. и на липсата на доказателствена стойност на приложените по делото разпечатки от мобилните оператори, и на приобщените протоколи за доброволно предаване и за проведено изследване по мирисови следи. Обстойно се обосновава обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните деяния по чл.346, ал.2, т.т.1, 3 и по чл.195, ал.1, т.т.2, 4, 5 от НК. В подкрепа на лансираната теза се излагат аргументи, сочещи че И. З. не е присъствал при отнемането на процесния автомобил „Ауди” от Д.; управлявал го е с ясното съзнание, че последният притежава ключ за него и носи съответната отговорност; и е бил ръководен в тези си прояви единствено от желанието да участва в организираното състезание. Обръща се подчертано внимание на твърдяното, че посегателството против собствеността е извършено без предварително сговаряне на участниците и при отсъстващо намерение за своене на чуждите движими вещи, които били взети по „благородни” подбуди - да не бъдат похитени от трети лица и впоследствие да се върнат на техния притежател /Т. М./. Развиват се и доводи за възможна съпричастност на осъдения Н. Д. и на пострадалия М. към опит за застрахователна измама. Релевират се бланкетни оплаквания за несправедливо санкциониране на И. З., логическо следствие от претендираната невиновност. В съдебно заседание на 07.12.2010г. осъденият З. се явява лично и изрично декларира отказ от участие на упълномощен адвокат. В своя защита същият заявява, че е невинен, като предлага собствена трактовка на значимите за обвинението и за неговата личност факти. Прокурор при ВКП мотивира убедително заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №55 от 08.12.2009г., постановена по НОХД №446/2007г., А. районен съд е признал И. И. З. за виновен в извършено на 06.02.2007г., при условията на съучастие[населено място] Д. престъпление по чл.346, ал.2, т.т.1 и 3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4 от НК и го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и на лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА. Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и за осъществено на 07.02.2007г. в[населено място] бани престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.т.2, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК за включените в реалната съвкупност престъпни посегателства първостепенният съд е определил едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, с отложено изпълнение за тригодишен изпитателен срок, към което присъединил наказателната санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Присъдата е влязла в сила след обявяване на въззивно решение от 27.05.2010г. на П. ОС, като спрямо нея са приложими правните норми на Глава тридесет и трета от НПК . Искането на осъдения З. е неоснователно. Съдебните инстанции при съблюдаване на визираните в чл.чл.13, 14 и 107 от НПК предписания са реализирали необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина в наказателното производство. След обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства, и въз основа на прецизен анализ на доказателствата по делото, формирали своето вътрешно убеждение по основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираните престъпления и тяхното авторство. Конкретиката на осъществената от И. З. и Н. Д. неправомерна дейност е очертана при задълбочена интерпретация на доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на осъдените лица, показанията на изслушаните свидетели и писмения доказателствен материал, и проверена с изготвените съдебни експертизи. Същата сочи на безспорна установеност на противозаконното отнемане на лек автомобил, марка „Ауди”А 4, с рег.№РВ 0844 ВА, собственост на Т. М., паркиран на инкриминираната дата пред автосервиз „Мепекс”, държан от [фирма] и находящ се в[населено място], кв.”Х. С.”,и на съпричастността на двамата младежи към престъпния акт. Категорично доказани са и последващите прояви на З. и Д., свързани с кражбата на 2 броя тонколони, марка „П.”-ТS А6921, СД плеър ”П.” ДЕМ30МР, 4 броя лети джанти, 4 гуми ”Пилот Примаси” и 2 броя задни стопове от технически авариралото моторно превозно средство, и с причинените му повреди, изразяващи се в счупване на двата фара, ляв преден мигач, предна декоративна решетка и предно обзорно стъкло. В контекста на изложеното несъстоятелни са доводите на защитата за превратно и фрагментарно тълкуване на обясненията на осъдения Д., и за демонстрирана тенденциозност и еднопосочност при тяхната оценка. Депозираното от Н. Д. при разпита му на 14.02.2007г. от съдия в хода на досъдебното разследване и пред РС-Асеновград в съдебната фаза на наказателното производство е подложено на внимателен коментар, като описаната в рамките на този способ за доказване фактология, коректно и професионално обсъдена съгласно изискванията на процесуалния кодекс. Съдържимите се в посоченото гласно доказателствено средство фактически данни са ценени съобразно техния източник и статуса му в наказателния процес,при отчитане на характеризиращите ги правдивост, последователност и логичност, и в съответствие със съществуващата корелация с останалите доказателства, събрани чрез свидетелските показания на Ч. А., Т. М., И. И., Н. С., В. А., Т. К., Г. Б., П. А., Й. К., Т. К., С. Д., И. З.,и приложените писмени разпечатки от мобилните оператори, протоколи за оглед и за