Р Е Ш Е Н И Е № 373 София.05.03..2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА П. при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1001/2011г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по две молби за отмяна – от В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П., чрез пълномощника им адвокат Б. С. и от Л. Г. П., чрез пълномощника и адвокат Т. С., за отмяна на решение №83/29.03.2007г. по гр.д.№1912/2004г. на Софийския апелативен съд, оставено в сила с решение от 17.02.2009г. по гр.д.№5802/2007г. на ВКС, Іг.о. Молителката Л. П. атакува решението в частта, с която е възстановена собствеността по реда на чл.7 ЗВСОНИ върху апартамент, застроен на 35.09 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, клозет, входно и черно антре, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 /трети надпартерен/, закупен по договор от 30.05.1969г. с РНС”В.Л.”. В молбата се сочи, че другите трима молители - ответници по делото са закупили с друг договор апартамент с площ 106,35 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно антре, находящ се на същия етаж. Посочените два апартамента са представлявали едно жилище с площ 140 кв.м., което след одържавяването е разделено на две части –процесните два апартамента. Като основание за отмяна се твърди наличието на новооткрито обстоятелство и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителката не е могла да се снабди своевременно по време на инстанционното разглеждане на спора. Новооткритото обстоятелство е, че ответникът по молбата и ищец по иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ като наследник на Н. К., е получил обезщетение на основание чл.2,ал.1,т.3 и чл.5,ал.1 ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за недвижими имот – апартамент 10 на ІІІ надпартерен етаж на площ 140 кв.м., което е пречка за реституцията на одържавеното жилище. То се установява от писмо изх.№94 ВВ/40 от 05.05.2011г. на Областния управител на София, което се прилага към молбата. Молителите В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П. също се позовават на чл.303,т.1 ГПК. Те атакуват влязлото в сила решение относно частта, с която срещу тях е уважен искът с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за апартамент от 106,35 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно антре, находящ се в [населено място], [улица] на същия етаж, закупен по договор от 30.05.1969г. с РНС”В.Л.”. Твърдят, че са получили информация, че по гр.д.№ 2327/1998г., СГС, приключило с решение на ВКС от 30.07.2010г. по гр.д.№758/2009г., образувано по иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ на В. К. срещу трети лица – собственици на таванския етаж в същата жилищна сграда, по което е било установено, че К. е получил обезщетение на основание чл.2,ал.1,т.3 и чл.5,ал.1 ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за недвижими имот – апартамент 10 на ІІІ надпартерен етаж на площ 140 кв.м., част от който е и процесният апартамент. На искане до Областния управител на София на 17.03.2011г. за предоставяне на документите за обезщетяване на В. К. по реда на чл.5,ал.1 ЗОСОИ не са получили отговор. Позовават се на писмото до другата молителка Л. П. №94ВВ/05.05.2011г. като установяващо новооткрито обстоятелство, релевантно за спора. Молителите сочат, че цитираните писмени доказателства установяват новооткрити обстоятелства, които не са могли да им бъдат известни при решаване на делото и с тях не са могли да се снабдят своевременно. Прилагат се писма на СО– район Л., СО-район Т. МФ и Областна администрация и решение на № 239/2010г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС, ІІ г.о. Ответникът В. Н. К. оспорва молбите като неоснователни.Твърди, че изложените в тях обстоятелства са могли да станат известни на молителите, поради което и доказателствата не са нови по смисъла на чл.303,т.1 ГПК. Останалите ответници не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбите за отмяна са подадени в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и са процесуално допустими. С атакуваното решение е уважен искът с правно основание чл.7 ЗВСОНИ, предявен от В. Н. К., като наследник на Н. К. срещу В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П. за апартамент от 106, 35 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] срещу Л. Г. П. за апартамент застроен на 35.09 кв.м., находящ се на същия етаж в жилищната сграда. Прието е, че апартаментът с площ от около 140 кв.м., находящ се на четвърти етаж, е бил собственост на наследодателя на ищеца, отчужден по реда на ЗОЕГПНС, и разделен след одържавяването на две жилища съгласно позволителен билет №3/1969г. Така обособените две жилища са продадени на ответниците по иска с договори от 30.05.1969г. Ищецът е материалноправно легитимиран по предявения иск, тъй като искът е предявен в срока по чл.7 ЗВСОНИ, възстановен за периода 22.11.1997г. – 21.03.1998г. и наследодателят му не е бил обезщетен, съгласно изискванията на чл.4 ЗВСОНИ. При сключване на атакуваните договори за покупко-продажба са допуснати нарушения на императивни актове по смисъла на чл.7 ЗВСОНИ. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай се установява, че са налице новооткрити обстоятелства, които са от значение за изхода на делото. Като такова следва да се прецени удостовереното в писмо №94ВВ/05.05.2011г. на Областния управител до молителката П. обезщетяване на В. Н. К., като наследник на Н. В. К. по негово заявление № РД-97-00-063/04.12.1997г. на основание чл.2,ал.1,т.3 и чл.5,ал.1 ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за недвижимия имот, находящ се на [улица] – апартамент на ІІІ надпартерен етаж на площ около 140 кв.м. Молителите не са могли да узнаят това обстоятелство и да се снабдят по време на инстанционното разглеждане на делото с документи, които го установяват. От една страна, видно от водената по време на разглеждане на делото в инстанциите по същество кореспонденция между тях и СО– район Л., СО-район Т. МФ и Областна администрация, преписката по отчуждаването на имота на [улица] /включващ и други одържавени имоти на Н. К./ не се е намирала в тези учреждения. Тя е била приобщена в доказателствения материал по друго гражданско дело, водено от ищеца К. срещу трети лица по иск по чл.7 ЗВСОНИ, а не е и установено да е съдържала такива данни. От друга страна обстоятелството, че ищецът наред с предявяване на иска срещу молителите с правно основание чл.7 ЗВСОНИ е предявил и искането по чл.5,ал.1 ЗОСОИ за обезщетяване по този ред пред съответния административен орган, не е могло да бъде известно на молителите, тъй като те не са страна в инициираното от К. административно производство. С оглед изложеното следва да се приеме, че молбите са основателни. Решението на ВКС и на въззивния съд следва да бъде отменено в атакуваната част, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да прецени и съобрази представените доказателства, установяващи новооткритите обстоятелства при установяване активната материалноправна легитимация на ищеца по исковете с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за реално реституиране на имотите с оглед обезщетяването му по реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303,т.1 ГПК решение от 17.02.2009г. по гр.д.№5802/2007г. на ВКС, Іг.о. и решение №83/29.03.2007г. по гр.д.№1912/2004г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: