О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №200   гр.София, 13.05.2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май  две хиляди и десета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                      ВЕСЕЛКА МАРЕВА                                                                                                                                                         изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско  дело под № 97/2010 година   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4* от 15.12.2009 год. на Б. Г. В. и Д. Н. П. от гр. В. срещу определение № 4* от 30.11.2009 год. по в.ч.гр.дело № 2355/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила определение № 1* от 25.09.2009 год. на Варненския районен съд, вещно отделение, 34-ти състав за прекратяване на производството по гр.дело № 9120/2007 год. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението, доколкото не било съобразено, че освен земеделска реституция, основание на иска по чл.108 ЗС е и давностно владение. Твърди се, че по допустимостта на производството и правния интерес от иска съдът следва да се произнесе с решението. Според жалбоподателите, допустимо е и изменение на иска по реда на чл.116 ГПК/отм./ чрез преминаване от осъдителен иск към отрицателен установителен иск. Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния съд – решение № 1* от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год., ІV г.о. и на Върховния касационен съд – решение № 1* от 04.11.2008 год. по гр.дело № 5720/2007 год., V г.о. – по въпроса относно правния интерес от иска и допустимостта на изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към отрицателен установителен иск и б/ решение № 92 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 3107/1997 год. ВКС, ІV г.о. и решение от 27.02.2007 год. по в.гр.дело № 45/2007 год. на Я. окръжен съд относно индивидуализирането на спорното право в исковата молба. Ответникът по частната жалба Е. Я. М. от гр. В. е на становище, че оплакванията са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения: Изводът на въззивния съд, че ревандикационният иск е преждевременно предявен не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Напротив, съдът е постановил определението си в тази част в съответствие с последователно провежданото в практиката на върховната съдебна инстанция разбиране, че след като собствеността върху земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановена в стари реални граници след изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999 год./, за приключване на реституционната процедура е необходима и влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Позоваването на решение № 1* от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. ІV г.о. ВС не е удачно, що се касае до момента, в който се преценява наличието на правен интерес от установяването. От споменатото решение съвсем не следва, че заключение за допустимостта на иска, и в частност за наличието на правен интерес, съдът следва да направи едва след приключване на устните състезания при постановяване на решение, както неоснователно се поддържа в частната касационна жалба. Определението обаче противоречи на решение № 1* от 04.11.2008 год. по гр.дело № 5720/2007 год. на ВКС, V г.о. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за изменение на иска по чл.116 ГПК/отм./, тъй като преминаването от осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС към отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ представлява едновременно изменение на основанието и петитума на иска. С посоченото решение на ВКС, V г.о. е прието обратното, което прави разглеждането на частната касационна жалба по същество допустимо /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната касационна жалба за основателна. С молба от 24.09.2009 год. ищците/сега частни жалбоподатели/, в изпълнение на указанията на районния съд, дадени с определение № 1* от 10.09.2009 год., са заявили, че към момента все още няма издадена заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което са поискали „в условията на евентуалност” съдът да се произнесе „по предявения иск като отрицателен установителен по член 97 ГПК/отменен/, а именно, че ответниците не са собственици на процесните имоти № 3* имот № 3* имот № 3* имот № 3* имот № 3* по КП на местност „Т”. От съдържанието на молбата от 24.09.2009 год. следва, че ищците/частни жалбоподатели/ са предприели изменение на предявения от тях ревандикационен иск в отрицателен установителен иск за собственост на реални части от недвижимите имоти, индивидуализирани в решение № 673 от 26.01.2000 год. на поземлената комисия- В. съгласно кадастралния план на м.”Т” от 1956 год. Словосъчетанието „в условията на евентуалност”, употребено в същата молба, не дава основание да се приеме, че ищците са прибегнали до евентуално обективно съединяване на искове, което би било налице когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая, с молбата от 24.09.2009 год. ищците/сега частни жалбоподатели/ искат произнасяне „по предявения иск като отрицателен установителен иск”, т.е. сочат, че се касае за един, а не за два иска и доколкото фактическите обстоятелства, на които е основана претенцията съгласно исковата молба вх. № 17659/13.11.2007 год. остават непроменени, налице е изменение на ревандикационния иск в отрицателен установителен иск за собственост при условията на чл.116, ал.1, изр.посл. ГПК/отм./. Правното естество на отричаното от ищците материално право на ответниците върху процесните имоти следва обективно от основанието на първоначалната искова молба, което съдържа твърдение, че разпоредителните сделки с части от имот № 4* по КП от 1956 год. са били извършени от несобственик. Налице е спор относно правото на собственост върху процесните имоти и за ищците /частни жалбоподатели/ е налице правен интерес да отричат съществуването на собственически права на ответниците. В обобщение, неправилно първоинстанционният съд е приел, че преминаването от иск по чл.108 ЗС към отрицателен установителен иск за собственост е недопустимо. Незаконосъобразно е и определението на въззивния съд, поради което двете определения следва да бъдат отменени и делото се върне на Варненския районен съд за продължаване на процесуалните действие по отрицателния установителен иск за собственост.   По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 4* от 30.11.2009 год. по в.ч.гр.дело № 2355/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав и оставеното с него в сила определение № 1* от 25.09.2009 год. на Варненския районен съд, вещно отделение, 34-ти състав за прекратяване на производството по гр.дело № 9120/2007 год. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд, 34-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/