доброволно предаване. Изведеното заключение опровергава лансираната теза за „оговор” спрямо конституирания в процесуалното качество на подсъдим - И. З.. Настоящият състав не споделя и оплакванията за доказателствена негодност на писмения материал, създаваща непълнота в подкрепящите обвинението за инкриминираните престъпления данни и предпоставяща постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Приобщените по делото разпечатки от мобилните оператори, представляват приложения към изисканите от първоинстанционния съд справки от [фирма] и Б. Г., които надлежно оформени, подписани от съответните длъжностни лица и скрепени с печат са официални документи с удостоверителен характер, включени в лимитираната от чл.127 от НПК категория доказателствени средства. Те установяват съществуването на определени факти - дали конкретни телефонни номера и абонати са в номерационното пространство на дружествата, кои са техните ползватели, какви входящи и изходящи обаждания са били провеждани от тези телефони и обслужващите ги клетки, като за посочените обстоятелства имат доказателствена стойност. Писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК са и инкорпорираните по делото протоколи за доброволно предаване, към които процесуалният закон не предявява специални изисквания за форма и съдържание, респективно за спазена процедура при изготвянето им. Инкорпорираните по делото писмени актове отразяват извършените от осъдените лица и от свидетеля Ч. А. на 13.02.2007г. действия по предоставяне на вещите, предмет на инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1, т.т.2, 4 и 5 от НК, и обективират характеристиките на съставена от разследващия досъдебен орган разписка. Словно материализираните в протоколите фактически данни индицират на местонахождението на отнетите от процесния автомобил части и аксесоари, и анализът на същите в кореспондираща връзка с обясненията на Н. Д. и И. З., свидетелските показания и протоколът за оглед от 09.02.2007г., доказват съпричастност на осъденото лице към неправомерните посегателства. Очертаната позиция не се разколебава от акцентираната липса на доказателствена сила на направените от лицата устни волеизявления при документираното доброволно предаване. Процесуалният кодекс предвижда изрични доказателствени способи - разпити в качеството на обвиняеми /подсъдими/ или на свидетели, и лимитира нормативен регламент от гласни доказателствени средства в чл.115-124 от НПК за установяване на съдържимите се в подобни твърдения обстоятелства, което е пренебрегнато от съдебните инстанции. Последното обаче не променя констатациите за обоснованост на приетите в атакуваната присъда фактически положения и за законосъобразност на правните изводи. Съмнения в доказателствената обезпеченост на обвинителната теза не внасят и възраженията на осъдения, свързани с приобщаването на протокола за проведено изследване по мирисови следи към доказателствената маса, независимо че ВКС се солидаризира с изразеното принципно несъгласие. Първостепенният и въззивен състав са кредитирали като годно доказателствено средство за съпричастността на И. З. към престъпното деяние по чл.346, ал.2, т.т.1 и 3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4 от НК и изготвеният на 15.03.2007г. протокол за одорологическо изследване на веществени доказателства, който е ценен поотделно и в съвкупност със заявеното от разпитания свидетел А. /водач на обученото за целта куче/ относно начина на извършване на експеримента и резултатите от него. Подобен доказателствен подход дерогира изчерпателността на визираните в процесуалния кодекс способи и средства за доказване. Действително натрупаният в криминалистиката опит показва, че специално обучени кучета реагират при сравнение на миризмата, иззета от вещ и миризмата на човешко тяло, като тяхната реакция се ползва за установяване на идентичност или сходство. Провеждането обаче на такова действие - експеримент не съставлява законноустановен способ за събиране и проверка на доказателства по смисъла на чл.136, ал.1 от НПК и същото може само да насочи разследването на извършените престъпления с оглед формирането на различни работни версии, но не и да послужи като източник на доказателства за авторството на престъпното посегателство. Наистина доктрината и съдебната практика приемат, че мирисовите следи имат веществен характер и могат да бъдат обект на научна експертиза, когато се обвързват с изследването на предмет, представляващ събрано в съответствие с изискванията на НПК веществено доказателство. Такъв характер и съдържание не притежават коментираните протоколи за одорологическо изследване, които не инкорпорират белезите на експертно заключение. Те отразяват извършването на експеримент, основан на сензорите на обученото куче, определящи индивидуалната принадлежност на миризмата, без да се използват специални знания и да се предлагат научни методи за проверка достоверността на резултата. При коректно изпълнение на предписаната от Методиката на М. - НИКК процедура, проведеното изследване по мирисови следи може да бъде приобщено към доказателствения материал по делото само и единствено чрез назначена и изслушана съдебна одорологическа експертиза. Развитието на съвременната наука позволява хабилитиран в областта на криминалистиката специалист да изпълни задача по идентификация на миризма чрез използване на куче, ако е в състояние да даде пълен, ясен и обоснован отговор на въпросите - дали миризмата на човешкото тяло е строго индивидуална за всяка отделна личност и какъв е възможният процент повторение от гледна точка на научната статистика; какъв е механизмът на оставяне на следи от мирис при допир до предмет; за колко време се запазват същите и способите за тяхното изземване и съхранение; кои са биологическите качества, даващи възможност на кучето да реагира на миризми с оглед установяване на съвпадение между тях; каква е статистическата възможност за неточност; и има ли значение дали миризмата е иззета от предмет, който е бил в контакт с повече лица.1 Предложената от експерта убедителна аргументация, интерпретирана във взаимовръзка с депозираните от разпитания като свидетел участник в експеримента показания за предварителната подготовка на оперативното мероприятие по разпознаване на мирисови следи от кучета и фактическото му провеждане; за обстоятелствата досежно броя на използваните кучета; как са били обучени и в какво се е изразила реакцията им, предпоставя инкорпориране на резултата от одорологическото изследване към доказателствения материал, с последваща преценка от решаващия орган. Изискуемите се процесуално-следствени действия не са реализирани от съдебните инстанции, без това да е довело до недоказаност съпричастността на И. З. в извършване на престъпното деяние по чл.346 от НК. Авторството на осъщественото противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство с намерение да бъде използвано намира доказателствена опора в обясненията на Н. Д., в показанията на свидетеля Ч. А. и в приложените писмени разпечатки, като то не се оспорва и от осъдения З., който в съдебно заседание на 14.11.2008г., при разпита му пред РС-Асеновград не отрича да е „карал„ процесния автомобил „Ауди ” в инкриминираната нощ. ____________________________________________________________________________________________________________ Р590/11.11.2003г. по н.д.507/2003г. на І-во н.о. и Р№143/13.04.2009г. по н.д.№101/2009г. на ІІІ-то н.о. на ВКС на РБ Предметът на доказване, лимитиран от чл.102 НПК е предопределен от обвинителната теза, като той може и следва да бъде обезпечаван с нормативно предвидените в процесуалния кодекс способи и източници. В очертаните от прокурора рамки, основният факт - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и другите релевантни за наказателната отговорност обстоятелства се установяват чрез всички допустими, относими и необходими доказателства. Законодателят не абсолютизира определени доказателствени средства, детерминирайки предварително тяхната доказателствена сила, придавайки им уникалност и неповторимост. При пороци в доказателствата, обуславящи липса на процесуална стойност, правните последици се свеждат до изключването им от доказателствената маса. След задълбочен анализ на приложения в хода на наказателното производство доказателствен материал, в изпълнение на възложените от чл.13,14 и чл.107 от НПК задължения, съдът е оправомощен да формира своето вътрешно убеждение, и да изгради фактическите си и юридически изводи за инкриминирания акт, правната му квалификация и неговото авторство, като при доказаност на обвинението чрез останалите използвани способи и източници, правно незначима е процесуалната негодност на изключените от доказателствената съвкупност средства. При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, настоящият състав не констатира и претендираното грубо несъблюдаване на материалния закон, с обоснованата от това несправедливост на наложените наказателни санкции. Неправомерното поведение на И. З. на 06.02.2007г. се субсумира от особената норма на чл.346, ал.2, т.т.1 и 3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1,т.4 НК,криминализираща престъпление, насочено срещу охраняваните от Глава единадесета, Раздел ІІ на НК, обществени отношения. Хронологическата последователност на безспорно доказаните факти, сочещи на проведени в навечерието на инкриминираната нощ множество обаждания между осъдените лица, инициирани от З.; привеждането в движение от Д. на притежавания от Т. М. л.а. ”Ауди А 4” и местонахождението на И. З. в близост до автосервиз „Мепекс”, където изчаквал приятеля си в тайно взетия от своя родител „М.”; съвместното им придвижване с колите до Нареченски бани; и последващото управление на процесния автомобил от И. З. в селото /правейки с него всевъзможни маневри/, очертава задружна престъпна дейност по прекъсване владението върху чуждо моторно превозно средство, без изискуемото се съгласие на собственика, и установяване на фактическа власт от извършителите на противозаконното отнемане, при общност на умисъла и с ясно манифестирано намерение за ползване на автомобила. В рамките на извършеното в съучастие посегателство, със съответен каузален принос на съпричастните лица при осъществяване на визираните в чл.346 от НК признаци на изпълнителното деяние, релевираното оплакване, че осъденият З. не е присъствал на местопрестъплението в момента на привеждане в движение на моторното превозно средство от Н. Д., не обосновава обективна престъпна несъставомерност. Юридически неиздържани са и доводите на защитата за липса на изискуемите се от материалноправната разпоредба субективни измерения на инкриминираното престъпление, мотивирана с наличното у И. З. желание да участва с отнетия чужд автомобил „Ауди А4”, в организираното от осъдените лица състезание. Деянието е осъществено при пряк умисъл, когато извършителят съзнателно се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при които хипотези целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира последната. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на престъплението, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи от деянието. Подобни са очертаните обстоятелства, които не изключват умишлено виновно поведение на осъдения З.. В съответствие с възприетата и доказателствено обезпечена фактология са и изводите на съдебните инстанции за консумиран от И. З. престъпен състав на чл.195, ал.1, т.т.2, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1НК. Инкриминираните прояви на 07.02.2007г. обективират участие на осъденото лице в противоправно посегателство срещу охраняваната от закона собственост на пострадалия М., чрез действия, реализирани при условията на предварително сговаряне и изразяващи се в демонтиране на частите и аксесоарите на чуждото моторно превозно средство / 2 броя тонколони, марка „П.”-ТS А6921, СД плеър ”П.” ДЕМ30МР, 4 броя лети джанти, 4 гуми ”Пилот Примаси” и 2 броя задни стопове/ чрез крик и гаечни ключове, с които се снабдили от работилницата на близък родственик на Д., намираща се в А., след вземане на решение за извършване на кражба; натоварване на инкриминираните предмети; транспортирането им с автомобила на свидетеля А. до[населено място]; и последващото им разпределение между съпричастните към деянието лица. Изложеното, преценено с оглед изискванията за доказаност с висока степен на интензитет, и интерпретирано в кумулативна даденост със субективното отражение на очертаните обективни характеристики в съзнанието на автора на престъпното деяние предпоставя неоснователност на възраженията на осъденото лице за невиновност. Лансираните твърдения за съществуващи „благородни” подбуди у похитителите и намерения за връщането на инкриминираните вещи на техния притежател звучат несериозно в аспекта на инкорпорираната доказателствена съвкупност. Установяваща естеството на поведенческите прояви на извършителите и избирателното им отношение към инкриминираните предмети в обсега на неправомерния акт; и очертаваща бездействието на З. и Д. за информиране на собственика на обявения за издирване автомобил и укриването на процесните вещи на места, препятстващи тяхното намиране, същата индицира на съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност, изпълваща съдържанието на пряк умисъл като форма на вина. В противоречие с буквата и духа на закона, и несъответна с доказаните по делото факти за отсъстващи данни относно застраховка „А.” на противозаконно отнетото и обект на посегателство при последващата кражба на авточасти моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди”А4, с рег.№РВ 0844 ВА, е предявената с искането защитна теза за възможна съпричастност на осъдения Н. Д. и на пострадалия М. към опит за застрахователна измама, изключваща наказателната отговорност на З. за инкриминираните престъпления и предпоставяща оправдаване. Основен елемент на пледоарията на процесуалния представител на осъдения пред първостепенния съд и на подадената пред въззивната инстанция жалба, същата е подложена на задълбочена преценка в обстоятелствената част на постановената присъда и коментирана подробно нейната неоснователност. Предложената убедителна аргументация е възприета със словно-лаконични, но категорични мотиви във въззивното решение, поради което и настоящият касационен състав не счита за нужно обстойното й възпроизвеждане. В пределите на извънредния контрол, лимитиран от посочените касационни основания, ВКС не намира за необходимо да удовлетвори и декларативно очертаната претенция за явна несправдливост на наказанието. Осъденият З. не визира аргументи, допринасящи за изясняване на обективираното волеизявление и с процесуалното си поведение, последващо искането за възобновяване, с което създава обективна невъзможност за обсъждане на релевираните оплаквания с нужната конкретика. Логическа последица от изразената позиция е заключението, че определените при условията на чл.54 от НК минимално предвидени в закона наказателни санкции за включените в реалната съвкупност престъпления по чл.346, ал.2, т.т.1 и 3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4 от НК и по чл.195, ал.1, т.т.2, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК, и наложеното при съблюдаване изсикванията на чл.23, ал.1 от НК общо наказание, са съответни на тежестта на престъпните деяния и кумулираните в тях квалифициращи обстоятелства, съобразени с личността на извършителя и с предвидените цели в чл.36 от НК Мотивиран от изложената аргументация настоящият касационен състав счита, че искането на И. З. за отмяна или ревизия на обявения по НОХД№ 446/2007г. на РС-Асеновград и влязъл в сила съдебен акт, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425 ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. З. за възобновяване на НОХД №446/2007г., по описа на Асеновградски РС и на ВНОХД №1436/2010г. на ОС-Пловдив, и за отмяна или изменение на постановената и влязла в сила присъда №55 от 08.12.2009г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.