1 Р Е Ш Е Н И Е № 334 ГР. С. 22.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23 октомври през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №242/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Професионална гимназия по селско стопанство, [населено място] /П./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №2473/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с цитирана практика на ВКС по чл.290 от ГПК по материалноправните въпроси за законността на дисциплинарното уволнение, когато при оспорването му са приети за установени само част от нарушенията, за които е наложено, за квалификацията на нарушенията и за преценката на тежестта им съобр. чл.189 от КТ - поотделно и/ или като съвкупност. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Д. П. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното по заявените с нея касационни основания: С въззивното решение са уважени предявените от Д. П. срещу П. искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „учител”, извършено на осн. чл.190, ал.1,т.7 от КТ за описаните в заповедта шест нарушения на тр. дисциплина. Прието е, че са установени само част от посочените в заповедта нарушения, а тежестта им е малка и не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. За работодателя не са настъпили вредни последици от установените нарушения, нито е установен умисъл у служителката при извършването им. В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че дисциплинарното уволнение е законно и когато е спазена процедурата по чл.193-195 от КТ само за част или са установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства по тежест / р. по гр.д. №1528/09 г. на четвърто г.о./. При преценката на тежестта на нарушенията се вземат предвид всички обстоятелства на извършването им, в това число значимостта на неизпълнените задължения, възможното настъпване на вредни за работодателя последици, субективното отношение на служителя към конкретното нарушение и въобще към полагането на труд в предприятието / р. по гр.д. №1040/09 г. на четвърто г.о./. Безкритичността към собственото поведение, неуважението към установените вътрешни правила на труд и етика и арогантното им пренебрегване следва да се отчетат като придаващи тежест на нарушението от субективна страна по чл.189 от КТ / р. по гр.д. №410/09 г. и по гр.д. №1040/09 г. на четвърто г.о./. Неправилната пр. квалификация на нарушението, дадена от работодателя не обуславя незаконност на уволнението – от значение за дисциплинарната отговорност на работника е установяването на дисциплинарните нарушения, в съответствие с фактическите основания, изложени в уволнителната заповед / р. по гр.д. №120/09 г. на трето г.о./. Въз основа на закона и тази практика по прилагането му ВКС постановява решението си по делото – чл.291,т.1 от ГПК. Ищцата е уволнена за: безпричинно неявяване на работа на 15.09. и 16.09.10 г., като на втория ден дошла на работа в 11 ч. и си тръгнала в 12,30 ч. без да работи; предизвиква конфликт с помощник директора на 17.09.10 г., повишава тон в училище, с което уронва авторитета на работодателя; не е нанесла часове по маркетинг в материалната книга на 1.10.10 г., а извършила дописване, въпреки поставения там знак „z” за приключване; не предава своевременно за заверка годишните си разпределения; отказва да подпише, че е запозната със заповед на директора, основана на П. и КТ, за ползването на един учебен кабинет от общо 5 преподаватели. Описаното в заповедта поведение не се оспорва от ищцата и е установено по делото от представените писмени доказателства / отчетна форма за явяване на работа, заповед №43/10 г. , копие от страница на материалната книга, представена за констатация в съда-л.121/ и свидетелски показания. ВКС не споделя извода на въззивния съд, че част от описаните действия и бездействия не представляват нарушения на тр. дисциплина. Фактическите обстоятелства в заповедта за дати 15.09. и 16.09.10 г. следва да се квалифицират като нарушения по – чл.187, т.1 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа и неуплатняване на работното време. Нарушението е съществено за професията, тъй като пречи на самото й упражняване / с престирането на работна сила за определено време, в което служителят следва да е на разположение на работодателя – р. по гр.д. №4336/08 г. на четвърто г.о./. Предизвиканият в училище шумен / с крясъци/ конфликт с помощник директора в непосредствена близост с ученици в междучасие е нарушение по чл.187, т.8 КТ – уронване на доброто име на работодателя и е укоримо с оглед характера на учителската професия и призванието й да възпитава и да пази и издига авторитета на училището и образованието въобще. Останалите нарушения са по чл.187,т.7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Неизпълнението е без разумна оправдателна причина и сочи на незачитане на установените правила за работа. Или общо извършеното следва да се квалифицира като системни нарушения на тр. дисциплина по чл.190, ал.1,т.3 от КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието - работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред / р. по гр.д. №1972/09 г. на четвърто г.о./. Дадената от работодателя в заповедта за уволнение друга квалификация не е обвързваща и не води до незаконност на уволнението, след като описаното в заповедта поведение е нарушение на тр. дисциплина и е установено по делото, според цитираната по –горе практика на ВКС. При преценка за тежестта на извършеното нарушение следва да се отчетат времето и обстановката на извършване – за по-малко от месец в началото на учебната година, при незачитане на вътрешните правила за организация, извършване и отчитане на работата и на етичните норми за взаимоотношения с ръководството на училището и за допустимото там поведение. Така преценено / за отделните, съставни нарушения и в цялост/ нарушението е тежко и наложеното за него на служителката най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критерия по чл.189 от КТ. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В. решение, с което е прието противното, е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2473/11 г. от 31.10.11 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. И. П. срещу Професионална гимназия по селско стопанство, [населено място], Пловдивска обл., искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „учител”, извършено със заповед на директора на ответната гимназия от 10.12.10 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: