3 Р Е Ш Е Н И Е № 294 [населено място], 10.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря З.Я. като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 574 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 10.05.2010г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, постановено по гр.д. №10890/2009г., с което е оставено в сила решение от 03.06.2004г. по гр.д. № 22110/2003г. на Софийски районен съд, 46 състав за отхвърляне на жалбата на В. С. Б. срещу решение № 430 от 13.10.2003г. на ОСЗГ „П.”, с което на наследниците на И. Л. Б. е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ * кв.м., четвърта категория в строителните граници на С., м. „Ч.” , съставляваща имот № *, к.л. * по кад. план от 1939г. Жалбоподателят В. С. Б. поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за признаване правото на възстановяване на собствеността. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие - П. не е представил писмен отговор. Н. другар на жалбоподателя С. Н. Б. намира жалбата за основателна. С определение № 649 от 22.06.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му с оглед на това дали Софийски градски съд е бил родово компетентен да се произнесе по жалбата срещу решение на Софийски районен съд в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното: Производството пред Софийски районен съд, 46 състав по гр.д.№ 22110/2003г. е образувано на основание чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по подадена от В. С. Б. и С. Н. Б. жалба срещу решение № 430/13.10.2002г. на ОСЗГ-П., постановено по преписка по заявление вх.№430/29.02.1992г., с което на наследниците на И. Л. Б. е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи/възстановими/ реални граници на нива от * дка, находяща се в землището на С., м."Ч.", съставляваща имот №*, кад. лист №* по кад. план от 1939г. С решение от 03.06.2004г. районният съд е отхвърлил жалбата по съображения, че е налице влязла в сила заповед по чл.11, ал.4 във вр. с чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ, от която е видно, че цялата нива е застроена. Срещу решението на СРС е била подадена касационна жалба от В. С. Б. с вх.№1037106 на 18.09.2009г., по която е било образувано гр.д.№10890/2009г. на Софийски градски съд. Последният с решение от 10.05.2010г.е оставил в сила решението на СРС, считайки че е обвързан от влязлата в сила заповед и без да кредитира приетото по делото заключение на техническа експертиза, което сочи свободна от застрояване площ от * кв.м. По повод подадена от В. Б. касационна жалба срещу последното решение е възникнал спор за подсъдност между Върховния касационен съд и Софийския административен съд, който е разрешен с определение № 37 от 26.05.2011г. по адм.д. № 18/2011г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В определението се приема, че компетентен да се произнесе по касационната жалба е Върховният касационен съд. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ жалбите срещу решенията на Общинските служби по земеделие се разглеждат от районния съд по местонахождението на имота. Постановените от районния съд решения подлежат на касационен контрол пред съответния административен съд по реда на А. кодекс. В този смисъл е §117, т.1 от ПЗР на АПК, с който се променя чл.14, ал.3, изр.5 ЗСПЗЗ считано от 01.03.2007г. Следователно подадените след посочената дата касационни жалби срещу решения по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ следва да се разглеждат от административните съдилища. Съответно ако такава жалба бъде разгледана от окръжен съд било по реда за въззивното, било по реда за касационното производство, то постановеното решение е недопустимо поради липса на компетентност. По касационната жалба. В съответствие с изложеното обжалваното решение на Софийски градски съд се явява недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Подадената от В. С. Б. жалба срещу решението от 03.06.2004г. на СРС, 46 с-в по гр.д.№22110/2003г. има характер на касационна такава и към момента на подаването й - 18.09.2009г. разглеждането на тези касационни жалби е от компетентност на административните съдилища. Ето защо Софийски градски съд не е бил родово компетентен да се произнесе по жалбата нито като въззивна, нито като касационна инстанция и съответно постановеното от него решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Компетентен да разгледа жалбата, подадена след 01.03.2007г., е Административни съд С. град, на когото следва да се изпрати делото. Водим от горното и на основание чл. 290, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 10.05.2010г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, постановено по гр.д. №10890/2009г. ИЗПРАЩА делото на Административен съд София-град по компетентност за разглеждане на подадената от В. С. Б. касационна жалба вх.№1037106 на 18.09.2009г. срещу решение от 03.06.2004г. на Софийски районен съд, 46 с-в по гр.д.№22110/2003г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: