Ключови фрази
Образуване и ръководене на организирана престъпна група * съществени процесуални нарушения * противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителен акт * компетентност на прокурор при подаване на протест


Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 София, 18 февруари 2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 13 по описа за 2014 година.

Постъпила е касационна жалба от подсъдимия П. Д. Н. против решение № 35 от 05.11.2013 г., постановено по внохд № 236/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимия редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С разпореждане от 27.02.2012 г. по нохд № 205/12 г. съдия-докладчик при специализирания наказателен съд на основание чл.249, ал.2 , във връзка с чл.248, ал.2, т.3 НПК прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
С присъда по нохд № 414/12 г. СНС осъдил подсъдимия П. Д. Н., както следва: - на основание чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2, чл.354а, ал.1 и 2 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл.354а, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 5 000 лева; - на основание чл.23, ал.1 НК СНС определил едно общо наказание на подс.Н., като му наложил най-тежкото, а именно – 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл.23 НК към определеното общо наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева; - на основание чл.59, ал.1 НК СНС приспаднал времето, през което подс.Н. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”; - на основание чл.53, ал.2, б.”а” НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата; - на основание чл.68, ал.1 НК СНС привел в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 13125/08 г., като постановил то да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; - направените по делото разноски са възложени на подсъдимия, по реда на чл.189, ал.3 НПК.
С решение № 35 от 05.11.2013 г. по внохд № 236/13 г. АСНС изменил присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е участвал в организирана престъпна група за времето от м.март до 30.04.2010 г., като го оправдал по обвинението да посочения период от време. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена.
Със заповеди на л.26,40,78,134,175,185,216,227,252 и 299 от нохд № 414/12 г. на СНС прокурорът при СГП – Е.Р., е била командирована за участия в съдебните заседания по делото.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила от кръга по чл.348, ал.3 НПК, което предопределя отмяна на съдебните актове и връщане на делото на първостепенния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
С посоченото по-горе разпореждане на съдия-докладчик при СНС, съдебното производство по нохд № 205/12 г. било прекратено, а делото върнато на специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуални правила – несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на внесения обвинителен акт.
Неоспорено, това разпореждане влязло в сила.
На 23.03.2012 г. прокурор при СП внесъл в СНС обвинителен акт, в който било отстранено несъответствието, видяно от съдия-докладчика по нохд № 205/12 г. по описа на СНС.
Въз основа на този обвинителен акт било образувано нохд № 414/12 г. на СНС.
Добре е видно, че както първият, така и последващият обвинителен акт са изготвени от прокурор при Софийска градска прокуратура – Е.Р., надлежно подписани от нея и подпечатани с печата на СГП.
ВКС намери, че първостепенният съд, който разглежда и решава дела за престъпленията по чл.411а НПК, не е бил сезиран надлежно с обвинителен акт, изготвен от компетентния прокурор от специализираната прокуратура. Последният вместо да изпълни правомощията по чл.411г, във връзка с чл.242 , ал.1, както и тези по чл.411е, във връзка с чл.246 НПК, счел за достатъчно да внесе в СНС, със съпроводително писмо, коригирания от прокурор при СГП обвинителен акт, въз основа на който било образувано, разгледано и решено нохд № 414/12 г. на СНС.
Няма спор по това, че единствено компетентен да сезира СНС е прокурорът от СП и това произтича от функционалната им компетентност.
Безспорно е и това, че специализираната прокуратура е приравнена по степен на окръжната прокуратура. Макар и приравнени по степен обаче, двете прокуратури са независими една от друга и нямат по между си контролни правомощия, каквито са характерни за взаимоотношенията между тях, от една страна, и ВКП, от друга, както и за тези между ОП и РП. Законът не предвижда възможност компетентния прокурор да утвърди, изготвен от некомпетентен прокурор обвинителен акт. Последното между впрочем е абсолютно невъзможно и в разрез с определената от закона изрична компетентност на една или друга от прокуратурите. Още по-малко компетентният прокурор може да пренебрегне задълженията си, за които стана дума, и да не изготви обвинителен акт, респ. коригира същия, щом са налице условията за това – доказателствена достатъчност за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, липса на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са отстраними.
Възможността, предвидена в чл.203, ал.3 НПК не касае изготвянето на обвинителен акт по реда на чл.246 НПК, възможно поначало след приключване на разследването.
СНС и АСНС не са констатирани изложеното дотук и разбираемо не са взели мерки за отстраняване на нарушението.

Ето защо на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 35 от 05.11.2013 г. по внохд № 236/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд и изменената с него присъда по нохд № 414/12 г. на Специализирания наказателен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на СНС от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: