Р Е Ш Е Н И Е №503 гр. София, 24 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1738 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на подсъдимия М. М. К. срещу решение №89, постановено по ВНОХД №88/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас, с което е потвърдена присъда №18 от 10.04.2013 г., постановена по НОХД 150/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимия М. М. К. е признат за виновен в това, че на 22.07.2011 г., във вилна зона „Барутни погреби”, край [населено място] умишлено умъртвил Н. Г. М., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив като на основание чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 НК и чл.58а, ал.2 и ал.3 НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на В. П. М. и П. П. М. сумата от по 50 000 лева- обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, считано от инкриминираната дата до окончателното изпълнение на задължението. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в полза на Държавата в размер на 1 784, 45 лева и 4000 лева- държавна такса върху уважената уважената част на предявените граждански искове. С касационната жалба и приложените към нея шест допълнения се посочват всички касационни основания. Твърди се, че на досъдебното производство е оказвано многократно физическо насилие по отношение на подсъдимия, като той е бит от оперативни работници. Поддържа се, че не му е дадена възможност да депозира обяснения, като прокурорът, в присъствие на определения служебен защитник, е записвал в протоколите за разпит обяснения, различни от тези, давани от К.. Оспорва се и проведения следствен експеримент, като се поддържа, че е бил принуден да позира за снимки на места, посочени от прокурора. Твърди, че липсват доказателства, които да го свързват с извършване на престъплението. Не оспорва обстоятелството, че се е намирал на инкриминираната дата в двора на пострадалата, но поддържа, че само е преспал там и не е извършвал убийство. Поддържа се, че неправилно наказателното производство се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК, като твърди, че е бил подведен от защитника си да признае фактите, отразени в обвинителния акт, като е бил заплашен, че в противен случай ще му бъде определена доживотно наказание. С касационната жалба и допълненията към нея оспорва правната квалификация на инкриминираното деяние, като поддържа, че липсват основания да бъде възприето наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.12 НК. Оспорва и размера на отмереното наказание, като поддържа, че същото е явно несправедливо и не е съобразено с това, че подсъдимият е циганин, сирак (заедно с 13 други братя и сестри), с това, че е образован (има завършен осми клас) и съдбата му е предопределена от етническата му принадлежност. На тези основания предлага осъдителните съдебни актове да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба и допълненията към нея, като твърди, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила (изразили се в нарушаване на правото на защита на подсъдимия) и нарушение на материалния закон. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Подсъдимият К. моли да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и в частта за наказанието и в частта за присъденото обезщетение. Моли да бъде възобновено делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон: Касационният съдебен състав не откри основания да възприеме оплакванията на подсъдимия К. и неговия защитник за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. Няма доказателства да е оказвано психическо или физическо въздействие по отношение на К., нито той да е бил принуждаван да извършва каквито и да е действия, които да са довели до влошаване на неговото положение. При внимателен преглед на материалите по делото, може да бъде направен извод, че на досъдебното производство той е разпитван няколкократно (на 27.07.2011 г., на 2012.2011 г. и на 12.01.2012 г.), като в първоначалните си обяснения е отрекъл участието си в извършване на престъплението, а в другите е дал частична информация за случилото се, като е твърдял, че е имало конфликт между него и пострадалата и при физически сблъсък между тях те неволно са паднали от стълбищна площадка на двора на къщата, обитавана от М.. Всеки един от посочените разпити е проведени в присъствие на защитник на подсъдимия- адв. Д., като същите са водени от разследващ полицай (а не както твърди от К. от прокурора по делото). Липсват основания да се приеме, че при депозиране на обясненията е оказван натиск на К.. Напротив, видно от текста им те са класически, като представят гледната точка на привлеченото към наказателна отговорност лице и оспорват обвинителната теза- първоначално относно авторството, а след това във връзка с намерението да се увреди пострадалата. Не може да бъде възприета тезата на защитата за оказан физически или психически натиск на К., тъй като обективно той не може да бъде упражнен в присъствие на защитник. Няма спор, че такъв е участвал при разпитите и неговото присъствие е допълнителна гаранция за спазване на правата на подсъдимия. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че обясненията на К. са адекватни на развитието на разследването, като първоначално той изобщо е отрекъл наличието на конфликт между него и пострадалата М., а впоследствие е твърдял, че е бил нападнат, отбранявал се е и падането им на терена е било случайно. Тази промяна на обясненията му кореспондира със събирането на множество еднопосочни доказателствени материали- в това число показания на свидетели и заключения на експертизи, които оборват първоначалната му теза и установяват наличие на физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалата. Ето защо промяната на обясненията на К. не може да бъде отдадена (както той нееднократно твърди) на упражнен по отношение на него натиск. При преценката на основателността на оплакванията му трябва да бъде отчетено и това, че направените от подсъдимия признания не са от изключителна важност за държавното обвинение, тъй като в хода на производството са събрани множество други доказателства, които установяват факта на извършване на престъплението и авторството на К.. Не може да бъде възприето и оплакването, че с провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Няма съмнение, че е спазен законовия ред за провеждане на тази диференцирана процедура, като в хода на съдебното производство са разяснени правата на подсъдимия и той няколкократно е изразил желание производството да се развие по този ред, признал е фактите, отразени в обвинителния акт и е заявил, че е наясно с последиците на това своя действие. Всяко едно от тези действия е осъществено в присъствието на защитника на К., което е допълнителна гаранция за спазването на неговите права. Касационната инстанция не може да провери мотивацията на подсъдимия да избере съкратеното съдебно следствие, но и не може да приеме и оплакването, че той е бил подведен от защитника си. Дори да се приеме, че последният му е разяснил възможността да получи наказание „доживотен затвор” и да е бил приканен да обмисли възможност да бъде редуцирано наказанието му (по реда на глава ХХVІІ НПК), то подобно действие не е непрофесионално, не уврежда интересите на К. и не може да се възприеме като съществено нарушение на процесуални правила. Не може да бъде възприето като такова нарушение и оплакването на подсъдимия, че при задържането му той е бил жертва на насилие. Дори да бъдат установени такива действия (извършени от задържащите го лица или от полицейски служители) това не е пряко свързано с развитието на наказателната процедура и може да бъде основание за носене на наказателна отговорност от упражнилите неправомерно насилие лица, но не и да бъде основание да се отмени вече постановен съдебен акт на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Не могат да бъдат възприети и оплакванията, свързани с неправилен анализ на доказателствената съвкупност, за това, че атакуваните съдебни актове почиват на предположения за авторството на К. и осъществените от него действия. Касационната инстанция прецени, че този въпрос трябва да бъде обсъждан на плоскостта на развилото се производство и конкретно законосъобразното провеждане на съкратеното съдебно следствие, с оглед кореспондирането на събраните на досъдебното производство доказателства с материалите по делото. Няма спор, че на досъдебното производство са събрани множество доказателства, подкрепящи обвинителната теза и установяващи факта на извършване на престъплението и авторството на К.. Такива са неговите обяснения, показанията на свидетелите Ц. (възприела подсъдимия в двора си до трупа на пострадалата), Н. (била на местопрестъплението), заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи, ДНК експертиза, (установяващи идентичност на откритите косми от подсъдимия до трупа на М.), приложените по делото протокол за оглед, протокол за следствен експеримент, протоколи за доброволно предаване и показанията на свидетелите, задържали К., които кореспондират с направените самопризнания. Ето защо касационната инстанция прецени, че изводите на първостепенния съд за това, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие (защото самопризнанията кореспондират с доказателствените материали) са правилни и с развитието на производството по този ред не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Основното оплакване за това касационно основание е свързано с правната квалификация на инкриминираното деяние и конкретно наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.12 НК. Няма спор, че подсъдимият К. е осъждан многократно (деветнадесет пъти), като наказанията, наложени му по НОХД №№267/2009 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен и по НОХД №1871/2009 г. по описа на Районен съд-гр.Сливен са изтърпени в срока по чл.30 НК. На това основание и касационният съд прие, че престъплението- предмет на настоящото производство, е осъществено при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК и правилно наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за извършване на престъпление при наличието на това квалифициращото обстоятелство. Налице са и основанията за постановяване на осъдителна присъда за извършеното престъпление убийство, тъй като с действията си (описани в обстоятелствената част на обвинителния акт) К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, във вр. с чл.115 НК. От обективна страна с активни свои действия той е предизвикал падането на пострадалата от значителна височина, което е довело и до получаването на несъвместими с живота й увреждания, а от субективна страна е извършил това действие виновно- при форма на вината евентуален умисъл, като е могъл да предвиди настъпването на този резултат и макар да не го е целил се е примирил с него. Предвид изложеното, касационния съд прецени, че с атакувания въззивен съдебен акт съдът не е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд констатира, че предходните съдебни състави не са констатирали смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а са отчели като отегчаващи такива- многобройните осъждания на К., това че те са почти изцяло за престъпления против собствеността и личността- част от тях със сходен предмет като настоящото, както и лошите му характеристични данни. При запознаване с материалите по делото единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, котето може да бъде отчетено е сравнително младата възраст на подсъдимия. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наложеното наказание в размер на двадесет години „лишаване от свобода” в никакъв случай не се явява прекомерно тежко. Напротив, същото е значително под предвидения в чл.58а, ал.2 НК максимален размер и е съобразено с обществената опасност на подсъдимия и осъщественото от него престъпление. Доколкото касационното производство се развива само по жалба на подсъдимия и липсва протест от страна на държавното обвинение евентуалното му завишаване е недопустимо и е безпредметно да бъде обсъждано. На тези основания касационният съд прецени, че не са налице предпоставките за изменение на постановения въззивен съдебен акт и редуциране на наложеното на М. К. наказание. Не може да бъде споделено и оплакването, че единствено етническата принадлежност на подсъдимия е предопределила и налагането на това наказание. Както бе посочено по- горе, отмереното на К. наказание не е несъразмерно тежко, а напротив, същото е определено при несъществуващ баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и по никакъв начин при определянето му не е обсъждана етническата принадлежност на подсъдимия. Без да е непосредствен предмет на касационното обжалване, трябва да бъде отчетено допуснатото нарушение на материалния закон при индивидуализация на наказанието и конкретно неправилното приложение на чл.58а НК при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.58а, ал.2 НК предвижда забрана да бъде наложено най- тежкото наказание, предвидено в разпоредбата на чл.116, ал.1 НК „доживотен затвор без замяна”, а в случаите, когато наказанието трябва да бъде определено на „доживотен затвор” същото трябва да бъде заменено с по- лекото по вид наказание „лишаване от свобода” с максимален срок от тридесет години. Правилно първостепенният съд е преценил, че единственото възможно наказание, което може да бъде наложено на подсъдимия К. е „лишаване от свобода”, като вярно съдът е приел, че същото трябва да бъде определено в посочените в чл.58а, ал.2 НК граници. Законосъобразно същото е отмерено на тридесет години „лишаване от свобода”- срок, който е в рамките на предвиденото и е съответен на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на извършителя му. От мотивите на съда се установява, че наказанието „лишаване от свобода” е наложено като заместващо наказанието „доживотен затвор”, което е щяло да бъде наложено на К., ако производството се бе развило по общия ред. Неправилно след отмерването на наказанието, при приложението на чл.58а, ал.2 НК съдът е приложил и разпоредбата на чл.58а, ал.3 НК, като е редуцирал така определеното наказание с една трета и е намалил срока му на двадесет години. На практика с това своя действие решаващият съд е бонифицирал двукратно подсъдимия, като първоначално на основание чл.58а, ал.1 НК му е определил наказание „лишаване от свобода”, вместо „доживотен затвор”, след което на основание чл.58а, ал.3 НК е редуцирал размера на така определеното по- леко по вид наказание. Допуснатото от първия първоинстанционен съдебен състав нарушение на материалния закон не е могло да бъде отстранено при повторното разглеждане на делото от същата инстанция, тъй като въззивното обжалване е било инициирано само от подсъдимия- при липса на съответен протест. Трябва да бъде посочено и това, че въззивната инстанция/ при първото разглеждане на делото) правилно е констатирала посоченото по- горе нарушение на материалния закон, но връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд е било безпредметно, тъй като за съда, при новото разглеждане на делото, не е съществувала възможност да отстрани посоченото от въззивната инстанция нарушение. Друга би била ситуацията, ако държавното обвинение бе констатирало нарушението и бе сезирало въззивната инстанция (след първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд) с надлежен протест, относим към наказанието, наложено подсъдимия К.. Предвид изложеното, съдът прецени, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №89, постановено по ВНОХД №88/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.