Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие * незаконно уволнение * промяна на изискванията за изпълнение на длъжността * доказателствена тежест * липса на необходимо образование или професионална квалификация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192
гр.София, 14.06.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 680/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от СУ „Г. Б.”, П., представлявано от директора П. Г. чрез процесуалния му представител адв. А. Д. срещу въззивно решение от № 63/20.02.2012 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1077/2011 г.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали е допустимо работодателят да въведе допълнителни изисквания за професионална квалификация, наред с уредените в нормативен акт.
Във въззивното решение е прието е, че работодателят не може да игнорира нормативни изисквания чрез въвеждане на допълнителни условия за заемане на дадена длъжност.
Това разбиране противоречи на Решение № 239/21.05.2012 г. на ІV ГО по гр.д. № 799/2011 г. и Решение № 321/31.10.2011 г. на ІІІ ГО по гр.д. № 13/2011 г., постановени от тричленни състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. Даденото в тях тълкуване на правния проблем е задължително за по-долните инстанции, като настоящият състав напълно го споделя. Обобщени съображенията са, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК.
По касационните оплаквания:
К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да се отхвърлят.
Ответникът по касация е оспорил основателността на жалбата в писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание. Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението и поради посоченото в исковата молба основание по чл. 8, ал. 1 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд при служебно извършената проверка намира, че не са налице пороци, водещи до невалидност или недопустимост на въззивния съдебен акт.
Основателно е оплакването по касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 328,ал. 1, т. 6 КТ. Въззивният съд е направил тълкуване, различно от даденото по-горе по чл. 290 ГПК.
По делото е установено, че Правда П. Г. заемала длъжността „спортен психолог” в Спортно училище „Г. Б.”.
Изискванията за длъжността „психолог” в училищата са определени в Инструкция № 2/29.07.1994 г. и те са квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” по специалности от професионалните направления „педагогика” и „психология” с присъдена професионална квалификация: „педагог”, „социален педагог”, „психолог” и/или ”учител”, както и от друго професионално направление с присъдена професионална квалификация „учител” с допълнителна квалификация „психология”.
Работодателят е въвел изискване за заемане на длъжността – завършено висше образование специалност „психология” със специализация „социална психология” и професионален опит в областта на социалната психология минимум пет години стаж по специалността в системата на средното образовани. По този начин не е игнорирана правна норма, както неправилно е приел въззивният съд, а е поставено допълнително условие от работодателя, което не противоречи на разписаното в Инструкцията.
Г. не отговаря на изискването за специализация „социална психология”.
Въззивният съд не е разгледал твърдението по исковата молба за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд, приемайки за незаконосъобразен изводът във въззивното решение за допуснато нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е длъжен да разгледа спора по същество, което значи – да обсъди всички въведени в исковата молба основания за незаконност на уволнението.
П.Г. твърди, че работодателят е нарушил чл. 8 ал. 1 КТ, тъй като променил изискванията за заемане на длъжност, която не съществува по щат. Налице е съкращаване на щата, а допълнително изискване за професионална квалификация за съкратената вече длъжност е въведено с единствената цел да се избегне извършването на подбор по чл. 329 КТ между Г. и служителят, заемащ длъжността „педагогически съветник/психолог”.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая се установява злоупотреба с право от работодателя.
П.Г. е била веднъж уволнена със заповед на директора на училището от 31.03.2009 г. поради съкращаване на щата.
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението е отменено поради нарушение на чл. 329 КТ. Съдът е приел, че работодателят е трябвало да извърши подбор между Г. и служителя, заемащ длъжността „педагогически съветник/психолог” в училището, тъй трудовите функции по двете длъжности са сходни по естеството си.
Правда Г. е възстановена от съда на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Заявила в срок желание да се върне на работа и на 13.05.2011 г. работодателят издал акт за възстановяването й на длъжността „спортен психолог”, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради непритежаване на професионална квалификация „социална психология” и минимум 5 години стаж по специалността в системата на средното образование. Изискванията са въведени от 01.09.2009г.
Безспорно, работодателят може да променя изискванията за заемане на определена длъжност и в хода на висящ съдебен процес / в случая това е станало по време на гр.д. № 4292/2009 г. за отмяна на първото уволнение поради съкращаване на щата/. Когато, обаче се променят изисквания за длъжност, която вече не съществува по щат и то чрез въвеждане на условия, каквито незаконно уволнения служител не притежава, явно целта е при възстановяването му на работа, да може отново да бъде прекратено трудовото правоотношение с него. Към 01.09.2009 г. нито по-късно, включително и към датата на възстановяването на Г. на работа в училището по щат не фигурира длъжността „спортен психолог”,.
Съставът на Върховния касационен съд приема в случая за оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ – установява се желание на работодателя чрез законово допустими средства (промяна на изискванията за заемане на длъжността) да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с един конкретен служител. Основанието по чл. 328, ал. 1,т . 6 КТ не задължава работодателя да извършва подбор и по този начин с второто уволнение се заобикаля чл. 329 КТ, който в случая е следвало да се приложи, ако основанието за прекратяването на трудовия договор с Г. е съкращение в щата.
В заключение, трудовият договор на П. Г. е прекратен от работодателя поради изменени в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ изисквания за заемане на длъжността „спортен психолог”. Уволнението е незаконно на това основание, надлежно въведено от ищеца с исковата молба. Искът по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ е основателен, както и акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Крайният резултат по материалноправния спор е идентичен с постановения от въззивния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, макар и по други съображения.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от № 63/20.02.2012 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1077/2011 г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: