Ключови фрази
Иск за защита правата на трето лице, засегнато от изпълнение * принудително изпълнение * договор за приватизационна продажба * прехвърляне дружествен дял

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

С., 27.10.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 29.09. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 725/2010 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила е бланкова касационна жалба от [фирма],/ [фирма]/,с.Ябълково Общ.К. с вх.№1062 от 22.12.2009 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.12.2009 год., допълнена с касационна жалба с вх. №271 от 11.01.2010 год. на Софийския апелативен съд, поправена по отношение името на касатора с молба-уточнение с вх.№7249 от 29.07.2010 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2010 год. срещу Решение №1348 от 05.11.2009 год. по гр.д.№945/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] срещу [фирма] [населено място] и Агенция за следприватизационен контрол С. иск с правно основание чл.336, ал.1, ГПК, отм. за установяване, че първият ответник [фирма] К. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ неурегулиран поземлен имот- терен с площ от 4383 кв.м., заедно с построените върху него сгради, върху който е насочено принудително изпълнение с взискател Агенция за следприватизационен контрол за събиране на вземания, представляващи неизплатената от купувача- ответник С.”О. [населено място] част от продажната цена по приватизационен договор РД-50-238/07.05.1998 год., по силата на който той в лицето на праводателя си [фирма], е закупило 100% от дружествените дялове от капитала на касатора [фирма]. За да уважи отрицателния установителен иск, предявен от касатора, Кюстендилският окръжен съд е приел, че продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното дружество не представлява прехвърляне чрез сделка на търговското му предприятие, както и че чрез тази приватизационна продажба се прехвърля само правото на собственост върху дяловете, но не и правото на собственост върху недвижимия имот, включен в имуществото на приватизираното дружество. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост, защото е приел, че след като са продадени 100% от дружествените дялове, включващи цялото предприятие на приватизираното дружество, купувачът е придобил и собствеността върху недвижимите имоти, включени в капитала на приватизираното дружество.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон- чл.15, чл.16, ал.1, чл.127, чл.129, чл.132 ТЗ и чл.18 ЗЗД, защото с продажбата на 100% от дружествените дялове в приватизираното дружество купувачът им не придобива и търговското му предприятие, както и собствеността върху недвижимите имоти, включени в имуществото на приватизираното дружество.
С определение №71 от 08.07.2010 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК решението на Софийския апелативен съд, е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос за транслативното действие на продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното еднолично дружество с ограничена отговорност спрямо недвижимите имоти, включени в неговото имущество.
Касационната жалба е основателна.
Предмет на приватизационния договор от 07.05.1998 год., сключен между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, като продавач, и [фирма], в качеството му на купувач, чийто правоприемник е ответникът С.”О., [населено място], са 100% от дяловете в капитала на „С.- К. Е.”, като в уводната част на договора предметът на сделката е описан чрез легалната формулировка на търговското предприятие, а в списъка на имуществото е посочен и процесният недвижим имот, представляващ застроено дворно място на площ от 4 383 кв.м., находящо се извън регулацията на [населено място]. Тази неточност в предмета на сделката неправилно е изтълкувана от Софийският апелативен съд, който е приел, че с продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното дружество-касатор, купувачът е придобил и правото на собственост върху описания по-горе имот. Самият въззивен съд е посочил в мотивите си, че предмет на сделката не е реално обособена част от приватизираното дружество, но в противоречие на чл.15, ал.1 ТЗ е приел, че с продажбата на 100% от дружествените дялове, купувачът е придобил цялото търговско предприятие, включително и правото на собственост върху конкретен недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество.
Неправилно Софийският апелативен съд е приравнил продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното дружество на продажба на търговското му предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 ТЗ. С продажбата на 100% от дружествените дялове не се прехвърля собствеността върху търговското предприятие, защото не съществува идентичност между понятието ”търговско предприятие” и съвкупността от всичките дружествени дялове. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които обаче изразяват дейността на търговеца като работеща икономическа единица. То включва и имуществени права, каквото е и правото на собственост. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. Дружественият дял също е част от цялото имущество на търговското дружество, но за разлика от търговското предприятие, дружественият дял е пропорционален на дела на съдружника в капитала, размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника/чл.127 ТЗ/, р.п. на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички дружествени дялове.
На второ място, доколкото договорът за продажба на търговското предприятие е единен, с предмет цялото предприятие като съвкупност, той не може да се разглежда като комбинация от различни несамостоятелни сделки- както например включващ и договор за прехвърляне на недвижим имот, както неправилно е приел Софийският апелативен съд. Действително, че прехвърлянето на предприятието води до прехвърлянето на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия състав, арг. от чл.24, ал.1 ЗЗД, но в случая не е сключен договор за продажба на търговското предприятие на приватизираното дружество, защото предмет на приватизационната сделка са 100% от дружествените дялове, а не търговското предприятие на приватизираното дружество като реално обособена част по смисъла на чл.35 ЗППДобП, отм.
Неправилно Софийският апелативен съд е приел, че с продажбата на 100% от дружествените дялове на едноличния собственик на капитала се прехвърля и правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на търговското дружество. При прехвърляне на дяловете предмет на прехвърлителната сделка е дружественият дял/чл.129, ал.1 ТЗ/, а не имуществото на дружеството, което стои зад тях, включващо и правото на собственост върху конкретния недвижим имот. Купувачът на 100% от дружествените дялове от приватизираното дружество става собственик на дяловете, но собственик на имуществото, включващо и правото на собственост върху процесния имот, остава приватизираното дружество. Придобиването на част или на всичките дружествени дялове поражда членствени права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи,чийто носител е самото еднолично дружество, в качеството му на самостоятелен правен субект.
Следователно на поставения от касатора въпрос следва да се отговори, че с продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното Е. не се прехвърля правото на собственост върху реално определен недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество.
Настоящият състав на ВКС, І Т.О. не обсъжда твърденията за недействителност на вписаната на 20.07.1998год. законна ипотека в полза на продавача по приватизационния договор-чл.39, ал.2 ЗППДОбП, отм., тъй като такива доводи не са навеждани в касационната жалба, а обхватът на касационната проверка се определя от посочените в касационната жалба основания/чл.290, ал.2 ГПК/. Още повече, че с настоящия иск по чл.336, ГПК, отм. не е предявен и иск за установяване недействителност на вписаната ипотека на основание обстоятелството, че длъжникът по нея не притежава правото на собственост върху ипотекирания имот.
Съобразно изложеното дотук ВКС намира, че касаторът [фирма], е запазил правото си на собственост върху процесния недвижим имот. То се явява трето лице, чието право е засегнато от изпълнението на паричното вземане на Агенция за приватизация, насочено срещу длъжника- [фирма] [населено място], поради което предявеният иск с правно основание чл.336, ал.2 ГПК, отм. се явява основателен. На основания чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено изцяло, а така предявеният иск-уважен. В полза на касатора разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани, а и не е представен списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА Решение №1348 от 05.11.2009 год. по гр.д.№945/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, като вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен на основание чл.336 ГПК, отм., от [фирма], [населено място], общ.К., по отношение на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] и [фирма] [населено място], че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№266/2006 год. по описа на ДСИ при КРС, съставляващо неурегулиран поземлен имот-терен извън регулацията на [населено място], с площ от 4383 кв.м., намиращ се на адрес [населено място], [улица], ведно с построените в него сгради:едноетажна масивна сграда-ремонтна работилница с площ от 609 кв.м. и навес метална конструкция с площ от 77 кв.м. при граници:от юг- хидрометеослужба, от север-черен път, от запад.- земеделски земи в землището на [населено място] и от изток- имот на [фирма] [населено място], не принадлежи на С. О. [населено място].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: