6
Р Е Ш Е Н И Е № 70
С., 28.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 707 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. срещу решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1531 от 05.03.2013г. по гр.д. № 4953/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І -12 състав, са отхвърлени предявените против [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ГПК, както следва: от В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 150 000 лева; от Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д. – за разликата над 36 000 лева до 250 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 40 000 лева; от Г. Ц. Д. и Ц. П. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. – за разликата над 36 000 лева общо за двамата до 100 000 лева, и В. К. Д., Ц. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. са осъдени да заплатят на [фирма] деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 10 193,33 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторите поддържат, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са несправедливи, както и че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат определени към деня на постановяване на съдебния акт. Поради това молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с практиката на ВКС, според която обезщетенията следва да се определят към датата на увреждането. Поради това моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
С определение № 73 от 13.02.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалвана му част. Касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. Д. иск за разликата над 36 000 лева до 50 000 лева, е допуснато поради вероятната му недопустимост. Касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано наличието на предпоставките на чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за ангажиране на отговорността на [фирма] като застраховател по застраховка „ГО” , както и липсата на доказателства за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия П. Ц. Д.. Приел е, че първоинстанционният съд не е съобразил първоначално предявените искове и настъпилото в хода на производството приемство в процеса, което налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да се обсъди основателността на всеки един от предявените главно съединени искове. Въззивният съд е посочил, че съобразно критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968г. и конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия, близките отношения между него и ищците, както и установения към датата на настъпване на вредите лимит на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – максимален размер от 240 000 лева, при две и повече пострадали лица, справедливото по размер обезщетение за всеки от ищците – съпруга, дете и родители /починали в хода на делото, на чието място са конституирани техните наследници по закон/ възлиза на 36 000 лева. По иска на Ц. Д. въззивният съд е съобразил и това, че ищецът ще израства лишен от бащински грижи.
В настоящия случай с първоинстанционното решение на ищцата В. К. Д. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. Д. в размер на 100 000 лева, като искът й е бил отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лева. Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни, като ответникът [фирма] обжалва първоинстанционното решение в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за разликата над 50 000 лева до 100 000 лева. Въззивният съд, в нарушение на чл.269 ГПК, след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от ищцата В. Д. иск за присъждане на обезщетение за разликата над 36 000 лева до 50 000 лева, без да е обжалвано от ответника в тази му част. С оглед на това въззивното решение в посочената част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
На основание чл.296, т.2 ГПК следва да се прогласи, че първоинстанционното решение в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на В. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 36 000 лева до 50 000 лева е влязло в сила на 21.03.2013г., когато е изтекъл срокът за обжалването му от ответника.
Въззивното решение е постановено в отклонение от постоянната практика – Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД –решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – че пострадалият е бил на 25 години, че ищците са съответно негови съпруга, син и родители, че съпругата е останала да отглежда сама детето им на възраст една година, както и че детето е останало без баща на много ранна възраст. Присъдените от въззивния съд обезщетения не са съобразени и с установените въз основа на събраните по делото свидетелски показания отношения между пострадалия и неговите близки, претендиращи обезщетение – отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, както и с установеното реално проявление на вредите. Неправилно въззивният съд не е разграничил претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, като им е присъдил обезщетение в един и същи размер.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените преки искове по чл.407 /отм. ТЗ следва да бъде разрешен по същество.
Смъртта на пострадалия П. Д. е настъпила при ПТП на 06.09.2004г., когато той е бил на 25 години. Ищцата В. Д. /на 24 г. към момента на ПТП/ е негова съпруга, ищецът Ц. Д. /на 1 година към момента на ПТП/ е негов син, а ищците Г. П. Д. и Ц. Д. /съответно на 48г. и на 52 г. към този момент/ – негови родители. От събраните гласни доказателства се установява, че пострадалият и родителите му са били честни и трудолюбиви хора и че отношенията между тях са били идеални. След смъртта му неговите родители са се затворили и загубили желание да живеят, а след това и починали. Пострадалият е бил стожера на семейството, помагал е със средства и след смъртта му отглеждането на детето е много трудно.
Настоящият съдебен състав, като взема предвид указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, намира, че на ищцата В. К. Д., която е загубила подкрепата на съпруга си и е останала сама да отглежда сина им, следва да се присъди обезщетение в размер на 60 000 лева; на ищеца Ц. Д., който е останал без баща на невръстна възраст и е лишен от възможността да го опознае и да расте с подкрепата му, следва да се присъди обезщетение в размер на 80 000 лева; на ищците Г. Д. и Ц. Д., починали в хода на производството, родители на пострадалия, загубили сина си и подкрепата му, от която са се нуждаели с оглед възрасттта и здравословното си състояние, следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 40 000 лева. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че при определяне на размера на справедливите обезщетения въззивният съд е следвало да съобрази лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР на КЗ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на определяне на обезщетението. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на съдебния акт. Поради това искането за присъждане на обезщетения в по-висок размер е неоснователно.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 7 333,33 лева – заплатено в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, т.е. още 2 533,34 лева след приспадане на присъдените от въззивния съд разноски. На основание чл.78, ал.2 и ал.8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 8 420,37 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски над тази сума.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковете, възлизаща на 3 040 лева.
Предвид изложеното, след след частична отмяна на въззивното решение, ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати допълнителни обезщетения в размер на 10 000 лева – на ищцата В. Д., в размер на 44 000 лева – на ищеца Ц. Д., в размер на още по 2 000 лева – на ищците Ц. Д. и Г. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. Д. и в размер на още по 2 000 лева – на ищците Ц. Д. и Г. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Д., ведно със законните лихви, считано от 06.04.2004г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 и чл.293, ал.4 вр. чл.270 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след отмяна на решение № 1531 от 05.03.2013г. по гр.д. № 4953/2008г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. К. Д. против [фирма] иск с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ за разликата над 36 000 лева от 50 000 лева.
ОБЯВЯВА първоинстанционното решение от 05.03.2013г.по гр.д.№ 4953/08г. на СГС, ГО, I-12 състав в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на В. К. Д. обезщетение за разликата над 36 000 лева до 50 000 лева, за влязло в сила на 21.02013г., при условията на чл.296, т.2 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след отмяна на решение № 1531 от 05.03.2013г. по гр.д. № 4953/2008г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените против [фирма] искове с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ, както следва: на В. К. Д. - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Ц. Д. за разликата над 50 000 лева до 60 000 лева; на Ц. П. Д. - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Ц. Д. за разликата над 36 000 лева до 80 000 лева; на Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Ц. Д. за разликата над 36 000 лева до 40 000 лева; на Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. в качеството им на наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Ц. Д. за разликата над 36 000 лева до 40 000 лева, както и в частта, в която В. К. Д., Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. са осъдени да заплатят на [фирма] разноски за разликата над 8 420,37 лева до 10 191,33 лева вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.407 /отм./ ТЗ на В. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влезлите в сила части на решението по в.гр.д. № 1985/2013г. на САС и на решението по гр.д. № 4953/2008г. на СГС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 06.09.2004г. смърт на нейния съпруг П. Ц. Д., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2004г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.407 /отм./ ТЗ на Ц. П. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., сумата 44 000 лева /четиридесет и четири хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 1985/2013г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 06.09.2004г. смърт на неговия баща П. Ц. Д., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2004г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.407 /отм./ ТЗ на Ц. П. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН], в качеството им на наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. по 2 000 лева /две хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 1985/2013г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 06.09.2004г. смърт на нейния син П. Ц. Д., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2004г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.407 /отм./ ТЗ на Ц. П. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и Г. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН], в качеството им на наследници на първоначалият ищец Ц. Г. Д. по 2 000 лева /две хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 1985/2013г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 06.09.2004г. смърт на нетовия син П. Ц. Д., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2004г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. Д., на Ц. П. Д., действащ чрез своята майта и законен представител В. К. Д., и на Г. Ц. Д. още 2 533,34 лева /две хиляди петстотин тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 040 лева /три хиляди и четиридесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2086 от 14.11.2013г. по в.гр.д. № 1985/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в останалата му обжалвана част – в частта, в която са отхвърлени предявените против [фирма], както следва: на В. К. Д. – за разликата над 60 000 лева до 150 000 лева; на Ц. П. Д. – за разликата над 80 000 лева до 250 000 лева; на Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. като наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. – за разликата над 40 000 лева до 100 000 лева.
Въззивното решение в частта, в която на ищците В. К. Д. и Ц. П. Д. са присъдени по 36 000 лева; на Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. като наследници на първоначалната ищца Г. П. Д. са присъдени общо 36 000 лева и на Ц. П. Д. и Г. Ц. Д. като наследници на първоначалния ищец Ц. Г. Д. са присъдени общо 36 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|