4 Р Е Ш Е Н И Е № 375 гр. София., 21 септември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1861/ 2011г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия М. Д. срещу решение от 20.01.2011г. на Софийски апелативен съд, по ВНОХД№768/2010г., с което е потвърдена постановената от Окръжен съд-София първоинстанционна присъда №36/29.09.2010г., по НОХД№628/2010г. В депозираната жалба на подсъдимото лице се релевират бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и се декларира несъблюдаване на материалноправните норми на чл.59, ал.1 и чл.чл.60-61 от ЗИНЗС, при определяне на първоначалния режим на изпълнение на наказателната санкция. В съдебно заседание на 13.09.2011г. подсъдимият Д. и неговият защитник, редовно уведомени не се явяват пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №36/29.09.2010г., по НОХД №628/2010г., след проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие Софийски окръжен съд е признал М. С. Д., за виновен в това, че на 13.08.2009г., в гр.Божурище, в съучастие с М. Й. Д., В. Танков Г. и С. К. Д., в качеството на съизвършител, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 5 583,57 лева, от владението на А. П. Н. и А. П. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила спрямо Д., поради което и на основание чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.58а /редакция в ДВ, бр.27/10.04.2009г./ и чл.55, ал.1, т.1 от НК ангажирал наказателната му отговорност, чрез налагане на наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и в съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК, привел в изпълнение санкцията по НОХД №479/2006г. - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Със същия съдебен акт М. Д. е осъден да заплати солидарно с останалите подсъдими лица обезщетение в размер на 5 583,57 лева, в полза на конституираните в качеството на граждански ищци - А. Н. и А. Д. за причинените с престъплението имуществени вреди, и сумата от 2000 лв. за неимуществена обезвреда на пострадалата Д.. Присъдата е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №490/20.01.2011г. на Апелативен съд-С., с което е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Контролираните съдебни инстанции, на базата на признатата от подсъдимото лице и доказателствено подкрепена фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личността на извършителя, правилно са индивидуализирали наказателната отговорност на М. Д., в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, и при спазване императивните правила на чл.373, ал.2 от НПК и на чл.58а, вр.чл.55, ал.1, т.1, вр.чл.2, ал.2 от НК. При лимитиране на наказанието по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е отчетена конкретиката на характеризиращите инкриминираната задружна престъпна дейност обективни и субективни признаци- време; място; механизъм на реализираните неправомерни действия; интензитет на упражнената принуда; настъпилият вредоносен резултат, материализиран в нанесените на пострадалата А. Д. телесни повреди и в стойностните параметри на предмета на престъпление; каузалният принос на участващите лица; и измеренията на умисъла като форма на вина. Проявен е юридически усет и при интерпретация на фактическите данни, сочещи на личната опасност на автора на инкриминираното престъпно деяние Убедително е поставен акцент на обремененото с криминални прояви против собствеността съдебно минало на М. Д., обуславящо заключение за формирани трайни антисоциални и престъпни навици. С демонстриран професионализъм е анализирана и преценена липсата на ефективно реализирано предупредително и възпиращо въздействие чрез постановената спрямо подсъдимото лице и предшествуваща настоящото осъждане условна присъда по НОХД №479/2006г. на Районен съд - Сливница, налагаща адекватна на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. В контекста на изложеното, формираните изводи за необходимост от изолация на подсъдимия Д. от обществото за определения от първостепенния и въззивен съд период от време не индицират на явна несправедливост на наложената наказателна санкция, мотивираща изменение на атакувания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1, вр. чл.348, ал.1,т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК. Упражняване на предоставените от процесуалния кодекс касационни правомощия не предпоставя и очертаните в жалбата възражения за неправилно определен СТРОГ режим на изпълнение на индивидуализираното наказание - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Заявените доводи представляват буквално словесно съдържание и на подадената пред Софийски апелативен съд, въззивна жалба. Същите са били обект на преценка от контролирания състав, обсъдени са задълбочено при изискуемия се коментар на относимата доказателствена съвкупност /приложените справки за съдимост и писмени материали за укриването на М. Д. от надлежните органи в хода на досъдебното производство и за обявяването му за общодържавно издирване с телеграма №38902/13.08.2009г. на ГД ”КП” /. Семантическото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС очертава налични задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, извън обсега на визираните в чл.59, ал.1 от закона хипотези и на рецидивистите по параграф 3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Приобщеният по настоящото дело бюлетин за съдимост установява предхождащо извършеното престъпление по чл.198 от НК осъждане на М. Д. по НОХД №479/2006г. за умишлено престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.20, вр.чл.18 от НК, с определени при условията на чл.55 и чл.66 от НК санкционни последици – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и обосновава категорично правоприлагане на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, независимо от кумулативната даденост на предпоставките по чл.59, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, последните от които в обсега на дискреционната власт на решаващия съд. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в пределите на възложената й компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия М. Д., следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд – София. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №490/20.01.2011г., постановено по ВНОХД№768/2010г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.