Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 23 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 895/2013 год. Производството по чл. 346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на тъжителя Г. Х. Н., подадена в срок чрез защитника му адв. М. Х. против присъда № 81 от 7.03.2013 год. постановена по ВНЧХ дело № 5163/2012 год. на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 от НПК и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК и се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становие, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 29.05.2012 год. постановена по НЧХ дело № 9948/2010 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Я. Н. К. за виновен в това, че на 26.04.2010 год. в гр.С. пред началника на СДВР и пред Столичен инспекторат при СО приписал на собственика на хотел “С.” Г. Х. Н., управител и представляващ заедно и поотделно със С. и М. Х. фирма [фирма] престъпление, че е изградил ограда от откраднати бетонови кошчета за смет – престъпление по чл. 194 и сл. от НПК, поради което и на основание чл. 147 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 78а от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000лв., а го е оправдал по обвинението по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1т.1, а именно да е казал нещо унизително за честта и достойството на тъжителя, като обидата да е нанесена публично – станала достояние на множество хора, от което да са настъпили тежки последици за Г. Х. Н.. С присъдата съдът е отхвърлил като недоказан предявеният граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за заплащане сумата 5000лв обезщетение за претъпяни неимуществени вреди. С присъда № 81 от 7.03.2013 год. постановена по ВНЧХ дело № 5163/2012 год. Софийският градски съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл. 147 ал.1 пр.2 от НК. Потвърдил е присъдата в останалата част. С присъдата съдът е осъдил Г. Х. Н. да заплати на Я. Н. Х. направените деловодни разноски в размер на 400лв. Касационната жалба е основателна. При цялостната служебна проверка на невлязлата в сила присъда въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на реаващия съд, че имотите на търговско дружество [фирма], в което като съдружник, управител и представляващ участвали частният тъжител и две негови дъщери и на подсъдимия Я. К. били съседни, че по границата между тях в имота на търговското дружество били поставени бетонови кошчета за смет, че на 26.04.2010 год., подсъдимият подал жалба сигнал до различни държавни институции, с който ги уведомил, че собственикът на съседния му имот изгражда несанкционирана ограда, композирана от откраднато общинско имущество- бетонови кошчета за смет, че по повод на тази жалба била извършена проверка от инспектори на Столичен инспекторат, а в Софийска районна прокуратура била образувана преписка срещу частния тъжител. При тези фактически констатации за да формира вътрешното си убеждение, че съставът на престъплението не е осъществен, да отмени осъдителната присъда и да оправдае подсъдимия е декларирала, че е извършила цялостен самостоятелен анализ на всички събрани доказателства. По същество обаче не е направила такъв анализ и това е довело до незаконосъобразен извод за липса на съставомреност на деянието като престъпление по чл. 147 ал.1. Изложените съображения за липса на част от съставомерните признаци от състава на престъплението, а от там наличието на основание за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подсъдимия, са направени в отклонение със задължението на съда по чл. 14 от НПК за вземане на решението му по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав е приел, че по делото са доказани единствено авторството на жалбата- сигнал от 26.04.2010 год., приложена на л.5 от първоинстанционното производство в лицето на подсъдимия и приписваното с нея достатъчно конкретно по време, място и обща характеристика на извършване обществено опасно деяние, покриващо обективните признаци от състава на престъплението по чл. 147 ал.1 ал.2 от НК. Преценил е, че липсата на персонално посочване на конкретно физическо лице, чиито чест, достойнство и добро име в обществото да са накърнени, води до извод за липса на обективния критерии “другиго”, необходим за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното с тъжбата обвинение. Този извод е направен като не е изследвана в пълнота доказателствената основа и от нея са направени погрешни правни изводи. В жалбата-сигнал конкретният адресатът на клеветническите твърдения не е назован поименно, като е посочено, че инкриминираното деяние – изграждане на ограда от противозаконно отнети/откраднати/ кошчета, общинска собственост, е извършено от собственика на съседния му имот. От това съдържание не следва направения извод, че като автор на деянието се визира юридическото лице- търговското дружество, собственик на този имот и на него се приписва престъплението, а не конкретно физическо лице и това го прави несъставомерно. След като съдът приема, че това дружеството има трима съдружници, между кои и тъжителя, всеки от които би могъл да се яви потенциален адресат на клеветническите твърдения, да се засегне от тях и да потърси защита на увредените си интереси, неоснователен е извода му, че възприемането на тъжителя като лице спрямо което са насочени клеветническите твърдения е негово субективно възприятие и предположение. В тази връзка извън обхвата на оценката са останали събраните по делото доказателства, че в резултат на действията на подсъдимия е имало неблагоприятни последици за тъжителя, изразили се на извършване на проверки от Инспектората на Столична община и СДВР, а доколкото са обсъдени, превратно са оценени. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция нова присъда. Могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, при което следва да бъдат обсъдени поотделно и в логическата им връзка всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали, да бъдат изложени убедителни съображения кои от тях се кредитират и какви обстоятелства се приемат за установени, а с оглед на това да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява присъда № 81 от 7.03.2013 год. постановена по ВНЧХ дело № 5163/2012 год. по описа на Софийски градски съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: