5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 91 София, 25.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1333 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С искова молба и уточняваща молба от 29.12.2016 г. ищецът Г. В. Г. е предявил срещу Е. Г. В. следните групи искове: 1. За частична недействителност на основание чл.19, ал.2 ЗН на два завета: по завещанието на В. Г. Т. от 06.10.1958 г. и по завещанието на К. К. Т. от 14.08.1968 г.; 2. За прогласяване нищожност на продажбата от 29.11.2012 г. по нотариален акт № 142/2012 г. като противоречаща на чл.19, ал.1 ЗН, накърняваща добрите нрави, при невъзможен предмет и поради липса на предписаната форма заради нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в нарушение на чл.578, ал.1, чл.580, т.5 и чл.586, ал.1, 2 и 3 ГПК. С разпореждане № 109 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 2849/2016 г. на Шуменския районен съд исковата молба е върната поради неотстраняване на недостатъците и – не било посочено дали се предявява самостоятелен иск по заявеното в т.3 на стр.11 от исковата молба и не била посочена цената на предявените искове. С определение № 85 от 01.03.2017 г. по ч. гр. д. № 38/2017 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено прекратителното разпореждане на районния съд. Въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил указанията за конкретизиране петитума на първоначалната искова молба, но не е посочил цената на предявените искове, а това негово бездействие не може да бъде преодоляно от представянето на данъчна оценка на имота, предмет на оспорените две завещания и продажба. Изложено е съображение, че посочването на цената на иска е условие за редовност на исковата молба и че съдът не може сам да определи тази цена, а оттам – и дължимата държавна такса. Частна касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. Г.. Той счита, че съдът не е имал основание да връща исковата му молба; че съдът може и служебно да повдигне въпрос за цената на иска и че дължи указания за това какъв е размерът на дължимата държавна такса по всеки един от съединените искове. В изложението към жалбата се поставя въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, уточнен от настоящия състав в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: какви са последиците от неизпълнение на указанията на съда до ищеца за посочване на цена на иска и може ли съдът да определи сам тази цена, когато по делото са налице всички данни да това. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима в частта по първите два иска, тъй като е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждането и от ВКС. Предявените искове за недействителност на два завета на основание чл.19, ал.1 ЗН са оценяеми по съображенията, изложени в т.1 на ТР № 4 от 14.03.016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Макар в тълкувателното решение да се разисква въпросът дали са оценяеми исковете за нищожност на завещание по чл.42 ЗН, даденото разрешение следва да намери съответно приложение и при исковете за недействителност на завет по чл.19, ал.1 ЗН. В тези случаи цената на иска също се определя от данъчната оценка на имуществото, предмет на завета. В настоящия случай данъчната оценка на процесния имот е 2263.60 лв., а оспорените завети са за ѕ ид.части от този имот, т.е. цената на исковете е под 5000 лв. В случай, че бъде постановено въззивно решение по тези искове, то не би подлежало на касационно обжалване поради забраната на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, съответно – не подлежи на касационно обжалване прекратителното определение по тях, според чл.274, ал.4 ГПК. По същите съображения не подлежат на касационно обжалване и исковете за прогласяване нищожност на покупко-продажбата по нотариален акт № 142/2012 г. поради това, че накърнява добрите нрави, има невъзможен предмет и поради липса на предписаната форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в нарушение на чл.578, ал.1, чл.580, т.5 и чл.586, ал.1, 2 и 3 ГПК. Тези искове са облигационни, цената им се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК и е равна на данъчната оценка на прехвърления имот. Тъй като данъчната оценка е под 5000 лв., частната касационна жалба срещу прекратителното определение по тези искове не може да бъде разгледана от ВКС поради забраната на чл.274, ал.4 ГПК. Исковата молба, в частта по иска за прогласяване нищожност на покупко-продажбата по нотариален акт № 142/2012 г. на основание чл.19, ал.2 ЗН е нередовна, от нея не може да се определи с какъв иск е сезиран съдът – вещен или облигационен. Затова в случая не може да се приложи забраната на чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2, т.1 ГПК и следва да се приеме, че частната касационна жалба срещу прекратителното определение по този иск подлежи на разглеждане от ВКС, в случай, че са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният правен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /какви са последиците от неизпълнение на указанията на съда до ищеца за посочване на цена на иска и може ли съдът да определи сам тази цена, когато по делото са налице всички данни да това/ е обуславящ, доколкото въззивният съд се е произнесъл по него и даденото разрешение е обусловило изхода на частното производство. Налице е и основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд, противно на практиката на ВКС, е приел, че цената на иска задължително трябва да се посочи от ищеца като условие за редовност на исковата молба, дори и в случаите, при които самият ищец е представил доказателства, от които тази цена може да се определи при прилагане на законови разпоредби. Когато се предявява иск, чиято цена се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК и когато ищецът е представил данъчна оценка на имота, предмет на вещния или облигационен иск, непосочването на цената на този иск не е такъв порок на исковата молба, който може да доведе до нейното обездвижване и връщане на основание чл.129 ГПК. Съдът сам определя цената на иска, прилагайки законови норми и съобразявайки се с данните по представената данъчна оценка. Като е приел, че в настоящия случай исковата молба е нередовна единствено поради обстоятелството, че ищецът не е посочил цена на предявения иск, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по исковата молба. Исковата молба по предявения иск за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради нарушаване на чл.19, ал.1 ЗН е нередовна, но не поради непосочена цена, а поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗН има за приложно поле заветите, а не договорите за покупко-продажба. Твърденията, че продавачът се е разпоредил с вещ, на която не е изключителен собственик, също не обуславя петитум за прогласяване нищожност на разпоредителната сделка, тъй като е константна практиката на ВКС, че продажбата /или дарението/ на чужда вещ не е недействително, но няма вещен прехвърлителен ефект. В настоящия случай зад твърденията за нарушение на чл.19, ал.1 ЗН стоят твърдения на ищеца, че по наследствено правоприемство от В. Г. Т. и дарение с нот.акт № 89, т.ІІ, д. № 556/23.12.1963 г. / стр.8 от исковата молба/ ищецът е собственик на ѕ ид.части продадения с нотариален акт № 142/2012 г. недвижим имот, с които продавачът се е разпоредил, без сам той да е техен собственик. Съдържат се и твърдения, които отричат правото на собственост на продавача Е. В. върху въпросните ѕ ид.части като последица от недействителност по чл.19, ал.1 ЗН на двата предходни завета, от които той черпи права. Тази обстоятелствена част на исковата молба предполага и съответен петитум за признаване правото на собственост на ищеца за въпросните ѕ ид.части от продадения имот, а не петитум за нищожност на продажбата, за който не е изложена съответна обстоятелствена част. Съдът не е дал на ищеца указания да отстрани този недостатък на исковата молба – да приведе в съответствие обстоятелствената част и нейния петитум. Ето защо, след отмяна на прекратителните определения на двете предходни инстанции, делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдобпроизводствените действия по отстраняване недостатъците на исковата молба в указаната част и в съответствие с указанията на настоящата инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. В. Г. срещу определение № 85 от 01.03.2017 г. по ч. гр. д. № 38/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 109 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 2849/2016 г. на Шуменския районен съд, с което е прекратено производството по исковете с правно основание чл.19, ал.1 ЗН за частична недействителност на два завета, съдържащи се в завещанието на В. Г. Т. от 06.10.1958 г. и в завещанието на К. К. Т. от 14.08.1968 г., както и по исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на продажбата по нотариален акт № 142, т.ХV, рег. № 6465, дело №1639/2012 г. на нотариус С. Н. - № 592 на Нотариалната камара като накърняваща добрите нрави, при невъзможен предмет и поради липса на предписаната форма заради нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в нарушение на чл.578, ал.1, чл.580, т.5 и чл.586, ал.1, 2 и 3 ГПК. В тази част определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 85 от 01.03.2017 г. по ч. гр. д. № 38/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане №109 от 13.01.2017 г. по гр. д. №2849/2016 г. на Шуменския районен съд, в частта за прекратяване на производството по иск за „нищожност” поради „нарушаване на чл.19, ал.2 ЗН” на продажбата по нотариален акт № 142, т.ХV, рег. № 6465, дело № 1639/2012 г. на нотариус С. Н. - № 592 на Нотариалната камара. ОТМЕНЯ определение № 85 от 01.03.2017 г. по ч. гр. д. № 38/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане №109 от 13.01.2017 г. по гр. д. №2849/2016 г. на Шуменския районен съд, в частта за прекратяване на производството по иск за „нищожност” поради „нарушаване на чл.19, ал.2 ЗН” на продажбата по нотариален акт № 142, т.ХV, рег. № 6465, дело № 1639/2012 г. на нотариус С. Н. - № 592 на Нотариалната камара. ВРЪЩА делото на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия за отстраняване недостатъците на исковата молба в указаната част. В тази част определението на ВКС не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: