Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

Гр. София, 09 януари 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря
и след становище на прокурора от ВКП М. Бенчев като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 1001/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1, вр.чл.37, ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Окръжен съд - гр. Кюстендил и Софийски Градски съд, по повод разглеждането на н.о.х.д. № 542/22 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил.
В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Софийски Градски съд /СГС/ по съображения, че престъплението, предмет на делото е довършено в чужбина, на територията на /държава/ и досъдебното производство е довършено в съдебния район на СГС. Отделно сочи, че подсъдимият по делото А. Б. е чужд гражданин, независимо от адресната му регистрация в [населено място], поради което е налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.1 от НПК, която изключва приложението на т.2 от ал.1 на същата разпоредба.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното:
Съдебното производство по делото е образувано първоначално пред Специализиран наказателен съд /СНС/ като н.о.х.д. № 1371/2016 г. С разпореждане на съдията-докладчик от СНС е прекратено съдебното производство по същото дело, на осн. пар. 49 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, /обн. ДВ 32/2022 г./ и делото е изпратено по подсъдност на СГС.
С разпореждане на съдията-докладчик от СГС № 1776/04.10.2022 г. съдебното производство по образуваното пред СГС н.о.х.д. № 3040/2022 г. е прекратено, поради липса на местна компетентност и е изпратено на ОС-гр.Кюстендил по подсъдност, на осн.чл.37, ал.1, т.2 от НПК. Изложени са съображения, че част от престъпленията, за които е образувано наказателното производство са извършени в чужбина / държава/ в съучастие от български и чужд гражданин, които са с местоживеене в страната, поради което компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира тяхното местоживеене, а именно – ОС – гр. Кюстендил.
Съдията-докладчик по образуваното пред ОС – гр. Кюстендил н.о.х.д. №542/22 г. е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС, като е повдигнал спор за подсъдност със СГС. Мотивирал е становището си с това, че едно от престъпленията, предмет на делото е извършено в чужбина от български гражданин в съучастие с чужд гражданин, което определя приложимата разпоредба за определяне на подсъдността – чл.37, ал.1, т.1 от НПК. Отделно се е позовал на текста на 37, ал.1, т.3 от НПК, който също е намерил за приложим, поради това, че досъдебното производство по делото е довършено от Специализираната прокуратура, която е била със седалище в [населено място].
ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е СГС. В текста на чл.37, ал.1 от НПК се съдържат три хипотези за определяне на местната подсъдност на дела за престъпления, които са извършени в чужбина. Приложимата хипотеза по т. 1 и т. 2 е в зависимост от това дали престъплението е извършено от български гражданин/ни с местоживеене в един и същ съдебен район или от чужд гражданин /самостоятелно или в съучастие с български гражданин/. Третата хипотеза на т.3 от ал.1 на чл.37 от НПК намира приложение, само в случай, че не са налице условия за прилагане на първите две.
В конкретният случай, наказателното производство по делото е образувано и се води срещу срещу пет подсъдими лица, четирима български граждани и един чужд гражданин, подсъдимият А. Б., който е албански гражданин, за извършени от тях множество престъпления, част от които са извършени и/или довършени в чужбина, на територията на /държава. Чуждият гражданин, А. Б. е предаден на съд за това, че е извършил тези престъпления в съучастие с подсъдими, които са български граждани.
При тези данни от обстоятелствената част на обвинението, която е определяща за подсъдността – престъпления, извършени в чужбина в съучастие от български и чужд гражданин е налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.1 от НПК, съгласно която делото е подсъдно на СГС.
Хипотезата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК не намира приложение, поради липса на изискуемите в текста предпоставки, а именно престъплението да е извършено само от български граждани / при съучастие с местоживеене в района на един и същ съд/, без в него да е участвал чужд гражданин. Чл.37, ал.1, т.3 също е неприложима, тъй като тази хипотеза възниква само ако не са налице предпоставките на първите две, т.е. може да се разглежда алтернативно, а не и кумулативно с хипотезите по чл.37, ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В случая обстоятелството, че преди закриването на СНС делото му е било подсъдно, понастоящем е ирелевантно за определянето на местната подсъдност, тъй като компетентността на СНС е била по родов признак, съобразно вида на престъпленията, предмет на делото, които са били подсъдни на специализираните съдилища и не касае настоящия спор, който е за териториална компетентност на съдилища от един и същ ранг.
С оглед изложеното, местно компетентен съд, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от НПК е СГС, който следва да разгледа и реши делото по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1, вр, чл.37, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 542/22 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил на СГС по компетентност за разглеждане и решаване по същество.
Определението е окончателно
Препис от определението да се изпрати на ОС – гр. Кюстендил за сведение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: