1 O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230 [населено място] , 30.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 711/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Д. П. срещу Определение № 81 от 02.02.2022г. по в.ч.т.д. № 716/2021г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено Определение № 1477 от 10.11.2021г. по т.д. № 772/2021г. на Окръжен съд - Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на производството, като изразява несъгласие с приетото, че наследник може да замести пострадал само при вече започнал и висящ процес, но не и да предяви иск за заплащане на обезщетение за причинените на наследодателя му неимуществени вреди, с оглед строго личния характер на претенцията. Твърди, че не е налице основание за прекратяване на делото, тъй като ищецът е заместил наследо- дателя си в инициираното от последния рекламационно производство, чието законно продължение се явява съдебното такова, т.е. личната преценка дали дадено действие му е причинило неимуществени вреди и какъв е размерът на тези вреди, вече е направена от наследодателя. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните процесуалноправни въпроси: „Легитимиран ли е процесуалноправно наследникът да предяви пряк иск по чл.432 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от наследодателя му в хипотезата, в която увреденото лице е починало след като е предявило писмената си претенция към застрахователя по реда на чл.380 КЗ и в какъв срок от смъртта на първоначалния си носител на правото следва да бъде предявен този иск?“ Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Производството е прекратено преди връчване препис от исковата молба и конституирането на насрещна страна, поради което препис от жалбата не е връчван по чл.261,т.1 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК, съответно не е постъпвал отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на липсата на спор в теорията и съдебната практика по въпроса, че право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, има само пряко засегнатото от това увреждане лице, и само в случай на смърт от непозволеното увреждане, за вредите от смъртта, право на обезщетение имат неговите наследници. Посочено е, че претенцията за неимуществени вреди е строго лична, предявяването й е резултат на преценка на самия увреден и която може само да бъде продължена от наследниците по силата на законово процесуално правоприемство в хипотезата, когото при висящност на процеса ищецът е починал. Образуваното от наследодателя на ищеца рекламационно производство приживе през застрахователя е предпоставка, но не и част от съдебното производство, началото на което се поставя с предявяване на иска, което се свързва с постъпването на исковата молба в съда /чл.125 ГПК/. С оглед личния характер на иска за обезщетение на неимуществени вреди, както и липсата на възможност за процесуално правоприемство, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от частния касатор втори въпрос в рамките на общо- формулирания първи въпрос, не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. По въпроса в какъв срок от смъртта на първоначалния носител на правото следва да бъде предявен от наследника прекият иск по чл.432 КЗ, с оглед приетата недопустимост на иска, съдът не е изложил съображения, които да са обусловили изхода на делото, т.е. същият не удовлетворява общата предпоставка по чл.280 ГПК и е извън предмета на преценката за допускане на касационния контрол. Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил решаващата воля на въззивния съд, който е споделил направения от първоинстанционния съд извод за недопустимост на иска поради липса на възможност за процесуално правоприемство на страната на ищеца, като образуваното от неговия наследодател приживе рекламационно производство пред застрахователя не предпоставя процесуалната легитимация на наследника по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. По така поставения въпрос вече е формирана практика на Върховния касационен съд, обективирана в служебно известно на настоящия състав Решение № 60170 от 13.05.2022г. по т.д. № 1435/2020г на І т.о., с което по допуснатия по чл.280, ал.1,т.3 ГПК процесуалноправен въпрос е отговорено, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ/отм./. Акцентирано е, че в този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са съображения, че доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Даденото от състава на ВКС разрешение е при упражнено от наследника право на иск с предмет обезщетяване неимуществените вреди на неговия наследодателя по чл.226,ал.1 КЗ /отм./, който за разлика от действащия КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./ не урежда предварителното сезиране на застрахователя от увреденото лице като условие за предявяване на прекия иск. Със същото решение е прието, че наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи при наличие на претенция, отправена до застрахова- теля, независимо дали при действието на КЗ /отм./ или на новия КЗ, в сила от 1 януари, 2016г. Поради споделяне от настоящия състав на приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК по поставения въпрос, отречената в атакуваното определение допустимост на иска поради липса на процесуална легитимация намира за неправилно. По основателността на частната касационна жалба: Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. Производството по делото е образувано по постъпила в Окръжен съд-Варна искова молба, подадена от Ц. Д. П., в качеството му на наследник на К. П. П., срещу ЗАД “ ОЗК-Застраховане“АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.- обезщетение за претърпени от наследодателя му К. П. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени телесни увреждания от ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.07.21г. С исковата молба са представени писмо, вх.№ 99-13481/29.07.2021г., изходящо от К. П. П., с което е заявила претенция за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания вследствие ПТП от 22.07.2021г. и уведомяване по чл.380, ал.1 КЗ на застрахователя на делинквента, както и писмо на ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, изх.№ 99-1468/30.09.2021г., адресирано до Ц. П., законен наследник на К.П., от което е видно, че по образувана щета № 0411-185-00001-2021, е постановен отказ за плащане на обезщетение. По така изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, споделен от въззивния съд, за недопустимостта на иска по чл.432, ал.1 ГПК е неправилен, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Окръжен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 81 от 02.02. 2022г. по в.ч.т.д. № 716/2021г. на Апелативен съд – Варна. ОТМЕНЯ Определение № 81 от 02.02.2022г. по в.ч.т.д. № 716/ 2021г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него Определение № 1477 от 10.11.2021г. т.д. № 772/2021г. на Окръжен съд - Варна, с което е прекратено производство по делото. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.