Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * недопустимост на решение * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

Гр.С., 03.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4023 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. срещу решение №.714/14.04.2014г. по г.д.№.959/15 на Варненски Окръжен съд - в частта, с която решение №.277/16.01.15 по г.д.№.10353/14 по описа на Варненски районен съд, 11с., е обезсилено /в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ/, в частта, с която то е отменено /в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на М. Х. сумата над 300лв. до 600лв. разноски на основание чл.78 ал.5 ГПК/, в частта, с която М.Х. е осъдена да плати 175лв. разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК, и в частта, с която е прекратено производството по иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички други документи, издадени по повод прекратеното трудово правоотношение. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

С определение №.983/29.10.2015г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на М.Х. поради служебно констатирана вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо.

С решението на окръжния съд е прието, че с исковата молба са предявени единствено искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ - които са и основателни, респективно че съдът не е бил надлежно сезиран с иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ – по какъвто също се е произнесъл. П. решение в частта, с която ответното дружество е задължено на основание чл.344 ал.1 т.4 КТ да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е намерено за недопустимо като постановено по непредявен иск и обезсилено. Изложени са мотиви, че подобно искане не е правено нито с исковата молба, нито на по-късен етап от производството – поради което и съдът не би могъл да се произнесе служебно. Посочено е, че искането да се допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички издадени въз основа на нея документи по повод прекратеното трудово правоотношение - като вместо чл.330 ал.2 т.6 КТ се впише чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ - не представлява самостоятелен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ. Отпадането на посоченото в заповедта основание за уволнение представлява законна последица от уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, отменената заповед не може да породи целените правни последици и за страната липсва правен интерес от воденето на отделен иск за поправка на вписаното в нея основание. Поради това и решението на районния съд за уважаване на претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ е обезсилено, а производството в частта за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички други документи, издадени по повод прекратеното трудово правоотношение, е прекратено като недопустимо, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо.
В случая не се касае за хипотеза на постановено решение по непредявен иск, а за такава на постановено решение по нередовна искова молба. В същата са изложени твърдения, че ищцата първа едностранно е прекратила трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 и 3 КТ - поради което и последващото й дисциплинарно уволнение заради неявяване на работа /вече недължимо/ е незаконно. Посочено е и, че при тези обстоятелства чл.330 ал.2 т.6 КТ неправилно е вписан като основание за уволнение в заповедта за уволнение и останалите документи. Ищцата от самото начало е квалифицирала предявения от нея /наред с исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ/ иск като такъв по чл.344 ал.1 т.4 КТ. Изложила е и словесно твърдения, че желае поправяне на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и всички останали документи по повод прекратеното трудово правоотношение /т.е. и в трудовата книжка – която съставлява официален трудов документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника - чл.347 КТ/ - като вместо погрешно вписаното основание /чл.330 ал.2 т.6 КТ/ се отрази действителното /чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ/. Първоинстанционният съд е възприел и квалифицирал тази претенция като такава по чл.344 ал.1 т.4 КТ /за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение/ именно като е изходил от фактическите твърдения в исковата молба, от действителния смисъл и цел на направеното искане за поправка на основанието за уволнение /във всички документи по повод прекратеното правоотношение/ – които биха могли да се извлекат въпреки непрецизната му формулировка, и с оглед предвидената в закона /чл.344 ал.1 т.4 КТ/ възможност за защита правата на работника при погрешно вписано основание за уволнение в трудовата му книжка. При тези обстоятелства и доколкото за коректност претенцията се е нуждаела от уточняване - след надлежни указания на съда, въззивната инстанция, като е констатирала, че е постановено решение без отстраняване на съществуваща нередовност, е следвало сама да предприеме действия в тази посока. В. съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати /ТР 1/13 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС, т.5; ТР 1/2001 от 17.07.2001 по г.д.1/2001 на ОСГК на ВКС/. Като е прекратил същото и обезсилил решението на районния съд - без предварително да е изпълнил задълженията си по предприемане на действия за отстраняване на нередовност на исковата молба, и направо е санкционирал страната – без да й даде възможност да уточни и прецизира искането си, въззивният съд е процедирал незаконосъобразно и сам е постановил недопустим акт.
Предвид изложеното въззивно решение в обжалваната му част следва да бъде обезсилено на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ГПК. Делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на производството по чл.129 ал.2 вр. с ал.4 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба и произнасяне по уточнената претенция.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №.714/14.04.2014г., постановено по г.д.№.959/15 на Варненски Окръжен съд, В О. МУ ЧАСТ.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: