О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 302 София, 21.08.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията ТОМОВ ч. гр. дело №5708/2015г., взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. М. М. и В. К. М. срещу определение №3746 от 17.08.2015г по ч. гр. д №595/2015г на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено протоколно определение №1519 от 03.06.2015г по гр.д №24/2015г на Районен съд – Гоце Делчев за прекратяване на производство по делото , поради недопустимост на предявения от жалбоподателите отрицателен установителен иск на основание чл.440 ал.1 ГПК . Прието е, че искът по чл.440 ал.1 ГПК не е процесуално допустим способ за защита на ищците като трети лица , засегнати от принудително изпълнение , щом твърдят ,представят доказателства и е безспорно владението им на имота , върху който е насочено принудително изпълнение за парично вземане на длъжник който не държи този имот. На свой ред въззивният съд намира ,че с легитимация по иска разполага само невладеещо трето лице, което ще има нужда, а оттам и интерес от защита по реда на чл. 440 ГПК само ако имотът се държи от длъжникаи това прави възможно извършването на надлежно изпъление спрямо него.Касае се за процесуална предпоставка и е изтъкнато ,че трети за изпълнителния процес лица нямат избор дали да защити правата си чрез иск ,или чрез жалба .Редът е специален и изрично предвиден,този по чл.435 ал.4 ГПК .От въззивния съд е цитирана значителна по обем практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 ГПК и чл.274 ал.1 т.1 ГПК в този смисъл . В постъпило изложение се формулира искане обжалваният акт да бъде допуснат до разглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроса двата способа за защита на правата на трето лице ,чрез иска по чл. 440 ГПК и чрез жалбата по чл.435 ал.4 ГПК конкурират ли се , налице ли е правен интерес за третото лице ,което е във владение на имота ,правото на защита по реда на чл. 440 ГПК предвид възможността да подаде жалба по чл.435 ал.4 от ГПК. Според защитата , основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице поради противоречие на въззивното определение с приетото в ТР №8 /2013г по т.д №8/2012г ОСГТК на ВКС по въпроса за правния интерес от отрицателен установителен иск и поради противоречие с приетото в решение № 42 от 27.02.2014г по гр.д №6994/2013г на ВКС , І г.о , с което по реда на чл. 290 ГПК изчерпателно са изведени и посочени всички изискуеми предпоставки за допустимостта на иска по чл. 440 ГПК ,а изтъкваната от въззивния съд е изключена . Абсолютна процесуална пречка за иска по чл. 440 ГПК не осъществява правото на жалба ,признато с чл.435 ал.4 ГПК. За този извод е без значение дали третото лице е във владение на вещта към деня на запора ,респ. възбраната.Двата способа за защита на неговите права не се конкурират ,те са факултативни .Причините за това са различното средство за защита (иск , респективно жалба) и различния предмет на делата .Цитирано е и определение №562 от 21.11.2011г по ч гр.д № 365/2011г І г.о на ВКС ,съгласно което според защитата е посочен само исковия ред за защита ,ако третото лице твърди да е носител на права,засегнати от изпълнението .Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с прилагане определения на въззивни съдилища , застъпили разбирането , изразено в № 42 от 27.02.2014г по гр.д №6994/2013г на ВКС , І г.о на ВКС, или пряко позовали се на него като практика по реда на чл. 290 ГПК (опр.№3622/2013 по гр.д №3281/2013г ОС –Варна , опр №435/2015г по гр.д №301/2015г на ОС –Добрич, опр.№ 431/2012г по гр.д №218/2012г на ОС- Смолян , Определение от 12.03.2015г по ч.гр.д №76/2015г на ОС-Ямбол , всички влезли в сила ) В отговор ответникът в производството [фирма] изтъква ,че по формулирания въпрос въззивният съд е съобразил установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и обжалваното определение е в синхрон с нея (решение № 57/16.09.2013г по т.д №929/2011г ІІ т.о , реш. №96 от 23.07.2013г по т.д №1076/2011г, І т.о постановени по реда на чл. 290 ГПК , опр.№ 214/23.04.2009 по ч.гр..д№187/2009 І г.о ,опр. №522 от 23.09.2010 по ч гр.д №380/2010 ІV г.о ) На въпроса е отговорено по реда на чл. 291 ГПК (опр.№707 от 07.11.2014г по ч. т.д №2052/2014 ІІ т.о).Няма противоречие с ТР №8 /2013г по т.д №8/2012г ОСГТК на ВКС, което не се отнася до процесния отрицателен установителен иск. Липсва правен интерес от него, предвид реда за обжалване по чл.435 ал.4 ГПК и ако той е пропуснат ,на разположение на ищеца , който се позовава на своя собственост ,остава и вещният иск ,дори при окончателно стабилизиране на постановелнието от публичната продан Предявеният от касаторите иск по чл. 440 ГПК е намерен за недопустим при следните безспорно установени по делото обстоятелства : От 1950 ищците влядеят недвижим имот УПИ VІ-1323 от кв.243 по плана на [населено място] като собствен ,за което са се снабдили нот акт №101 от 12.04.2006г, констатиращ правото им на собственост по давностно владение.Длъжниците в изпълнителното производство са се снабдил с констативен нотариален акт №135 от 22.10.2007г , удостоверяващ по документи възстановено право на собственост върху същия имот. При тази своя легитимация длъжниците са ипотекирали имота с договор от 14.01.2008г в полза на ответника по иска [фирма] ,за обезпечаване на кредит. През 2014г Банката е образувала изпълнително дело, насочила е изпълнението върху имота ,той е под възбрана от 22.05.2014г и е насрочена публична продан . Заведеният отрицателен установителен иск е обезпечен чрез спиране на съдебното изпълнение. Освен че са завели иска, касаторите са обжалвали насрочената публична продан по реда на чл.435, ал.4 ГПК ,като с решение №51/08.01.2015г по гр.д № 867/2014г ОС Благоевград жалбата им е оставена без уважение .За нейното отхвърляне е прието за достатъчно ,че длъжниците разполагат с легитимация по нот. акт №135 от 22.10.2007г и при неговото наличие действията на съдебния изпълнител са законосъобразни. В производството по жалбата съдът разглежда само този въпрос. Конкуренция на права относно собствеността не се разрешават в производство по жалба , а в исково производство . Решението е влязло в сила . Частната жалба е постъпила в срок срещу преграждащо въззивно определение . По нея настоящият състав на Върховен касационен съд ,ІІІ г.о служебно е констатирал ,че поставеният в изложението правен въпрос дали владението /фактическата власт на третото лице в имота изключва правния му интерес от отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК (чл. 336, ал. 1 ГПК,отм) поради специален ред за защита , намира противоречиво разрешаване във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на касационната инстанция. Поради това ,с определение №40 от 27.01.2016г по ч. гр.д№5708/2015г на ВКС ІІІ г.о и на основание чл. 292 ГПК, е предложено на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд да постанови тълкувателно решение , поради наличието на противоречие във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (между решение № 57/16.09.2013г по т.д №929/2011г ІІ т.о на ВКС и решение №379 от 31.10.2011г по гр.д №1181/2010г І г.о ВКС), по обуславящия за изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос допустим ли е искът по чл. 440 ГПК (чл.336 ГПК ,отм.) за третото лице , намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК (чл. 332 , ал.2 ГПК,отм.) изключват ли правния му интерес от този иск . Образувано е тълкувателно дело № 3/2015г на ОСГТК , по което е постановено тълкувателно решение и настоящето производство следва да бъде възобновено . На въпроса ,по който следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, понастоящем е даден отговор с т.4 от ТР №3/10.07.2017г тълкувателно дело № 3/2015г на ОСГТК . Искът по чл. 440 ГПК е допустим и когато третото лице се е намирало във владение на вещта към момента на извършване на описа , респективно налагането на възбраната, стига да има правен интерес от иска в конкретния случай .Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК не изключва възможността за предявяването на иск по чл. 440 ГПК. С този отговорна въпроса обжалваното въззивно определение ,е в противоречие. Частната касационна жалба е основателна . Когато третото лице се намира във владение на вещта към момента на извършване на посочените изпълнителни действия, , то може да избира между двата способа за защита - този по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК. Искът по чл.440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му и е необходимо съществуването на правен интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК , е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта - както е в случая , така и други права, които не биха могли да се противопоставят на купувача по публичната продан ,или съществува възможност да се погасят след извършването й . За настоящите ищци , понастощем жалбоподатели , правен интерес от иска е налице ,тъй като по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК им е била отказана защита по твърдението за принадлежността на правото на собственост върху имота , при насочено върху него принудително изпълнение. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител , но не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този иск е именно принадлежността на това право , като спрямо [фирма] се цели да бъде отречено , че то принадлежи на длъжника . С оглед гореизложеното, въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено. С незаконосъобразното прекратяване на делото по предявения отрицателен установителен иск се осуетява възможността ищците да защитят свои права, като установят действителното правно положение относно собствеността и така е нарушен основополагащия принцип на чл. 2 ГПК . Воден от изложеното, Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр. д. № 5708/2015 г. по описа на Върховен касационен съд , Гражданска колегия, ІІІ отделение. ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на М. М. М. и В. К. М. , двамата от [населено място] срещу определение №3746 от 17.08.2015г по ч.гр.д №595/2015г на Благоевградски окръжен съд ОТМЕНЯ определение №3746 от 17.08.2015г по ч. гр. д №595/2015г на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено протоколно определение №1519 от 03.06.2015г по гр.д №24/2015г на Районен съд – Гоце Делчев за прекратяване на производство по делото , поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск на основание чл.440 ал.1 ГПК. Връща делото на Районен съд – Гоце Делчев за по-нататъшни процесуални действия по неговото разглеждане . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.