5 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 20,12,2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1039 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 413/26.V.2010 г. по настоящето дело, постановено в пр-во по чл. 288 ГПК, касационен контрол по отношение въззивното решение на СГС, ГК, от 25.V.2009 г. по гр. дело № 2770/08 г., е бил допуснат при наличието на втората от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е било прието, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправния въпрос досежно валидното приемане на работа, възложена за изпълнение по договор за изработка, сключен между страните по спора. В откритото с.з. пред настоящата инстанция процесуалният представител на дружеството касатор поддържа жалбата, а ответното „К. И. В.”ООД – С. претендира чрез пълномощника си същата да бъде оставена без уважение, развивайки обстойно аргументирани съображения за това в представена по делото писмена защита. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на „СС А.” ЕООД – С. относно неправилността на атакуваното въззивно решение, постановено от СГС, както и становището на ответното по касация търговско дружество за оставяне на жалбата без уважение, вкл. и в писмените му бележки по делото, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, прие следното: Касационната жалба е основателна. При постановяване на обжалваното решение СГС е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./, довело до незаконосъобразност на решаващите му правни изводи за отхвърляне на исковете. Въззивната инстанция, в отклонение от критериите по чл. 20 ЗЗД, непоследователно е разграничила, че макар процесният договор № ІІ-001, сключен между страните по спора на 24.І.06 г., да е бил озаглавен „за продажба на хладилни съоръжения”, той всъщност разкривал, - в една своя част - белезите на договора за изработка, чиято уредба е в чл. 258 и сл. ЗЗД. В тази връзка решаващият съд е приел, че поръчано от страна на касатора-възложител било „изграждане и монтаж на преградни стени, облицовка на хладилни камери, сушилни и климатични системи”. Същевременно при отделяне на спорното от безспорното, СГС е достигнал до ключовата за изхода на делото констатация, че предметът на спора между търговците се свеждал до това монтирана ли е била от изпълнителя подова конструкция от алуминиев рифел в изградената камера за средни температури КХС с обем от 39 куб. метра, докато останалите твърдения на ищцовото „СС А.” ЕООД – С. по иска му с правно основание по чл. 80, ал. 1 ЗЗД са били квалифицирани като такива, отнасящи се „до качеството” на извършения монтаж, понеже в допълнително уточнения предмет на заместимите действия, за които се иска овластяване от съда да бъдат извършени за сметка на изпълнителя „К. И. В.” ООД, въззивникът е посочил „и всички останали съоръжения” /извън въпросния под/. Не съответства на „съдържанието на уговорените престации” изводът на СГС, че процесния договор имал и характеристиките на такъв за продажба - понеже той включвал „задължение да се доставят заместими вещи”. Изводът е в противоречие с правилото на чл. 259 ЗЗД - относно това чии са материалите за изработката и прекият му резултат е неглижиране на законоустановената отговорност на изпълнителя за доброто качество на изработеното, когато последният предприема извършване на работата със свой материал /арг. чл. 261, ал. 2 ЗЗД/, както и досежно разпределянето на риска от междувременно настъпили повреди на материала. Точно към ангажирането на тази отговорност са били насочени извънсъдебните възражения на поръчващия: за ръждясал стоманен път за придвижване на трупно место, както и за неуплътнен под /от алуминиев рифел/ на изградената хладилна камера за средни температури, създаващ условия за събирането на влага под него и данните по делото са в насока, че това е наложило демонтирането му, но без впоследствие тази работа да се довърши, така че да може въобще да се поставя въпрос за приемането й. Вместо обсъждане на всички тези обстоятелства на плоскостта на възникналата отговорност на изпълнителя „К. И. В.” ООД – С. по чл. 261, ал. 2 ЗЗД, респ. по чл. 263 чл. ЗЗД, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД без да изложи каквито и да е съображения за надлежно приемане на изработеното по процесния договор. Правилно е бил съобразен вида на уговорената между страните по спора неустойка, но без да е съобразено обстоятелството, че когато липса надлежно приемане поради некачествено изпълнение на работата с материали на изпълнителя в забава е последния. С оглед изложеното и предвид необходимостта спорът да бъде разгледан по същество, но при съобразяване действителната обща воля на страните по процесната сделка от 24.І.2006 г., т.е. да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, атакуваното решение ще следва де се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС с горните указания по прилагането и тълкуването на материалния закон. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 25.V.2009 г., постановено по гр. дело № 2770/08 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд с указания по приложението на чл. 259 - във вр. чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1039 по описа за 2010 г.