Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * спор за материално право * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * правен интерес * добросъвестно владение * възстановена кооперация * главно встъпване * одържавени недвижими имоти

Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 281

 

     гр. София, 13. 08. 2010 година

 

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА

                                                                     ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

 

при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева

дело № 5192/2008 година

 

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1* от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на ГПК”М” чрез адв. Н, на решение № 383 от 01.07.2008 год.по гр.д. № 376/2007 год.,постановено по реда на чл.218з Г. от Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 230/2005 год.по гр.д. № 930/2003 год. на Смолянски районен съд и е отхвърлен иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Г. „М” срещу Г. С. Д. , Д. Г. А., Л. С. Х., Л. Д. К. и С. Д. С. за установяване на собственост към образуване на ТКЗС върху имоти, представляващи пасища в местността „Х” в землището на село К., понастоящем имоти №№ 0* и 011145 по картата на землището на същото село и е признато за установено по отношение на „М”, Г. С. Д. , Д. Г. А., Л. С. Х., Л. Д. К. и С. Д. С., че Д. Г. А. е собственик на 120/719 идеални части от имот № 0* находящ се в село К..

Касационното обжалване е допуснато поради наличие на материално и процесуално правни въпроси,свързани с това дали кооперацията, която е преустановила дейността си и впоследствие регистрирала възстановяване на дейността си, продължава да съществува в правния мир, както и по отношение на добросъвстното владение.

В приложените съдебни решения № 288 от 02.05.2006 год. по гр.д. № 2886/04 год. на ВКС, IV ГО и № 587 от 19.05.1998 год. по гр.д. № 2508/1997 год. на ВКС, V ГО се установява, че и прекратените кооперации могат да възстановят дейнстта си, като на общото събрание починалите членове се заместват от наследниците си. В противоречие с тези решения, без да изследва доказателствата по делото, е приел, че не е налице идентичност между касатора и преди съществувалата кооперация. В противоречие с решение № 649 от 01.07.1993 год. по гр.д. № 477/92 год. на ВКС, I ГО, въззивният съд е приел, че придобилият част от процесния имот е добросъвестен, без по делото да са събрани доказателства за неговата добросъвестност и необезпокоявано владение.

В обжалваното въззивно решение е прието,че ищецът-касатор не е установил по безспорен начин наличието на правоприемство между съществувалата от 1907 год. кооперация и настоящата, която е страна по делото. Съдът е приел, че материалния закон изисква лично членство във възстановената кооперация, а не на техни наследници, поради което предявения иск за установяване на собственост към минал момент е неоснователен.

Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно и законосъобразно въззивното решение.

Когато е предявен иск за установяване на собственост към минал момент-обобществяване на земеделските земи и одържавяване на горските имоти, ищецът следва да докаже, че има правен интерес от завеждане на делото. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Такъв интерес е налице, когато имотът е заявен от ищеца или от друго лице и това дава възможност по административен ред имотът да бъде възстановен на собственика след установяване на неговите права. След установяване на правния интерес, ищецът следва да докаже своята легитимация и правото си на собственост. Когато се касае за кооперация, следва да се докаже и наличието на правоприемство между съществувалата кооперация и възстановената кооперация. За да е налице възстановяване на кооперацията е необходимо да е проведено общо събрание, на което присъстват членовете на кооперацията или техните наследници.

За да постанови обжалваното въззивно решение,Смолянския окръжен съд е приел,за установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че през 1907 год. е създадена Г. „М”, чието имущество е одържавено през 1946 год. С решение от 30.08.1999 год. Смолянски окръжен съд, ФО е вписал в търговския регистър за кооперативните организации възстановяване на дейността на Г. „М”-село Славеино. От представените нотариални актове и записки за вписване на същите се установява, че кооперацията през 1933 год. е придобила чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ гора в село К. с общо пространство 2 146.6 дка, като е записано, че отделните кооператори стават собственици в тази гори на определените идеални части от нея.

При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск за установяване на собственост към минал момент, е неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че не е доказано наличието на идентичност между съществувалата ГПК”М” от 1907 год. и настоящата кооперация. Според въззивния съд е неприложима хипотезата на пар. 27 от ДР на ЗИД на ЗК, според която права на възстановена кооперация, има кооперация, която е вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 год. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувалата кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея към датата на изземване или одържавяване на имуществото на кооперацията. Според съда е необходимо лично членство, а не такова на наследници, поради което приема, че искът е неоснователен и недоказан.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на иска, като основателен и доказан и отхвърляне на исковата претенция на главно встъпилите страни

Касационните оплаквания са неоснователни.

При постановяване на решението въззивния съд се е съобразил с дадените му от ВКС указания и е изследвал въпроса, свързан с идентичността на ищцовата кооперация и в тази насока са събрани писмени доказателства. Настоящия съдъбен състав счита, че ищцовата претенция следва да се отхвърли на друго основание, а не посоченото от въззивната инстанция. От доказателствата по делото се установява, че през 1907 год. е създадена Г. „М”. По делото няма представени писмени доказателства, от които да е видно, че тази кооперация се е вляла или сляла с друга такава, както и дейността й да е прекратена с ликвидация. Поради това съществува правна възможност след 1991 год дейността й да бъде възстановена. От представените писмени доказателства се установява, че е проведено общо събрание, на което са присъствали член-кооператори и техни наследници и е взето решение за възстановяване дейността на кооперацията. Въз основа на това решение и други приложени документи ОС- С. , ФО е вписал в търговския регистър за кооперативните организации възстановяване на дейността на Г. „М”-село Славеино. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице идентичност между първоначалната и възстановената през 1999 год. кооперация. От представените по делото писмени доказателства обаче не се установява, кооперацията да е собственик на процесните имоти. Видно от приложените нотариални актове е, че процесните имоти са придобити през 1933 год. от кооперацията, като е уговорено, че собствеността се притежава в идеална съсобственост между член-кооператорите. В тази връзка са и дадените указания от ВКС да се изследва обема от собственост, притежаван от кооперацията. След като в нотариалния акт е уговорено, че процесните имоти се придобиват от кооперацията, но член-кооператорите стават съсобственици при съответни квоти, то реално собственици стават те, а не кооперацията. Коопрацията може да обработва и да управлява земята на член-кооператорите, докато същата същуствува, но реални собственици на земята са член-кооператорите. Поради изложеното съдът счита, че кооперацията не е доказала правото си на собственост и предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293 отГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 383 от 01.07.2008 год.по гр.д. № 376/2007 год., по описа на Смолянски окръжен съд

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: