Р Е Ш Е Н И Е № 43 Гр.София, 31 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 3001/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл..422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 91/ 22.11.11 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д.225/11 г., ОС-Разград е потвърдил присъда № 41/23.08.11 г., постановена от РС-Кубрат по Н.О.Х.Д.228/11 г. С последната осъденият Л. С. И. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б, ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, както и глоба от 100 лв. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание по присъда, постановена по Н.О.Х.Д. 111/ 10 г.по описа на РС-Кубрат, в размер на 8 месеца, с решаване това наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В законоустановения шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /22.11.11 г.-06.12.11 г./ е постъпила молба-искане от осъдения чрез неговия защитник, с релевирани оплаквания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се делото да бъде възобновено, да бъдат отменени решението и присъдата на съдилищата по същество и осъденият-да бъде оправдан или алтернативно-производството да бъде върнато за ново разглеждане пред първата инстанция. В съдебно заседание пред ВКС И. и неговият защитник поддържат искането с отразените в него основания. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и заложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в производство като настоящото, намира за установено следното: Основното обстоятелство, по което се спори, е свързано с неотговаряне на осъществените от медицинското лице в центъра по Спешна медицинска помощ в гр. К. действия, с актуалната за процесното дело Наредба № 30/ 27.06.01 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Възражения в тази насока са правени пред втората инстанция. Те основателно не са били приети за довеждащи до различно решаване на делото по същество, макар и съображенията да са различни от тези,които ВКС ще изложи. ОС- Разград е отговорил на всички доводи, отправени до него и категорично не може да бъде споделено изложеното в искането твърдение,че липсват мотиви, от които да се разбере становището на този съд и следователно е нарушено правото на осъдения на защита. Отделен е въпросът дали приетите съображения удовлетворяват защитната позиция. Такава теза е лансирана, макар и абсолютно декларативно, и що се касае до мотивировката на първата инстанция, но също е несъстоятелна. РС-Кубрат е отговорил на всички относими към изготвянето на първостепенен съдебен акт изисквания и липсата на мотиви не е порок на постановената от него присъда. На л.15 и 16 от ДП е приложен протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, приложение № 2 към чл.6, ал.2,параграф 4 от допълнителните и заключителни разпоредби на Наредба № 9 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС /Д.В-к,бр.62 от 80 г./. Няма никакво съмнение,че към процесния момент-20.08.11 г.-актуална е Наредба № 30 от 2001 г., спомената по-горе, и съгласно нея се изготвя протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, а не изискваният по старата наредба протокол за медицинска експертиза. Преди обаче да отговори дали станалото повлиява съществено върху реда за вземане на кръв за изследване на пияно състояние от подсъдимия-водач на МПС, до степен същото да бъде изключено от годната за ценене доказателствена съвкупност, трябва да се постави друг проблем. Съгласно чл.8 от цитираната Наредба № 30, лекарят или медицинският специалист са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез съответен документ за самоличност. Съгласно чл.10 от същата, при освидетелстването лекарят описва поведението, общото психично и соматично състояние на лицето и т.н. и вписва резултатите от изследването в протокол за медицинско изследване /приложение №2/. Съгласно чл.11 от Наредбата, след медицинско освидетелстване се взема кръв за химическо изследване. Прегледът на посочените разпоредби навежда на извод, че проверка самоличността на освидетелстваното лице и вземането на кръв от същото, могат да бъдат извършени както от лекар, така и от медицински специалист. Еднопосочно обаче е решен въпросът с това, че самото освидетелстване се извършва от лекар. Процесното такова е осъществено от фелдшер. Именно то се оспорва в искането, като се набляга на обстоятелството, че е извършено от некомпетентно лице. ВКС не може да се съгласи, защото съгласно Наредба № 1 от 08.02.11 г.за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, издадена от Министерството на здравеопазването и изменена с Д.В-к, бр.50 от 01.07.11 г., чл.7,т.3, б.а – фелдшерите могат да извършват медицински дейности и здравни грижи, включващи подготовка и извършване на долекарски медицински преглед в лечебно заведение за извънболнична помощ, в център за спешна медицинска помощ....., в случаите, когато пациентът не може да бъде прегледан от лекар, чрез снемане на анамнеза, статус......, поставяне на предварителна /работна/ диагноза на база симптоматиката, обективното състояние и лабораторните изследвания на болния; не се допуска самостоятелен преглед и назначение на лечение на деца до 3-годишна възраст освен при състояния, пряко застрашаващи живота на детето. Почти буквалното цитиране на сочената разпоредба не е самоцелно. То се налага заради приравняването, видно от казаното, на фелдшерите, на лекари в центровете за Спешна медицинска помощ, при наличие на посочените по-горе обстоятелства. Третираната норма е приложима към 20.08.11 г. и следователно не е имало пречка фелдшерът, каквато е направилата дължимия от лекар медицински преглед В. А., да осъществи вменените й по надлежен ред функции, доколкото Наредба № 1 й дава права като на лекар, когато не присъства такъв. Тъй като липсата на лекар в конкретния казус се не се оспорва, изискванията на чл.8 от Наредба № 30, и по специално тези по чл.8, са попълнени. Оттук насетне, при този ход на размишления, може да се стигне до извод, че обсъжданото лице е било компетентно да извършва всички действия, относими към проверка на самоличността и вземане на кръв на осъдения, извън преценката за освидетелстването. В светлината на коментираното, що се касае до посоченото вече изготвяне на експертиза по силата на старата Наредба,неважаща към момента на извършване на деянието, безспорно е допуснато нарушение. Важно е обаче дали то е до такава степен съществено да повлияе на процеса на констатиране на пияното състояние на осъдения по начин, че да дискредитира същото. Отговорът на поставения въпрос е отрицателен. И това е така, защото съдържанието на изяснимите и по старата, и по новата наредба обстоятелства, на практика е еднакво, въпреки чисто формалното различие на наименованието на изследването и акта, въз основа на който то се издава. Ето защо, установяването на пияното състояние на осъдения, извън факта на ясното потвърждаване на управление на процесния мотопед от негова страна, се приема за несъстоятелно да е осъществено по ненадлежен ред. В този контекст, трябва да се отбележи, че приложеното към второ-инстанционното производство решение № 218/13.05.09 г.,постановено от ВКС, 2 н.о.по К.Н.Д.162/09 г., въобще не е свързано с фактология като процесната и не може да бъде основа за преценка за оправдаване на осъдения. В смисъл на изложеното, нито са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.348,ал.1,т.2 НПК,нито пък е допуснато нарушение на материалния закон, с осъждане на И.. Относно релевираното в искането основание за явна несправедливост на наложеното наказание по силата на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, същото е немотивирано и върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира за нужно да го обсъжда, още повече,че е приложено минималното по размер наказание за лишаването от свобода, визирано въобще в наказателния закон. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.228/11 г.п о описа на РС-Кубрат, В.Н.О.Х.Д.225/11 г.по описа на ОС-Разград Л. С. И. за възобновяване на посочените производства. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/