О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 655   София,  02.11.2009 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 664/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. Т. от гр. П. против определение № 507 от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 447/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото лице частна жалба срещу протоколно определение от съдебно заседание на 23.03.2009 г. по гр. д. № 2477/2008 г. на Плевенски районен съд. С това определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба, по която е образувано гр. д. № 2477/2008 г., като е прекратил производството по същото. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /определение № 170 от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 132/2009 г. на І г. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според него, това е въпросът дали вписването на исковата молба е част от изискването за нейната редовност. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като е застъпено становището, че съдът незаконосъобразно е приравнил неизпълнението на указанието за вписване на исковата молба по предявения с нея иск по чл. 135 ЗЗД на неспазване изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК относно съдържанието на исковата молба и на чл. 128 ГПК относно приложенията към нея. Ответникът по частната касационна жалба - “А” Е. , гр. П. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване: Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил прекратяването на съдебното производство, т. е. осъществено е главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, по отношение на посочения въпрос е налице и поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- същият е решен в противоречие с цитираното и приложено определение № 170 от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 132/2009 г. на І г. о., постановено по новия процесуален ред на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Наличието на такава практика, обаче, води до неприложимост на второто поддържано от частния жалбоподател основание - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от Л. И. Т. от гр. П. срещу „Търговска база - ТИБА” Е. , гр. П. и „А” Е. , гр. П. искова молба и е прекратено производството по предявения с нея иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е преценил като законосъобразни указанията за вписване на тази искова молба, а неизпълнението им - като основание за връщане на същата по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Определението е неправилно. Не може да бъде споделено застъпеното от предходните инстанции становище относно характера на установеното в чл. 114 ЗС задължение за вписване на исковата молба (с предмет точно определени искове) и за последиците от неизпълнение на това задължение. Наистина, цитираната норма предвижда ясно и недвусмислено, че на изброените в нея молби „не се дава ход от съдилищата, докато не бъдат вписани”. Това указание е адресирано само до съда, който ще разглежда спора. Доколкото обаче вписването на исковата молба не е установено като изрично задължение за ищеца в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, относима към съдържанието на исковата молба, респ. в разпоредбата на чл. 128 ГПК, относима към приложенията към нея, нито е налице препращане към тях в нормата на чл. 114 ЗС, неизпълнението на дадените на ищеца указания за вписване на исковата молба не може да бъде скрепено със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК. Невписването на исковата молба ще има за последица единствено неразглеждането й, което само по себе си е достатъчен стимул за ищеца да извърши вписването. Още повече, че целта на вписването е да бъдат охранени именно неговите интереси. В посочения смисъл е и цитираната от частния жалбоподател практика на Върховен касационен съд. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на районния съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 288 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 507 от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 447/2009 г. на Плевенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 507 от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 447/2009 г. на Плевенски окръжен съд и потвърденото с него протоколно определение от съдебно заседание на 23.03.2009 г. по гр. д. № 2477/2008 г. на Плевенски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд.   Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: