Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. София 17.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 06 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 921 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от ответника Д., ч. М. на Р.р. и б., чрез о.у. на о.Б. срещу решение № 88/04.05.2012 г. по в. гр. дело №1030/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 5831/27.07.2011 г. по гр.дело № 2542/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на Д., ч. О. у. на о. Б. на осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР, че по действащата кадастрална карта на [населено място] П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са собственици на 888 кв.м., оцветени син цвят на комбинираната скица към заключението на в.л.Р.М. на л.371 по делото, който имот неправилно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор 04* в размер на 866 кв.м. записан на Д.. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касационните жалби Л. П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. Р., Н. Г. В., всички чрез адв. К. А. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба на Д., ч. М. на Р. р. и б..
С определение № 152/10.04.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С посоченото определение № 152/10.4.2013 г. по делото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по в. гр.дело № 1030/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение № 5831/27.07.2011 г. по гр.дело № 2542/2009 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че по действащата кадастралната карта на [населено място] П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са собственици на имот от 22 кв.м., които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор 04*, записан на [община] и който е част от имот с обща площ 888 кв.м. по касационна жалба вх. № 1815 от 07.06.2012 г., подадена от [община]. В тази част решението на Благоевградския районен съд е влязло в сила.
Производството по делото е висящо по подадената касационна жалба от Д., ч. М. на Р.р. и б. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския районен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР срещу Д..
Въззивният съд е приел, че предявения иск от Л. П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. срещу Д., ч. М. на р. р. и б. е с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Искът е за признаване за установено по отношение на Д.а, че по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед през 2006 г. на ИД на АГКК собствен на ищците имот с площ от 866 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м.”М.” е неправилно заснет като част от поземлен имот с идентификатор 04., записан на Д..
От фактическа страна е прието, че ищците са наследници на П. А., притежаващ преди образуване на ТКЗС нива в м.”М.” в землището на [населено място] от 3.5 дка. С решение на ОСЗ [населено място] № 1662/11.05.2005 г. на наследниците на П. А. е отказано възстановяване правото на собственост върху описания имот, поради осъществяване на мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. С влязло в сила на 22.07.2006 г. решение № 2142/09.06.2006 г. по гр.дело 819/2005 г. на Районен съд [населено място] по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решението на ОСЗ, с което е отказано на наследниците на П. А. възстановяване на правото на собственост в реални граници на нива над 2233 кв.м., находяща се в землището на [населено място] м.”М.” и е възстановено правото на собственост на посочените лица върху нива от 1267 кв.м., находяща се в тази местност, представляваща част от нива цялата от 3.5 дка.
С решение № 1770/16.02.2009 г. на ОСЗ Б. на наследниците на П. А. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 1267 кв.м., находяща се в землището на [населено място], имот пл. № 7*. Прието е, че на ищците е отказано нанасяне на имота в кадастралната карта, поради наличие на спор за собственост.
Възоснова на СТЕ е съдът е приел, че имота е включен в кадастралния план на [населено място] през 1955 г., в регулационния план е включен през 1965 г. и е отреден за нуждите на ветеринарна лечебница, която е изградена около 1968 г. По действащия застроителен и регулационен план на [населено място] сградата на ветеринарната лечебница и терена около нея са отредени за парцел V*.
Възоснова на заключението на в.л.Р.Г. по назначена СТЕ съдът е приел, че по кадастралния план на [населено място] от 1955 г. процесния имот е отразен като 652. През 1965 г. е включен в регулационния план и попада в УПИ * кв.2*, отреден за Ветеринарна лечебница. Впоследствие с одобрения последващ КЗРП на [населено място] от 1987 г. процесния имот е включен в УПИ *, кв.* отреден за общ. жилищно строителство и търговия. Към 1996 г. със заповед № 417/11.06.96 г. на Кмета на [община] е одобрено частично изменение на ЗРП на кв.3, като УПИ * се преотрежда за Регионална ветеринарно-медицинска служба и се запазва режима на застрояване на съществуващата сграда в имота. По действащия ЗРП на [населено място] от 2001 г. за сградата на ветеринарната лечебница и терена около нея, в който попада и процесния имот е отреден УПИ * за ветеринарна лечебница в кв.1*.
Възоснова на заключението на вещото лице М. съдът е приел, че бившия имот № 6*, по кадастралния план от 1955 г. попада върху поземлени имоти по Кадастралната карта както следва 866 кв.м., попадат в ПИ с идентификатор 04*, записан като държавна собственост съгласно А./публична/ № 2037/11.09.2009 г. и 22 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор № 04*, собствен на [община]. Заключението на вещото лице е съобразено с решение № 1770/16.02.200г. на ОСЗ [населено място], издадено възоснова на влязло в сила решение по гр.дело № 819/2005 г. на Благоевградския районен съд.
Прието е, че за ПИ с идентификатор 04* е съставен акт за публична държавна собственост на 11.02.2009 г.
От правна страна е прието наличието на правен интерес от търсената с иска с пр.осн.чл.53,ал.2ЗКИР защита, че се касае за земя в урбанизирана територия, която е възстановена по реда на чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ и същата следва да се нанесе в одобрения кадастрален план и кадастрална карта, съгласно чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ. Прието е, че при спор за материално право между лицата с възстановена собственост по ЗСПЗЗ и трети лица, които заявяват самостоятелни права спорът се решава по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР.
По реда на косвения съдебен контрол съдът е приел, че решението № 1770/16.02.2009 г. на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на ищците в стари реални граници е съобразено с изискванията на чл. 11 и чл.13а ППЗСПЗЗ за 888 кв.м. Според съда в тази площ не е реализирано мероприятие, което според чл.10б ЗСПЗЗ да не позволява възстановяване на собствеността.
За неоснователен е приет доводът, че не подлежи на възстановяване имот представляващ публична държавна собственост. Според въззивния съд ограничението, предвидено в чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ касае случаите при които земеделският имот, който е включен в урбанизирана територия да е усвоен за мероприятието. При наличие на сграда държавна собственост следва да се определи терен за обслужване на сградата според изискванията на Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на обекти и при наличие на останала свободна площ собствеността следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. В случая съдът е приел, че останалата свободна площ след определяне на необходимия прилежащ терен към сградата представляваща ветеринарна лечебница следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ.
Като е взел предвид тези съображения съдът е приел, че на Кадастралната карта следва да се нанесе имот от 888 кв.м., тъй като ищците се легитимират като собственици на този имот с решението на ОСЗ. От посочената площ една част попада в имот с идентификатор 04*, собствен на държавата и в ПИ № 04*, собствен на [община]. При тези съображения съдът е приел искът, предявен срещу Д. за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.
По правния въпрос:
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1, т. 1 ГПК на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част от Д. е подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост.
С решение № 168/30.03.2011 г. по гр.дело № 392/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос основателна ли е претенцията на физически лица за собственост върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. Прието е, че със ЗИДЗДС/Д.в.бр.17/2009 г./ е създадена ал.4 на чл.7 ЗДС, която предвижда, че собствеността върху имоти, публична държавна собственост не подлежи на възстановяване, че текста е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, вр.пар.1в,ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл.2, ал.1 и ал.7 от ЗОСОИ. Прието е, че когато съдът е сезиран с иск, по който физически лица предявяват претенции за собственост върху имот, публична държавна собственост следва да се отчетат тези разпоредби, като се вземе предвид и това, че нормите имат тълкувателен характер и се прилагат от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността. Прието е, че характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяване на собствеността и съответно – уважаване на предявения от физическите лица иск за собственост.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложените съображения по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат решението е правилно, но по съображения, различни от тези, изложени от въззивния съд.
По делото е установено, че ищците Л. П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са наследници на П. А., който е притежвал правото на собственост върху нива в м.”М.” в землището на [населено място] с площ от 3.5 дка към момента на образуване на ТКЗС. Правилно е установено, че с решение на ОСЗ [населено място] № 1662/11.05.2005 г. на наследниците на П. А. е отказано възстановяване правото на собственост върху посочения имот, поради осъществено мероприятие по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
С влязло в сила на 22.07.2006 г. решение № 2142/09.06.2006 г. по гр.дело 819/2005 г. на Районен съд [населено място], постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решението на ОСЗ, с което е отказано на наследниците на П. А. възстановяване на правото на собственост в реални граници на нива над 2233 кв.м., находяща се в землището на [населено място] м.”М.” и е възстановено правото на собственост на посочените лица върху нива от 1267 кв.м., находяща се в посочената местност. С това решение съдът е обсъдил наличието на хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ – застроен ли е имота и осъществено ли е мероприятие в него, което да не позволява възстановяване на собствеността. По делото районният съд е обсъдил регулационния статут на имота - заснемането в първия кадастрален план на [населено място] от 1955 г., включването в регулационния план, одобрен със заповед № 6353/1965 г., като имота заснет под № 6*заедно с други имоти е отреден за парцел * в кв.2*, предназначен за ветеринарна лечебница и сградата е изградена. Взети са предвид последващите изменения в регулационния план и е прието, че към момента на постановяване на решението върху процесната нива съществува ветеринарна лечебница и по Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на обекти са определени необходим прилежащ терен към сградата, представляваща лечебница от 1800 кв.м. С влязлото в сила решение на районния съд е прието, че правото на собственост следва да се възстанови върху остатъка от нивата с площ от 1267 кв.м., която не е застроена и липсват проведени мероприятия по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, които да препятстват възстановяването на собствеността. За останалата част от имота съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като върху част от 1800 кв.м. има построена сграда – ветеринарна лечебница и прилежащия към нея терен, като част от имота попада като прилежаща част към жилищния блок, изграден в северната част, а площ от 349 кв.м. попада в реализирана улица.
Изяснено е по настоящото дело, че на основание влязлото в сила решение № 2142/09.06.2006 г. по гр.дело 819/2005 г. на Б. е издадено решение № 1718/18.06.2007 г. на ОСЗ [населено място], а впоследствие и решение № 1770/16.02.2009 г., с които е възстановено правото на собственост на наследниците на П. А. в съществуващи стари реални граници на нива от 1267 кв.м., находяща се в землището на [населено място] в м.”М.” имот пл. № 7*. Установено е, че на ищците е отказано нанасяне на имота в кадастралната карта на [населено място] с оглед наличието на спор за собственост.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства и заключенията на изслушаните вещи лица по назначените съдебно технически експертизи съдът е направил обосновани фактически изводи относно регулационния статут на спорния имот – включване в кадастралния план на [населено място] през 1955 г. под № 6*, съответно включване в регулационния план на града от 1965 г., според който имота е отреден за нуждите на ветеринарна лечебница и изграждане на сградата около 1968 г. Въззивният съд е взел предвид предвижданията за спорния имот по последващите регулационни планове. По действащия ЗРП на [населено място] от 2001 г. за сградата на ветеринарната лечебница и терена около нея, в който попада и процесния имот е отреден УПИ V* „за ветеринарна лечебница” в кв.18.
Възоснова на заключението на вещото лице М. е установено, че бившия имот № 6*, по кадастралния план от 1955 г. попада върху поземлени имоти по Кадастралната карта както следва 866 кв.м., попадат в ПИ с идентификатор 04*, записан като държавна собственост съгласно А./публична/ № 2037/11.09.2009 г. и 22 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор № 04*, собствен на [община]. Прието е, че за ПИ с идентификатор 04* е съставен акт за публична държавна собственост на 11.02.2009 г.
Правилен е извода на въззивния съд за допустимост на предявения иск с правна квалификация по чл.53,ал.2 ЗКИР, поради наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Върху процесния имот, като находящ се в урбанизирана територия е възстановено правото на собственост в стари реални граници по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ. Същият следва да се нанесе в одобрената кадастрална карта съобразно разпоредбите на чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ, като при спор за правото на собственост между лицата, на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ и трети лица, заявяващи самостоятелни права спорът следва да се реши по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР.
Съдът намира, че по настоящият спор за правото на собственост върху процесния имот между ищците и жалбоподателя по повод искане за отстраняване на грешка в кадастралната карта на [населено място]-жалбоподател, чрез М. на р. р. и б. е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху процесния имот по гр.дело № 819/2005 г. на Благоевградския районен съд постановено по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. С оглед на това жалбоподателят не може да противопостави в настоящото производство възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ [населено място], с което е възстановено правото на собственост върху процесния имот на ищците в стари реални граници, като наследници на П. А..
Посоченият извод съдът извежда, като взема предвид ТР № 5/14.01.2013 г. по т.дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение е застъпено становището, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и върху такъв акт е допустимо упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК. Със същото тълкувателно решение е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и че е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол.
Както се посочи ищците са обжалвали решение № 1662/11.05.2005 г. на ОСЗ [населено място], с което им е отказано в качеството на наследници на П. А. възстановяване правото на собственост върху имот – нива в м.”М.” в землището на [населено място], част от който е спорния имот. По подадената жалба е образувано гр.дело № 819/2005 г. на Благоевградския районен съд. В производството по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ по делото като страна е участвала ОСЗ [населено място]. В качеството на страна ОСЗ е имала възможността да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти и да обоснове изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаване на акта. По делото е установено наличието на предпоставките за въстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците, като наследници на П. А. върху нива от 1267 кв.м., находяща се в землището на [населено място], част от нива, цялата от 3.5 дка, която по действащия регулационен план на [населено място] попада в южната част на УПИ V* в кв.1* по плана на I*микрорайон на[жк]. Спорният имот е част от нивата от 1267 кв.м. С влязлото в сила решение по посоченото дело е отменено решение № 1662/2005 г. на ОСЗ [населено място], в частта, с която на ищците, като наследници е отказано възстановяване на правото на собственост върху нива от 1267 кв.м. и вместо това е постановено възстановяване на правото на собственост върху същата нива. В решението съдът е обсъждал наличието на предпоставките на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ – дали имота, собственост на наследодателя на ищците е застроен или върху него е осъществено мероприятие, което не позволява възстановяване правото на собственост, като за посочената част от имота, включваща процесния е направен извода за неприложимост на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Следователно с влязлото в сила решение въпросът относно застрояване на имота и осъществяване на мероприятие по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ е разрешен. Решението на Благоевградския районен съд, постановено по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ в производство по пряк съдебен контрол е задължително за Държавата-сега жалбоподател и органите й, стопанисващи земите от ДПФ, което следва и от разпоредбите на чл.302 ГПК. Следователно недопустимо е в настоящото производство жалбоподателят да предявява възражения за липса на материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците с оглед наличие на хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
Като взема предвид практиката на ВКС в ТР № 5/14.01.2013 г. по т.дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС за действието на съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ по отношение на държавата съдът преценява, че не следва да се извършва косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност на решение № 1770/2009 г. на ОСЗ [населено място], издадено възоснова на влязлото в сила решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ по гр. дело № 819/2005 г. на Б. по въпросите застроен ли е спорния имот и осъществено ли е мероприятие върху него, по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, възпрепятстващо възстановяване на правото на собственост върху имота. Поради това и възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът преценява за неоснователни.
Поради наличие на влязло в сила на 22.07.2006 г. съдебно решение на, постановено по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на материалните предпоставки, предвидени в ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху спорния имот в стари реални граници в полза на ищците съдът намира, че в настоящият случай не се прилагат разпоредбите на чл. 7,ал.4 от ЗДС в сила от 10.03.2009 г., според които собствеността върху имоти публична държавна собственост не подлежи на възстановяване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание земеделска реституция. Възоснова на заключението на в.л.М. по назначената съдебно техническа експертиза е изяснено, че 866 кв.м. от имота, за който е установено, че собствеността принадлежи на ищците, попадат в ПИ с идентификатор 04*, записан като държавна собственост съгласно А./публична/ № 2037/11.09.2009 г. В този размер искът е основателен и следва да се уважи, какъвто е и крайният извод на въззивния съд.
При изложените съображения съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част от Д. при условията на чл.293,ал.1 ГПК следва да се остави в сила.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение, тъй като към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2006 г. ищците не са доказали да са собственици на спорния имот. Според жалбоподателите решение № 1770/16.02.2009 г. на ОСЗ [населено място], с което е възстановено правото на собственост на ищците върху процесния имот е постановено в по-късен момент, поради което към момента на одобряване на кадастралната карта от 2006 г. ищците не се легитимират като собственици на имота.
Както се посочи по-горе по делото е установено, че собствеността върху процесния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците с влязло в сила решение на ОСЗ № 1770/16.02.2009 г. в стари реални граници, като последното е издадено на основание влязло в сила решение по гр.дело № 819/2005 г. на Благоевградския районен съд по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ на ОСЗ [населено място] да възстанови собствеността върху имота. Спорния имот е в урбанизирана територия и собствеността е възстановена по реда на чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.13а,ал.11 от ППЗСПЗЗ имота следва да се нанесе в одобрения кадастрален план или одобрената кадастрална карта. В разпоредбите на чл.13а липсва текст, с който да са уредени случаите, при които е налице спор при нанасяне на възстановения имот между лицата, на които е възстановена собствеността и трети лица, които заявяват самостоятелни права върху имота или част от него. Според практиката на ВКС в такива случаи спорът следва да се разреши по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР – решение № 363/11.05.2009 г по гр.дело № 1110/2008 г. на ВКС IV г.о., решение № 774/07.01.2011 г. по гр.дело № 304/2009 г. на ВКС I г.о., решение № 164/10.05.2011 г. по гр.дело № 95/2010 г. на ВКС I г.о. В производството по чл.53,ал.2 ЗКИР се разрешава колизията на права, породена от решението по чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници и правата, които трети лица противопоставят за същия имот – в случая Д.. Собствеността в тази хипотеза се установява към момента на влизане в сила на решението по чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като с него се засягат правата на третите лица и възниква спор за материално право. С оглед изхода на този спор ще се нанесе и възстановения имот в кадастралния план или кадастралната карта. В настоящият случай релевантния момент на установяване правото на собственост в полза на ищците е влизане в сила на решение № 1770/16.02.2009 г., от който момент се засягат правата на Д. върху имота и възниква спора за това право с ищците, а не момента на одобряване на кадастралната карта през 2006 г.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 88/04.05.2012 г. по в.гр.дело № 1030/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |